Интервю
Българската хирургия следва развитието на световната
10-10-2024 07:06
Откриването на нови болници в София ще доведе до преразпределение на работна ръка, със сигурност някои лечебни заведения ще пострадат, казва д-р Петър Грибнев
19-ият национален конгрес по хирургия започва днес в София. Той се организира от Българското хирургично дружество (БХД), което тази година навършва 90 години. Каква е равносметката, кои ще са акцентите на конгреса и как се отразява политическата криза на здравната сисетма, попитахме д-р Петър Грибнев. Той е част от БХД и от екипа на УСБАЛО "Проф. Иван Чернозмески" в София.
- Д-р Грибнев, тази година БХД навършва 90 години, каква е равносметката - в крак ли е специалността у нас със съвременните изисквания?
- Българската хирургия следва развитието на хиругията в света, може би с по-бавни темпове, но достатъчно адекватно. Преди десетина години в лапароскопската хирургия основно се работеха заболявания като камъни в жлъчния мехур и тогава смятахме, че това е златен стандарт в лечеието, сега вече говорим за лапароскопска хирургия при тумори и други заболявания, тоест вървим напред.
- До каква степен българската хирургия отговаря на световните стандарти основно откъм кадрова обезпеченост и обем дейност, с оглед на многото лечебни заведения?
- По отношение на хирурзи - имаме достатъно кадри, въпреки че в някои отдалечени места липсват квалифицирани хирурзи, които могат да направят голям по обем или лапароскопска операция. Като цяло обаче хирургичната дейност е добре обезпечена откъм лекари, но имаме сериозен проблем със сестрите. Това е една специалност, която изисква сериозни грижи към пациента и сестринската дейност в тази посока отнема много време и усилия. Така че това ще бъде проблем, тъй като наблюдаваме отлив на кадри от тежките специалности, каквато е хирургията и трябва да имаме план. Аформизмът отпреди години, че хората се страхуват от Бога и перитонита, а в днешно време - само от перитонита, ще остане и винаги ще има проблемни заболявания, които трявба да се лекуват хирургично.
- Какво е положението с обема дейност, успяват ли всички центрове да го достигнат, тъй като знаем, че болниците ни са доста?
- Обемът дейност е залегнал в стандарта и би следвало болниците да го покриват. Хирургичните заболявания са константна величина, като има увеличение на туморните зболявания, но те трябва да се лекуват в центрове с достатъчен опит и систематичност. Дали всички хирургични клиники постигат обемите, аз не знам, но след като се появяват още и още хирургии, за мен означава, че в тази сфера има потенциал. Това, което би се очаквало е във водещи центрове в страната, където се лекуват сериозни заболявания, пациентопотокът да намалее за сметка на нови. И тук вече опираме до въпроса за качеството.
- В тази връзка БХД не следва ли да инициира някакъв анализ, за да сме сигурни, че всичко е наред?
- Хирургичното дружество би следвало да осъществява контрол на този процес по няколко методики и едната е въвеждане на алгоротми, но за съжаление в цял свят те имат пожелателен характер. Друг начин за осъществяване на контрол е продължителната квалификация, за съжаление и тя не е добре развита при нас. Колегите, които искат да работят някава по-специфична дисциплина - например лапароскопска или роботизирана хирургия, трябва да минат съответните обучения и тогава да го правят. В момента тези изисквания съществуват, но си мисля, че дружеството може да осъществи по-сериозен контрол как се сопазва.
- А мониторинг на самата дейност в клиниките? Доколко са съпоставими резултатите като смъртност и усложнения у нас с тези в ЕС?
- Хиругията е дисциплина, която има правила, които все още се спазват, при нея контрол има, както на ниво болница, така и от институциите. Колкото до темата с усложненията, тя е много специфична, като цяло всяка болница докладва за своите усложнения и смъртност, но БХД няма директен достъп до тази оинформация. Би било интересно да получим достъп, така че да можем да мониторираме какво се случва в страната.
- Кои ще бъдат основните акценти в 19-ия конгрес по хирургия?
- На 19-ия пореден конгрес основните акценти ще са лапороскопската и роботизирана хирургия, ще разгледаме и темите за травмите, има и специална сесия за гръдна хирургия.
- Какво е мястото на роботизираната хирургия и новите технологии като ИИ при вас?
- Пред няколко години на роботозираната хиругия се гледаше като на нещо, което тепърва започва. Сега вече започват да излизат доклади от колегите, които работят този тип хирургия с натрупан опит и начални резултати, което означава, че тя е навлязла в България най-вече като начин за третиране на онкологични заболявания. В световен аспект в момента текат проучвания за ползите от роботизираната хирургия в сравнение със стандартната лапароскопска интервенция.
- Има ли достатъчно данни, за да се види къде резултатите са по-добри?
- Конгресът започва днес, няколко са докладите за роботизираната хирургия в България. В ЕС ползите се насочват към по-добра визуализация и контрол по време на работа, по-малко кръвозагуба и съотвено по-добри онкологични резултати при роботизирана хирургия.
- В кои сфери и лечебни заведения в България има роботоизирана хирургия?
- В България първоначално се започна с роботизирана хирургия в онкогинекологията и урологията, но от 3-4 години сме разширили обема. Вече има роботизирана хирургия и в абдоминалната, колоректалната и панкреатичната хирургия, която се работи в големи центрове в София, Пловдив и Варна. Засега не можем да говорим за масовост и достъпност на този метод. За сметка на това лапароскопската хирургия не отстъпва на роботизраната, а лапароскпските центриве са много повече у нас. Напрактика тя има по-голяма място в лечението на туморите.
- Защото е по-достъпна или по медицински причини?
- Първо е по-достъпна, защото лапароспоска апарартура вече има във всеки по-голям център в страната, второ, защото колегите, които я работят натрупаха достатъчен опит и трето, но не маловажно, е цената. Тоест, костефективността при нея е по-добра. За съжаление обаче консумативите за лапароскопските интервенции все още не се покриват от касата и остават за сметка на пациента. В същото време резултати като преживяемост, усложнения, пролежаване са аналогични на роботизираната хирургия. Можем да кажем, че роботизираната хирургия е ниво над лапароскпската, желателно е да го имаме и ние го имаме.
- Травма центровете са друга тема от конгреса, какъв е фокусът при тях?
- Травмата касае най-вече спешната хирургия. Травма центровете в страната е хубаво да се обсъждат на национално ниво, но ние на конгреса няма да обсъждаме какво ще е бъдещето на травмалтологията в страната, а чисто професионални неща, свързани с поведението при травма, какви алгоритми трябва да се спазват. Тук има и участие на чуждестранни колеги от Гърция, Румъния, така че ще има възможност и за сравнение.
- Как се отразява политическата криза на здравеопазването и на лекарите?
- Отразява се зле, защото медицината и здравеопазването са сектори, на които е нужна стабилност. Всяко едно решение, което се вземе, му е нужно време да се наложи и да се усети ефекта от него. Честата смяна на ръководни нива в държавата и най-вече в сектор здравеопазване води до едно притеснение от страна на лекари и сестри.
- Сега отново бяхме свидетели на поредната рокада, този път в НЗОК, нужно ли беше да се стига дотук?
- Позицията управител на НЗОК се определя от парламента. Определяйки я, НС трябваше да има някакъв политчиекси консенсус, назначавайки управител и подуправител такъв беше постигнат. В последствие сякаш нещо се случи и имаше опит да се постигне нов консенсус чрез едновременното подаване на оставките. Но в последствие подуправителят оттегли своята без да е ясно това на управителя, който по-късно също оттегли своята в опит да се спази този политически консенсус. Неправомерното му отстраняване не мога да кажа, че работи в посока на този консенсус.
- Очакваме един дефицит в здравната каса, притеснява ли ви това и какви са възможните решпения?
- Все още не ясно какъв ще е дефицитът и доколко средствата от резерва ще стигнат за покриването му. Дефицитът се натрупа най-вече от решението на КС за отпадане на лимитите, това е реално отработена дейност на болниците и трябва да бъде разплатена. Със сигурност трябва да бъдат намерени средства, ако това не може да стане чрез сегашния бюджет, може да се стигне до предоговаряне на бюджетната рамка и актуализация на бюджета. Защото това са средства за лечение на пациентите и ако дейността е реална, би следвало да се заплати.
- Но как да сме сигурни дали е реална тази дейност?
- Именно затова са тези проверки на НЗОК върху дейността на договорните й партньори.
- ПП-ДБ по принцип заяви желание да ограничи броя на болниците, занапред ще продължат ли тези намерения?
- Ние се опитахме да постигнем контрол чрез промени на ниво закон, защото в момента законовата процедура е такава, че, ако всички документи са изрядни, министръът може само да разреши процедурата. Проф. Христо Хинков се опита да въведе мораториум за новите болници, но това не се прие, и без законови промени процесът по откриване на нови болници ще продължи. Усилията на ПП-ДБ в тази посока също ще продължат, защото ние имаме нужда от яснота. Затова ние искахме да се приеме нова здарвна карта и ако има нужда от нови лечебни заведения, само тогава да бъдат разкривани. Другото води до дестабилизация на системата. Това не означава, че частни инвеститори не могат да откриват лечебни заведения, те могат да го правят, стига това да не е свързано с преразход на публичен ресурс.
- Вие работите в София като лекар, тази година има заповеди за три нови болници с около 1000 легла общо, това как ще се отрази на лекарите и пациентите и кой ще работи в тях?
- Има една работна версия, която твърди, че София е различен модел от останалата страна, защото тук идват пациенти от цялата страна, за да търсят модерно лечение. Аз обаче мисля, че разкриването на голям брой легла на територията на София ще доведе до дефицит на кадри. Откриването на нови болници ще доведе до преразпределение на работна ръка, откъде ще се прелеят кадри, не мога да прогнозирам с точност, но със сигурност някои болници ще пострадат.
- Ще се стигне ли до затваряне на болници?
- Не мога да бъда точен в прогнозите си, тук вече навлизаме в теории на вероятностите, но е факт, че голяма част от дружествтаа към МЗ са на финансова загуба. Те се стараят да постигат положителни финансови резултати, но това много трудно им се получава и очаквам да им се увеличават загубите.
Дават още 26 млн. за надлимитна на болниците
Така неразплатената им дейност към момента остава да е едва 78 млн., а резервът на касата се стопи до 50 млн.
Засилват контрола върху недекларирания труд
Ще се следи по-стриктно за здравето и безопасността при работа чрез проект за 10 500 000 лв., съобщиха от ГИТ
Да се дадат повече права на ревматолозите
Всеки от тях да може да продължава терапията на пациентите, за да не се губи време и пари за пътуване само в пет града, казва Калина Михайлова
Съдът вкарва системата в още по-задънена улица
За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, за да покрие разходите за болнична помощ и то с много. Защо се стигна дотук, какви мерки са нужни, попитахме д-р Стефан Константинов.
Общинските болници не са срещу субсидиите от НЗОК
Ние не искаме да се махне Методиката за даването им, а да се променят критериите в нея, защото сега са много субективни, казва д-р Неделчо Тотев
Отвориха финансирането за амбулатории
МЗ разполага с 13 млн. за ремонт или създаване на нови структури, таванът за всяка една е до 43 643 лв.
Дългият КОВИД е многолико страдание
Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов
2066 лв. минимална заплата за сестра
Това предлагат здравните власти, за да осигурят възнагражденията в психиатриите и спешна помощ те са поискали 6.6 млн. повече за 2025 г.
МЗ предлага палиативни мерки за сестрите
Регулацията на броя им в болниците се отлага, става ясно от проекта на стратегията на ведомството, а това е единственото, което би ги извадило от книгата на изчезващите видове
Икономиката губи 65 млн. лв. от болнични
Те от неотработени дни вследствие на ревматоидни заболявания, всеки втори пациент харчи поне 100 лв. за лечение, съобщиха от АПАЗ