Интервю

Младите вече се интересуват от специалността ни

07-10-2024 06:00
Общопрактикуващите лекари трябва да могат да назначават повече изследвания, новият УС на БЛС да прави това, което в полза на лекарите, казва доц. Любомир Киров Младите вече се интересуват от специалността ни
Clinica.bg

press@clinica.bg
Петнадесетата научно-практическа конференция по Обща медицина се проведе от 3 до 5 октомври. Кои основни въпроси бяха разгледани, какви са очакванията от новия УС на БЛС, какво да залегне в анекса към НРД, какви са очакванията за изпълнението на бюджет 2024 и този за 2025 г., какво трябва да се направи, за да има по-висок интерес към специалността обща медицина. Това попитахме доц. Любомир Киров. Той е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
- Доц. Киров, наскоро завърши Петнадесетата научно-практическа конференция по Обща медицина. Кои основни въпроси бяха засегнати на нея?

- Конференцията е научно събитие, в което по традиция сме се постарали да включим лекции, презентации, практически упражнения, които отразяват разнообразието в общата медицина и практика, и отразяват най-новите тенденции във всяко направление. Нашите лектори са изтъкнати специалисти и хора, които умеят по изключително интригуващ и запомнящ се начин да представят съответната материя. Много ме радва увеличаващото се участие и на наши млади колеги, специализиращи обща медицина, както и на студенти по медицина. И като цяло, макар че участващите в конференцията винаги са били впечатляващ брой, тази година бяха още повече и се надявам догодина, когато ще е юбилейна (25 години Национално сдружение) да бъдат още повече. Специални гости бяха председателят на Европейската асоциация на ОПЛ (UEMO) д-р Тиаго Вилануева от Португалия и един от зам.-председателите- д-р Бранка Лазич от Сърбия. Д-р Вилануева участва с много интересна презентация, както и в последващата дискусия с колегите и бе посрещнат с голям интерес.

- Кои са основните и нетърпящи проблеми пред ОПЛ, чието решаване не търпи отлагане?

- Няма незначителни теми или проблеми в нашата работа. Всеки един трябва да бъде решаван. За всички тях ние НСОПЛБ сме оформили становища, които са стигнали и стигат до адресатите. В българската реалност, за съжаление, липсва общия поглед, бих го нарекъл холистичния подход към проблемите, при който се взема предвид всеки един детайл, взаимодействието между тях, както и близки и отдалечени във времето ефекти от предприети или непредприети действия. Има много хора, които описват един или друг проблем. Малко са тези, които предлагат решения и подход за реализирането им. НСОПЛБ винаги сме предлагали разумни, логични и действащи решения, а не просто описание или оплакване от нещо. За съжаление, по една или друга причина, някои от тях не се възприемат и се правят неща, които отклоняват системата от полезния път. Най-общо, трябва да се работи за подобряване на правилата за работа (например, разширяване възможностите, „арсенала" на ОПЛ да назначава и други освен установените досега изследвания, което би довело до повишаване на възможностите за диагностика още на ниво ПИМП, а когато е необходима консултация с тесен специалист (медицината не е самотно занятие), пациентът да бъде изпратен подготвен, което ще улесни колегата-консултант при взимането на решение, ще съкрати времето, което пациентът ще отдели за изпълнение на различни допълнителни дейности и пътят до диагнозата, съответно лечението ще е значително по-бързо, а резултатът много по-навременен и добър. Трябва да се разшири наборът от медикаменти, които ОПЛ може да назначава „по каса" самостоятелно, което пък ще оптимизира достъпа на пациента до съответното лечение и положителен здравен резултат. Не би било грешна стъпка ако в заплащаното от НЗОК диспансерно наблюдение се включат и някои други заболявания, за които може да се разпише и въведе ясен алгоритъм за наблюдение, какъвто отдавна въведохме за захарен диабет тип 2, артериалната хипертония и др. Припомням, че това бяха идеи и разработки на НСОПЛБ, които тогава срещнаха разбиране, дават положителни резултати и следва само да се надграждат при необходимост. Електронизацията трябва най-сетне да се превърне в „помощник", както многократно НСОПЛБ сме заявявали, на лекарите, а не в тежест. В тази връзка, приоритетно трябва се пуснат в употреба улесняващите, водещи до оптимизиране работата на лекаря функционалности (например, достъп до електронните записи, елиминиране създаването на всякакви отчети и справки от лекаря, които следва се получават директно от НЗИС по искане на съответната институция, защото данните са налични там и др.) защото това ще освободи време за повече и повече медицина. Приоритетно електронизацията трябва да се направи в подкрепа работата на лекарите, а на следваща стъпка да се предлагат опции за ползване и от пациентите. Все пак, хората търсят лекаря, а не статистика. Ние лекарите лекуваме, подпомагани от нашите сътрудници, а не цифрите или друго в базата данни. Ако това не се случи, по-добре да не губим време за попълване на бази данни, които биха се използвали за всичко друго, но не и за изброеното от мен. Отново трябва да се помисли и за по-добър и достъпен регламент за осигуряване на време за почивка на ОПЛ. Имаме предложения, а също една част от решението е да се даде по-голяма свобода на ОПЛ да управляват и организират дейността в практиките си. За това е по-добре да търси резултата, а не постоянно да се създават ограничения и да се преследват евентуалните грешки, до които водят. Притеснителна е тенденцията ОПЛ да бъде донякъде подменен с други медицински лица, но без необходимата квалификация. И в здравната стратегия и в ПВУ са разписани мерки, които наливат средства в тромави административни структури, а не в подкрепа на работата на изпълнителите. Иначе сме на път да изпаднем в ситуацията на самотния цар от „Малкия принц". Трябва да се влага на първо място в хората, които вършат основната дейност и средата за работа. Има какво да се направи и в специализацията и още други неща. Но ясно е, че за това се иска воля от властите и достатъчно време, което може да е малко или повече, но при всички случаи е необходимо внимателно да слушат и обсъждат с нас това, което предлагаме.

- Какви са очакванията Ви от новоизбрания Управителен съвет на БЛС?

Да прави това, което е в полза на лекарите, а оттам и на хората, които се превръщат в пациенти, без да се поддават на политически или други опити за повлияване. Винаги съм казвал, че не заеманият пост прави човека полезен и добър, а човекът може да направи поста такъв. Дали ще успее? Никога няма абсолютен успех, защото крайният резултат зависи от много и различни фактори, но винаги трябва да има последователни опити и действия в правилната посока. Надявам се, новият УС на БЛС да действа по този начин и пожелавам спорна работа на колегите.

- Д-р Брънзалов обяви, че до дни ще изпрати писмо до НЗОК и дружествата и сдруженията за готовността на съсловната организация да започне преговорите по анекса за НРД. Кои въпроси ще настоявате да бъдат поставени и решени в него?

- Ако имате предвид участието на д-р Брънзалов в БНТ, стана дума за НЗОК и бордовете по специалности. Това е право и решение на УС на БЛС. Но преди обявяването на готовност трябва да има подготвеност, което се надявам да се има предвид. Ние, като национално сдружение, ще направим, както винаги, каквото е необходимо и ще представим идеите си. Да не забравяме обаче, че това е анекс, а в анексите никой, особено отсрещната страна не е много склонен да прави сериозни промени, като изключим промените, свързани с актуализирания бюджет.

- Настоявате ли още за възможността паценти да се преглежда и лекува при всеки общопрактикуващ лекар, както е във Франция, а не само при един? Ако да, защо?

- Никога не сме настоявали точно за това. Нашето предложение беше свързано с осигуряване на заместник на ОПЛ по време на почивка или болест. В тези случаи ако официалният заместник на колегата няма възможност да го направи, то тогава пациентът да може да посети ОПЛ в близост при проблем. Има и още детайли, но всичко е описано в нашите предложения, които са публични. Когато го поставихме на масата на преговори за първи път, бе отхвърлено от НЗОК, а след това БЛС не повдигна отново въпроса. Надявам се да бъде поставен отново.

- Нееднократно сте повдигали искането за достъп на ОПЛ до здравното досие на пациента. Поддържате ли това искане?

- Надявам се, това да се случи скоро. Проведохме среща с представители на НЗИС, а после и друга с участие на НЗОК, НЗИС, БЛС и НСОПЛБ. НЗИС изготвиха платформа, до която можем да достъпваме, при необходимост, през нашия софтуер. Както вече казах, това е трябва да е приоритет, тъй като освен ползите е и законово уредено още преди година.

- Как виждате изпълнението на бюджета на НЗОК за 2024 г. и какви са очакванията Ви за този за 2025-та?

- По данни, предоставени от НЗОК за първо полугодие изпълнението беше задоволително. Единствено във възрастовата група на деца над 7 години имаше изоставане. То обаче ще се компенсира до края на годината, тъй като частта непреминали ще са го направили преди или сега в началото на учебната година. За да сме по наясно за актуалната обстановка, следва БЛС да поиска тази информация в отново в законоустановения срок, за да се види какво и колко остава и какво ще се прави с остатъка. Надявам се, излишък да няма, а ако се формира и някакво надхвърляне на предвидените средства ще бъде още по-добре. Вероятно за бюджетът за ПИМП за 2025 като ръст в проценти няма да е същия като за 2024 г., но поне в абсолютна стойност трябва да подобен.

- Как стои въпросът за специализациите по обща медицина? Какво следва да се направи, за да има повече лицензирани практики за приемане на специализанти, защо са малко?

- С радост ще кажа, че желаещите да специализират Обща медицина стават все повече и повече. Необходими са промени в частта за специализация по Обща медицина, които да я направят по-гъвка и удобна за приложение. Същото се отнася и за процеса на акредитация на обучителни практики. За всичко това сме дали становища и предложения още преди няколко години. Част от тях може и да се доразвият. Но ако пак останат само на хартия, положителна промяна няма да има. Би било добре да се въведе и контрол на провеждането на специализацията. Бяха направени скоро някои промени в самата програма за специализация, но те не са достатъчни.

- В страната работят 4200 общопрактикуващи лекари със средна възраст 60 години, като има и 90-годишен практикуващ. Какво трябва да се направи, за да бъдат привлечени повече млади хора към тази специалост и да бъде преодолян дефицитът?

- ОПЛ сме около 3 800. Както казах вече има повишен интерес към специалността и всичко, което предлага НСОПЛБ, ще допринесе и за допълнително повишаване на интереса на младите хора. Нещо много важно обаче е тези млади хора да имат яснота за пътя, по който тръгват и чувството за сигурност, т.е. че не само ние, но и държавата е зад гърба им, готова да им помага и да ги промотира. Това е валидно и за нас, тези които вече отдавна работим.

- Какви са очакванията Ви от един бъдещ редовно избран министър на здравеопазването и екипа му?

- Властта е инструмент, чрез който можеш да бъдеш полезен, безполезен или дори вреден за обществото. Надявам се новият редовен министър да бъде полезен, отдаден и да му се осигури независимост от тесни или дори лични интереси, като бъде подкрепян в добрите инициативи.


Още безплатни прегледи за РМШ в Плевен

Още безплатни прегледи за РМШ в Плевен

Удължен е срокът и за тези за белодробни заболявания заради повишения интерес, съобщина от Регионалната здравна инспекция
Не може без медицински стандарт за здравни грижи

Не може без медицински стандарт за здравни грижи

Министерството на здравеопазването предложи проект на стратегия за справяне с кадровия дефицит сред медицинските сестри и акушерките. Адекватна ли е тя и ще доведе ли до очаквания резултат, попитахме Петя Недкова.  професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Сестрите в яслите вече на подчинение на директора

Сестрите в яслите вече на подчинение на директора

Тази промяна прие Комисията по здравеопазване и социална политика в СОС, досега те бяха подведомствени на районните кметове
Светило в кардиологията с обучение в София

Светило в кардиологията с обучение в София

Под ръководството на проф. Шефкет Гьорголу 10 пациенти с хронични коронарни оклузии бяха лекувани в УМБАЛ "Света Екатерина", съобщиха оттам
Нова система за спешни повиквания

Нова система за спешни повиквания

Тя бе одобрена от МС, с нея се разширява единствената към момента възможна комуникация с гражданите - телефонната, осигурява се и равностоен достъп до хората с увреждания
Учебен център за бъдещи медици в Бургас

Учебен център за бъдещи медици в Бургас

Той е с десет зали и беше открит в университетската болница, в него ще се обучават студенти от университета „Проф. Асен Златаров", съобщиха оттам
Безплатни консултации за диабет в София

Безплатни консултации за диабет в София

Те са както за вече диагностицирани, така и за хора в риск от заболяването и ще се повеждат в УМБАл „Царица Йоанна-ИСУЛ", съобщиха оттам
Безплатни прегледи на белия дроб в Ст. Загора

Безплатни прегледи на белия дроб в Ст. Загора

Те ще се осъществяват посредством телемедицина, целта е превенция на рака, съобщиха от общината
Публична лекция за епилепсията в Пловдив

Публична лекция за епилепсията в Пловдив

Тя ще се проведе на 20 ноември в Медицинския университет в града, съобщиха от висшето училище
Още две болници остават със сегашните шефове

Още две болници остават със сегашните шефове

Д-р Панайот Диманов ще продължи да ръководи МБАЛ-Ямбол, а Виктор Таслаков МБАЛ-Ловеч, показват резултатите от конкурсите на МЗ
1 2 3 4 5 ... 888 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Може ли да се реши кадровия дефицит сред медицинските специалисти без намаляване на болниците?

Ноември 2024 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм