България остава с висока детска смъртност
По неонаталната детска смъртност
(брой на починалите деца от 1-я до 27-я ден) от 3,1 на хиляда България се доближава до средните стойности за ЕС от 2,5 на хиляда през 2021 г. При перинаталната детска смъртност (до шестия ден от раждането) обаче показателят е 7,3 на хиляда за 2022 г. при 2,5 на хиляда за ЕС през 2021 г. Високите стойности показват, че изпълняваните дейности по Програмата и другите стратегически и програмни документи не са достатъчно ефективни, особено по отношение на осигуряване на задоволителен обхват на профилактичните прегледи по време на бременността при здравнонеосигурените жени, смятат от Сметната палата.
Оттам добавят, че през 2021 г. извършените
прегледи по време на бременността на здравнонеосигурени жени от АГ специалист представляват едва 40 на сто от всички раждащи здравнонеосигурени жени, а през 2022 г. спадат на 37 на сто. През 2023 г. те достигат 63 на сто, което показва, че много тях не са извършили нито един профилактичен преглед по време на бременността. Причините за това могат да се търсят в ниското образование и здравно-социален статус, липсата на ефективни информационни кампании и недостатъчна работа с медиаторите, които да насочват бременните към осигурените от държавата медицински грижи за майката и бебето.
Недоносеността също оказва съществено
влияние върху нивото на перинаталната детска смъртност, като тя е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ от една страна и от друга – с нивото на здравни и особено репродуктивните познания и отговорността на самите жени и майки.
Сред другите рискови фактори за високата
смъртност при децата, от Сметната палата посчват високия процент секция у нас - при над 50% от ражданията, срещу 25% за ЕС. Също така голям проблем за странаат ни са и програмите за неонатален скрининг (тестване на новороденото за набор от заболявания преди да се появят симптоми), които обхващат едва три заболявания срещу 49 в Италия и 16 в Германия. Целият доклад може да видите тук.
50% от жените не ходят на прегледи за рак на гърдата
Броят болници генерира дефицит на кадри
Над 110 млн. е-прегледa за 2 години
Средно на ден се регистрират над 220 000 прегледа в електронен формат от близо 14 500 лекарски практики, съобщават от ИО
Поне 146 са опитите за нови болници
Пациенти искат центрове за редки очни болести
Българската хирургия следва развитието на световната
Нови четири вещества стават наркотични
НЗОК с 13% ръст на бюджета за 2025 г.
Не сме изгодни на политическите лобита
Заради бездействието на властите, бизнесът пое благотворително финансирането на амбулаторните практики за здравни грижи, казва Анелия Атанасова