Медицинските центрове не заменят общинските болници
- Аз също бях на тази среща през септември. Ще кажа нещо, което съм казвам много пъти. Там беше заявено, че МЗ вече е консултирало тази идея с НЗОК. Ние, от Сдружението на общинските болници, сме много сензитивни на тази тема, тъй като сме сърбали и сърбамесъщата тази попара вече десетки години. Когато се каже нещо подобно, да се разбира мекият вариант на думата „закриване". Болници са едно нещо, медицински центрове – съвсем друго. Ако ме сърби носа, аз не си чеша корема. Така е и в случая. Когато става дума за един вид професионална медицинска помощ на пациентите, те търсят болниците. Медицинските центрове оказват извънболнична такава. Болниците работят денонощно 365 дни в годината, центровете имат работно време със специалисти за по няколко часа и ползват почивните дни. Лечебните заведения за болнична помощ поемат пациенти, докарани от спешните центрове или от техните близки в тежко състояние, тъй като не са успели да открият личния си лекар или не са успели да стигнат до специалист в център. Като се има предвид всичко това, пределно ясно е, че едната форма лечебни заведения не може да замени другата. Когато говорим за преструктуриране, т.е. болници да стават медицински центрове или болници за долекуване, възниква въпросът кой ще запълни вакуума от болнична помощ. Контингентът на общинските болници са хора бедни, възрастни, които не могат да стигнат до съседния град за медицинска помощ. Дори такъв човек да се добере, някак си, до специалист и той му назначи рентген и клинична лаборатория, няма къде да си направи такава диагностика, защото няма да има болница със съответните звена за осъществяването й. Излиза, че човекът ще трябва да бие път до областния град, което за нашите стари, болни и бедни, а често пъти и самотни хора, е невъзможно. Да говорят за такъв тип преструктуриране, могат хора, които нямат понятие за какво става дума. Казано накратко, медицинските центрове не заменят болниците. Синдикатите явно са склонни на такова нещо, а това е изненадващо. Вместо да защитават всяко едно работно място особено в изоставените от държавата и Бога места, те подкрепят такова преструктуриране. Това ще удари и медицинските сестри, които сега са в пенсионна и надпенсионна възраснт. Младите ще отидат в детските градини, но къде ще продължат да работят останалите.
- Малките общински болници нямат достатъчно специалисти и не могат да привлекат млади лекари още по-малко, за да специализират в тях. Как ще коментирате този факт?
- Така е, но защото такава е политиката на държавата. За да отидат младите хора да работят на дадено място, искат две неща, като при някои от колегите дори заплатата не е на първо място. Те търсят добро заплащане и кариерно развитие, да могат да се докоснат до новите технологии и иновации. Тези липси им пречат да останат в малките болници. Нашето поколение, това над 50 години, някога специализирахме по наредба, която никак не беше лоша. Това, че работехме в провинцията, не попречи на голяма част от колегите да станат много добри специалисти и да к.се котират добре не само в България. Имахме възможности и сигурни работни места. Ние можехме да посещаваме курсове по начин, съвсем различен от сегашния. Същевременно, работехме в общинската болница, ходехме на колоквиуми и стажове в облатните и в специализираните в столицата, и всичко вървеше съвсем нормално. Тогава имахме и прилични възнаграждения. При сегашните цени на клиничните пътеки и разликата между тях, финансовите средства за общинските болници са много скромни. Без достатъчно пари, не можем да задържим лекарите още повече, че не можем да му осигурим и кадрово израстване. Ето защо няма как да се борим за млади специалисти.
- Толкова ли е безнадеждно положението?
- Сякаш да. Преди години имахме време за реакция, сега – нищо. Приета бе нареда, според която до 2030 г. броят на медицинските сестри трябва да бъде увеличен с 30 на сто. Това означава да бъдат произведени 3000 повече. Няма обаче капацитет това да бъде направено. Няма и кандидати, които иска да следват. Такива проблеми не се решават с наредби. Просто, вмениха на МЗ задължение, което то трудно може да изпълни.
- Какви са очакванията Ви за бюджета на НЗОК за тази година и за 2025-та?
- Не съм оптимист. От този месец пак сме с лимити, макар и съдът да ги отмени на няколко инстанции. От касата ни обясняват, че трябва да се вместваме в някакъв бюджет и никакви фактури над същите тези лимити, няма да бъдат приети. Не знам в друга дъжава дали има такова нещо. Тук само гледат да се произнасят, за да не се пилеят едни пари, като никой не се съобразява с конкретно извършената работа. Пак имаме лимити, те пак са същите. При това положение не можем да дадем повече пари на младите лекари, затова и не можем да ги привлечем. Друг е въпросът, че обвързването на колективния трудов договор с НРД ни връзва съвсем ръцете. Като се има предвид, че синдикатите искат в бъдещия КТД те да са и с 20 на сто отгоре, не виждам как това може да стане. Още по-тежък е проблемът с медицинските сестри. Като нямаме достатъчно приходи заради незаплатените суми в пълен обем на това, което сме заработили, не можем да им дадем добри пари. За 1500 лева те трудно биха останали. Гледайте, как вървят нещата в държавата, а и в международен аспект, мога да бъда оптимист дотолкова, че да не си сложа въжето на шията.
- Какви са очакванията Ви от новото ръководство на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и от неговия председател д-р Николай Брънзалов?
- Винаги имаме очаквания в началото. Надяваме се този път да не се окажем пак с илюзии и излъгани надежди от избора на УС на БЛС. Лошото, донякъде е, че д-р Брънзалов е представител на извънболничната помощ. В последните години фокусът беше изцяло насочен към нея. При тази ситуация, ако сега продължи същата политика, болници ще започнат да се самозакриват, защото лекарите ще предпочетат да взимат доста по-прилични възнагреждения за няколко часа труд, вместо 24-часови дежурства и 20 дни в месеца ангажименти с всички отговорности по занемарени случаи на пациенти, които по една или друга причина, не са успели да получат своевременна медицинска помощ. Само заради патриотизъм или криворазбран героизъм никой няма да стои, когато получава по-малко от другите. Всички имат семейства, за които трябва да се грижат. Много се надявам БЛС да се вслуша в гласа на общинските болници, защото те осигуряват медицинска помощ на населението в региони, забравени от Бога и държавата. Неща ни обърнат внимание, но не защото сме велики, а защото сме крайно необходими.
- Как ще коментирате решението на Конституционния съд за възстановяването на Станимир Михайлов за управител на НЗОК?
- Сдружението на общинските болници в България е склонно да работи с всеки, който е на този пост стига да е диалогичен, както и да не провежда сляпа политика само към рестрикции. Знаем, че парите са ограничени и има изтичане в много посоки, но това, което държавата направи с участието на парламента и БЛС, като вкарването на заплатите от КТД в НРД, например, ни отчая тотално. Ако този, който ръководи нещата, не подходи мъдро и не е склонен на диалог и общи усилия, за да надмогнем неудачно взетите решения на законотворците, няма да е добър за нас. Дали ще е г-н Михайлов или друг, за нас няма никакво значение. Важно е каква политика провежда.
Законни ли (ще) са новите болници
Разходите за лечение в чужбина растат
Сърдечните операции при деца намалели с 20%
Нужна е здравна конкуренция на база качество
Какво означава лидерството и ползата в здравната система, имат ли място те у нас, кои са добрите и лошите практики в това отношение, попитахме д-р Славейко Джамбазов.
Още една болница за рехабилитация
МС разреши да се построи „Бояна Мед" в Банско за 54 месеца, в нея ще има 280 легла
Увеличават щата в РЗИ за ТЕЛК
Време е КТД да бъде подписан
Проучват психичното здраве на медиците
Дефицитът на лекари застрашава националната сигурност
Започва обучение за тромболиза в болниците
То ще се осъществи догодина от Българското дружество по инсулт в отговор на нуждите, които са декларирали самите медицински специалисти