Възпалените зъби са по-страшни от катастрофите

Не повече от 100 лицево-челюстни хирурзи са останали в България

Лицево-челюстните травми са много чести при катастрофи, тъй като хората се удрят обикновено в таблото, тавана или встрани, отклонението от тялото е голямо и при удар се получават обезобразяващи травми. Чупят се всички лицеви кости, нарушават се трите основни функции на организма – зрение, дишане и хранене. Затова при такива поражения се изисква, след оказване на спешната помощ, веднага да се направи специализирана обработка. Т.е. болният да попадне точно в такова отделение и веднага да бъде опериран. Така се получават най-добрите резултати за пострадалите. Постоперативният период протича по-гладко и възстановяването е по-бързо.

Според специалистите откритото през март спешно отделение в „Света Анна" е с най-добро оборудване по всички европейски стандарти и има на разположение дори хеликоптер. Д-р Желю Димов се премества в него като завеждащ отделение по Лицево-челюстна хирургия и разполага с екип от 6 обучени специалисти.

Пациентите постъпват тук по спешност и лимитите просто трябва да се премахнат, категоричен е д-р Димов. Според него търсенето на определен лекар от самия пациент е вярната логика, а не сегашните лимити, които предизвикват хаос и недоволства в здравната система. Пациентите, които се нуждаят от лицево-челюстна хирургия са доста, не са само пострадалите в катастрофи. Мнозина са с тежки възпалителни заболявания от зъбен произход.

„Преди пет дни, например, съвместно с неврохирурга д-р Николов, оперирахме млад човек на 33-годишна възраст с церебрит – имаше гной във всички синуси и в мозъка. Само преди година болният е опериран от абцес в мозъка, после е препратен на специалист по УНГ, за да му лекуват синусите", разказва д-р Димов. След като преди дни човекът пак изпада в кома и по спешност го докарват в новооткритото отделение на „Света Анна", екипът установява, че причина за усложненията му са два занемарени корена на развалени зъби...

Също така немалко от пациентите са претърпели различни травми, които не са лекувани добре навреме. „Онкологичните заболявания са огромен проблем в последните години, защото личните доктори започват да лекуват пациентите си по места за възпаления и други болежки, без да се усъмнят за тумори. Това е груба грешка, защото усложнява състоянието на болния и забавя лечението му", обяснява докторът.

В провинцията рязко намаляха специалистите по лицево-челюстна хирургия и поради липса на добра плановост от страна на държавата. През изминалите години има един период от близо 10 години време, през което студентите не успяват да вземат специалност по лицево-челюстна хирургия, тъй като това обучение е платено и практически непосилно за повечето. Това вече е преодоляно, но липсата на обучени кадри през изтеклият период се чувства. Например, в Плевен, Русе, Враца, Стара Загора, Перник и др. големи градове у нас няма такива отделения. Има само в София, Пловдив и Варна. По тези причини болните потърсят помощ само в изброените три града и лечението им е затруднено.

По старите медицински стандарти, за да вземеш специалност лицево-челюстна хирургия, е било нужно 3-годишно обучение по хирургична стоматология, след това 5 години специализация в съответно отделение, и после изпит. След приобщаването ни към ЕС, за да специализираш лицево-челюстна хирургия, трябва да си завършил стоматология и медицина. Процесът е дълъг и затруднява желаещите да се изявяват на това поприще, защото „второто образование у нас се заплаща, а ние българите не сме много заможни", обяснява д-р Димов.

По тези причини в момента в България работят не повече от 100 такива специалисти. Старите кадри, които по всеобщо признание, са били много добри, вече са се оттеглили в заслужен отдих.

Лицево-челюстната специалност е много рядка, изисква наличието на клиника, в която да има неврохирург, офталмолог, УНГ, корем, гръден лекар, защото при съчетани травми, всички трябва да работят едновременно.

Най-честите диагнози в тези отделения са възпалителните заболявания в устната кухина и туморните образувания върху лицевата област. Чак на трето място са травмите. В последните години обаче те пък са по-тежки според д-р Димов, поради голямата мощност на автомобилите, с които катастрофират. Така се случват множествени травми на целия лицев скелет. Възстановяването им изисква доста дълго време. Например, преди време 10-годишен малчуган при катастрофа изхвърчал от колата на баща си и едва оцелял, но травмата му била уникална: липсвала му цялата максила – костите на средния лицев етаж, зъбите, костите на носа, едното око... Детето е лекувано в Пирогов над 6 месеца, а после в консултация с д-р Кръстинова, великолепен специалист, работещ в Париж, екипът успява да възстанови напълно пострадалият малчуган, но чак когато навършва 15-годишна възраст. Операциите му са направени изцяло с негови собствени тъкани.

Катастрофите са непредвидими, но за останалите травми хората могат да си правят редовна профилактика на устата и зъбите, за да се предпазват от опасни възпаления, съветва специалистът. И допълва, че в България тази профилактика е занемарена, а зъбите на 50-60 на сто от децата в страната са в окаяно състояние. Поради неглижирането на устната хигиена напоследък случаите на абцеси, инфекции и мащабни възпаления са зачестили, а някои от тях са смъртоносни.