Длъжници сме като лекари по темата инсулт

Имаме над 40 хил. случая годишно, това са хора, човешки съдби, смятам, че сме длъжни да дадем най-доброто от себе си, казва д-р Филип Алексиев

Ако останем в сухата статистика през 

2023 година имаме само 4 болници, които имат 10% тромболитично лечение при инсулт. Има тенденция за подобрение в някои от болниците, където навлиза активно това лечение, което смятаме, че е позитивен знак. Какво трябва да се промени? Трябва да се говори по темата на медицинско ниво и то не само в рамките на неврологията като специалност, а интердисциплинарно. Трябва да се говори в обществото, с пациентските организации, имаме една много силна пациентска организация, която много ни помага и сме й много благодарни. 

И оттам нататък да се разбере, че 

имаме лечение, че няма да открием топлата вода. Тя е открита отдавна от другите държави и можем да заимстваме модели, които ние да внедрим. Имаме над 40 хил. случая на инсулт в България годишно. Това е огромно число, това са хора, човешки съдби. И в крайна сметка при наличието на толкова болнични заведения, смятам, че сме длъжни да дадем най-доброто от себе си.

Националният план за инсулт е един документ, една рамка до 2030 г., която е съобразена със ситуацията в България и е заимстван от Европейския план за борба с инсулта. Това са конкретни стъпки, които би трябвало да се случат, за да може ние да дадем най-доброто от себе си. 

Това означава да намалим броя на 

инсултите с 10%, което означава 90% от пациентите да попаднат на точното място, където има възможност да се лекуват пациенти с инсулт. И в крайна сметка, за да не остане всичко това пожелателно на хартия, тези мерки трябва да могат да бъдат внедрени, имплементирани в болничната ни среда. Тоест да не останат нещата на хартия и сложени в поредното чекмедже, а действително да има ефект от това нещо и да е разделено в годините. По отношение на това какво се случва в България – ние изготвихме този план, смятам, че в голяма помощ бе и това, че успяхме по време на Първия национален конгрес по инсулт да обсъдим доста от нещата с колегите и да го представим. Той не е официално приет като документ, но от друга страна трябва да напомним, че от края на 2021 г. България се е включила официално в изпълнението на Европейския план за борба с инсулта, което означава, че ние имаме ангажимент.

Беше споменато за шестте центъра

за инсулт, това не означава, че в България ще има само шест центъра, в които ще се лекуват инсулти. Идеята е, че в тези центрове, освен, че ще има техническа възможност, там ще се изграждат и кадри. Знаете, че много пъти се спъваме в това, че оборудваме едни „центрове" с много техника, но там трябва да работят хора, тези хора трябва да си разбират от работата и да обучават другите. Тоест идеята е, ако човек получи инсулт, независимо къде, ако попадне в по-малка болница, там да бъде започнато лечението, тъй като специфичното лечение на инсулт с тромболиза е ограничено във времето. Това са 4 часа и 30 минути, в които ние имаме възможност да направим нещо. Ако тромболизата не даде резултат, то тогава пациентът да бъде прехвърлен максимално бързо в най-близък център, който да е логистично достъпен и оттам нататък да се преценява дали ще се направи ендоваскуларно лечение, тоест ще се опитаме механично да премахнем самия тромб или ще направим някаква друга процедура, но да имаме този тип подредба на нашата реакция, нашето лечение. Смятам, че е важно да разграничим центровете за инсулт от всяка една болница, която потенциално има възможност да лекува заболяване.