Да се чува повече мнението на БЛС

- Д-р Митев, предвид предстоящия събор на Българския лекарски съюз, как оценявате работата на досегашния управителен съвет? Достатъчно активно ли отстояваше и защитаваше интересите на лекарите?

- Общото впечатление е, че Управителният съвет на БЛС се справяше добре. Бяха постигнати добри решения както за болничната, така и за доболничната специализирана и първична помощ. Определено бяха отстоявани интересите на гилдията. Доколко това бе успешно е ясно, че не зависи само от БЛС. Здравната система се развива, макар и с неравномерно темпо и е политически зависима. Оценката ми за старото ръководство е позитивна.

- С какво по-конкретно то Ви спечели?

- Например, едно от нещата е отстояването на намерението за увеличаване на цените на част от клиничните пътеки, особено на тежките и енергоемки пътеки в отделни специалности. Отново с активната намеса на БЛС стана по-комплексно и обслужването на пациентите, например отпадна ограничението да се заплаща само една КП при лечение на тежка комбинирана и съчетана травма на пациент в болница - НЗОК заплаща 100% от стойността на КП, и 80% от стойността на останалите КП, по които са извършени основни процедури. Допълнително заплащане е договорено и при пациенти, постъпили по оперативна клинична пътека, по която е извършена основна процедура за отчитане на пътеката и в хода на лечението в болница е настъпило животозастрашаващо състояние. Но останаха и доста нерешени или наполовина решени проблеми.

- Кои са тези нерешени и наполовина решени проблеми?

- Един от тях, съвсем немаловажен, е недостатъчното финансиране на някои от клиничните пътеки. Новото ръководство определено ще има още доста какво да върши. Предстои му да доведе докрай и въпроса с остойностяването на лекарския труд. Към момента предходното изготви методика, но по-нататък нещата не бяха доведени до финализиране. В годините назад неведнъж имаше различни предложения за остойностяване на лекарския труд. Особеното тук е, че решенето е въпрос на политическа воля, а са нужни и съответните финансови средства. Това може да стане като се започне с добър анализ на ситуацията към момента и задълбочен диалог. По въпроса трябва да се работи, защото е време най-сетне лекарският труд да бъде оценен адекватно и достойно, за да не продължават аномалиите, каквито съществуват сега. Така би следвало да бъде намалено и напускането на страната от млади лекари за реализация в чужбина. Необходимо е да се помисли повече за тяхното кариерно развитие в България.

- От години се говори за неостойностения лекарски труд и голямата ножица в заплащането. Защо, според Вас, говоренето продължава, а не се взимат решения?

- Нямам обяснение освен това, че е необходимо да бъдат създадени условия за повече средства за лекарите, при които е недостатъчно. Също прави впечатление относно неблагоприятните райони, че се приемат алтернативи, но някак си, неприложими у нас – например за мобилни екипи, за телемедицина чрез специализирани кабинки в пощенски станции и прочее. Въобще, вземат се прибързани решения за проекти за значителни суми със съмнителен краен резултат, които по същество са политически решения.

- Не е ли редно БЛС да е по-активен в обсъждането на решения, дори на идеи за здравеопазването, които се взимат или просто се хвърлят в политическото пространство?

- Обсъждания се правят, но бих казал, че по-скоро те са формални. Някои неща, които са изключително важни, се приемат прибързано или без съобразяване с мнението на преките участници, а не бива да бъде така. Аз винаги давам пример с електронната идентификация на пациентите. То не бяха пръстови отпечатъци, лична карта от ново поколение, КЕП, пентаблет. Никой обаче не споменава и не настоява да се въведе удобната и лесно приложима електронна здравна карта на пациента, каквато има в почти всички страни от Европейския съюз, и тя да служи за идентификация и подписване. Нещата в електронизацията на здравеопазването се правят на парче, в движение, като експеримент с неправилни акценти. Българският лекарски съюз следва да настоява за търсене, намиране и приемане на рационалните решения.

- Кои са трите основни неща, върху които очаквате новото ръководство на Българския лекарски съюз да фокусира вниманието си?

- Най-напред за болниците – те балансират върху търговски релси. КП се явяват тяхната самоиздръжка, но цените им невинаги са такива, че да са достатъчни относно заплатите и разходите. Като лечебни заведения те теоретично са равнопоставени, но практически не са. Някои от държавните са прекалено натоварени с тежка патология, спешност и големи разходи, каквито повечето частни нямат. Това е неравнопоставеност, която е добре известна. Така Колективният трудов договор в частта за заплатите се явява огромен проблем. Управителите трябва да търсят допълнителни ресурси, да теглят заеми, за да се справят. Това не бива да се случва. Необходим е задълбочен диалог, в който активно да присъства и БЛС, за да се реши този проблем, защото КП не са разковничето му. За целта е редно най-напред да се направи анализ, а след това да започне и решаването на проблемите стъпка по стъпка. Може например да се отдели достатъчен ресурс за тези от тях, които поемат тежка патология чрез спешните си звена в отделен бюджет по подобие на този за роботизираната хирургия.

- Някак говорите само за болничната, а къде остава доболничната помощ. Нима всичко в нея по по мед и масло?

- Повече от ясно е, че не е по мед и масло. БЛС следва да настоява за обезпечаване на населението с правилно разпределена и достатъчна доболнична специализирана и първична помощ. Разбира се, това става с обмисляне и на правилните стимули. Същевременно има тенденция за дублиране на дейности. Например профилактиката никога не е била на толкова добро ниво, осъществява се в първичната помощ. Напоследък се наблюдава засилена тенденция за дублиране на някои от дейностите по нея и по същество е нерационално разходване на средства. Доболничната първична помощ трябва да бъде направена достатъчно атрактивна за младите хора, за имат интерес към нея. Това се постига с правилно представяне, редукция на ограниченията за назначения и лечение, добри решения за заместване.

- Как гледате на идеята при изпълнение на бюджета преди края на финансовата година да бъдат орязвани цените на КП за съответните болници?

- Това е нещо, което не бива да се допуска. Бюджетът на касата не може да завършва годината с дефицит и са въведени условия за намаление на цени в НРД, но да се случва ще бъде крайно неприятно. По-правилното е да има прецизни разчети и правила. Тук искам също да отбележа, че имаме изключително много болници на глава от населението, което коства повече бюджет, заделен от парите за здраве. По този показател сме на второ място в Европейския съюз, в който държави далече по-богати от България имат значително по- малко лечебни заведения за болнична помощ. На този нашенски фон продължават да се появяват нови адреси на болници и нови болници, и „баницата" следва да се режи на повече парчета. А въпросът за кадровото обезпечаване е друг голям проблем, решаването на който не зависи пряко от съсловната организация.