Пациентите са агресивни, защото системата ни е болна

Стандартът за спешна помощ трябва незабавно да влезе в сила, казва д-р Десислава Кателиева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Кателиева, удовлетворени ли сте от мерките, които се взимат за намаляване на насилието срещу медици?

- За съжаление, случаите на насилие срещу спешните медици не намаляват, което означава, че и мерките не са достатъчно ефективни. Да, инкриминирани са посегателствата срещу екипите, държавата организира координиращи прокурори, които да могат да осигуряват бързо съдебно производство срещу насилниците, но инцидентите не намаляват, значи причината не е открита и не е преодоляна.

- Какъв, според вас, е основният проблем? 

- Според мен основният проблем е, че здравеопазването е болно. Пациентите ни стават агресивни, когато искат веднага, незабавно да им бъде оказана помощ или когато са неудовлетворени от помощта, която получават. Спешната помощ е все така натоварена и поради тази причина посегателствата спрямо нас не спират. Лошото е, че при продължаващите проблеми на здравеопазването, дано съм лош пророк, но смятам, че агресията няма да намалее спрямо спешните екипи. Хубавото е, че се вземат мерки за преодоляването й, но първо трябва да се открие и да се реши причината. А тя е, че бързата помощ не е за всякакъв вид медицинска грижа. Тя е единствено и само за оказване на спешна помощ и докато не се въведе ред, няма да има промени. А това ще стане, когато се приеме Стандартът за спешната медицина, който в момента е на приключило вече обществено обсъждане. Кога ще бъде подписан от министъра и обнародван в „Държавен вестник”, аз не зная, кога ще започнат да се покриват изискванията на този стандарт, също не зная, но зная, че в него е записано как трябва да бъде оказвана спешната помощ и какви мерки да се вземат за безопасността на екипите. И вярвам, че този нормативен акт на министерството ще въведе малко ред и сигурност в работата на колегите ми. Според този стандарт, трябва да има и съответни мерки за безопасност на екипите – в спешните отделения да има паник бутони, в линейките също, да има по-добра връзка със службите на МВР. Така че, засега се предприемат мерки, но проблемът продължава. Пациентите настояват да получат веднага, незабавно спешна помощ, но ние не успяваме да им я дадем.

- Вече няколко души са осъдени по бързата процедура. Това няма ли да стресне нападателите?

- Не виждам да се стряскат. Даже имаше две нови нападения – едно в Пловдив в спешно отделение и едно в Павликени във филиала на спешна помощ. Проблемите са сериозни в здравеопазването ни и докато не бъдат преодоляни, докато населението не бъде удовлетворено от начина, по който получава медицинско обслужване, спешните екипи ще носят на гърба си тежестта от тези проблеми. Агресията е резултат от това, че не се получава достатъчно удовлетворяваща пациента медицинска услуга. А ние сме най-уязвими, най-незащитени, защото работим на първата линия. Ние работим сами в кабинета, сами в линейката, за разлика от всички други колеги, които са в отделения с ограничен достъп, в кабинети, които не са с денонощно обслужване.

- По последни данни се оказа, че само 60 души от медиците в „Бърза помощ“ са със специалност спешна медицина. Защо е така?

- България е една от първите държави в ЕС, която въведе специалността спешна медицина още през 1995 г. и вече 20 години се обучават такива медици. По данни на МЗ, досега 1 465 лекари в България са придобили тази специалност, а защо са останали само 60 в системата? Отговорът е прост – това е една тежка, стресова работа, недостатъчно заплатена, колегите ми работят на по две места и много вече не са в системата. Предпочитат или да вземат втора специалност, или напускат и да се занимават с нещо друго. А младите не ги привлича специалността, защото нямат бъдеще. Спешният медик в България няма възможност за развитието, за което се говори в концепцията за спешната помощ. Първо, той не работи в условията, в които работят колегите му в Румъния, в Гърция, в Европа, а те искат да правят това. Присъствала съм вече на два европейски конгреса по спешна медицина и там е пълно с млади хора. За съжаление, нашата делегация винаги е от 4-5 човека и всички сме на средна възраст.

- Защо, според вас, се бави реализацията на проекта за модернизация на спешната помощ?

- И двата проекта за спешната помощ се бавят, защото за една година сме сменили двама министри на здравеопазването и всеки има свое виждане по въпроса, т. е. губи се приемствеността и последователността в работата. В резултат се забавят и европейските проекти. Искрено се надявам, поне съдейки по това, което каза минитър Петров пред парламента, че до декември 2017 г. ще бъде готов проектът и догодина ще бъде сключен договор за модернизация на спешната помощ. Защото това са пари, които са необходими за ремонти на спешни отделения, за закупуване на нова апаратура и линейки, при положение че държавата ги няма. Ние трябва да разчитаме на тези пари и да не ги губим. Също така положителното е, че има раздвижване и по другия проект за обучение. Има обществена поръчка за оборудване на центъра, обявен е конкурс за директор. Виждаме, че по проектите вече се работи, което означава, че може би до края на годината ще има някакви резултати.

- Смятате ли, че Центърът за квалификация на спешните медици ще успее да изпълни задачата си. Възможно ли е всички лекари да преминат през него?

- Преди, без да има такъв център, програмата „ПУЛСС 1“ мина успешно за всички колеги, работещи в спешни отделения и филиали на центровете за спешна помощ. Така че, според мен е реално да бъде свършена поставената задача и да бъдат усвоени средствата по проекта за обучение. Друг е въпросът, че като чета правилника за работа на този център, установявам, че никъде не са записани медицинските университети като участници в обучението, а единствените, които могат да обучават, са университетските болници и професионалните учебни центрове. По този начин няма да може да се използва ресурсът на медицинските университети, техните симулационни центрове, техните хабилитирани лица. Във всички медицински университети в страната има катедри по спешна медицина. При положение, че този правилник не допуска да се работи с тези кадри и да се използват тези възможности, мисля, че центърът ще има доста по-ограничен потенциал, отколкото ни се иска.

- Вашата асоциация настоява ли да бъдат включени медицинските университети? 

- Ние настоявахме още миналата година, но, за съжаление, това не залегна в правилника. Настоявахме и за доста други неща – да бъде променена наредбата за алкохолните проби, но, за съжаление, на 19 юли тя излезе в същия вид, в който беше преди обсъждането. Искахме медицинските сестри да не участват в освидетелстване на пациентите, които са дошли да им се взимат кръвни проби за алкохол и наркотици, защото това е в разрез с Наредба №1 за дейностите, които могат да изпълняват самостоятелно. За съжаление, в наредбата текстът не е променен. Освидетелстването на пациент в нетрезво състояние и подписването на протокола е в компетенциите на лекарите и лекарските асистенти, но не и на медицинските сестри. С тази наредба това се нарушава. Настоявахме също в нея освен центровете за спешна медицинска помощ, да бъдат включени и други лечебни заведения, но и това наше предложение не беше прието. Доста неща сме се опитали да кажем, но доколко сме чути, доколко сме приети и доколко сме били разбрани, не е ясно.

- Какво се случва с обучението на парамедиците?

- В страната има доста професионални учебни центрове, в които се обучават парамедици, само че тяхното използване в ЦСМП без диагностични и терапевтични правила и алгоритми и недействащ стандарт по спешна медицина, не е много редно. Навсякъде по света парамедикът работи под медицински контрол с ясни правила – нещо, което е залегнало в стандарта, който все още чакаме да влезе в сила. Така че, парамедиците се обучават. Друг е въпросът, колко от тях се реализират в центровете, в които кадровият дефицит става все по-заплашителен, независимо от повишените заплати. Колегите напускат заради агресията, заради стреса, заради липсата на перспектива. Правят се стъпки да се промени системата, но те или не са достатъчно ефективни, или не са достатъчно бързи, за да се преодолее кадровия дефицит и проблемите на спешната медицинска помощ в страната.

- Регламентирана ли е законово дейността на парамедиците?

- Няма такава регламентация. По принцип как да работят лекарите пише в Закона за здравето, в Закона за лечебните заведение. Как да работят медицинските специалисти е записано в Наредба №1 за дейностите, които могат да извършват самостоятелно. За парамедиците пише единствено и само в стандарта, който още не е приет. Трябва да се приеме спешно и да се изработят диагностично-терапевтичните правила. Редно или да има самостоятелна наредба за дейностите, които могат да изпълняват парамедиците, или да бъдат прибавени към наредбата за медицинските специалисти, както бяха добавени болногледачите, но засега все още не е направено. Това е законодателна инициатива, която е във възможностите на Министерството на здравеопазването. Надявам се в бъдеще да се помисли и в тази посока, защото е нещо много важно – последната нормативна промяна, за да могат парамедиците да се вградят в системата и юридически да бъдат защитени, когато изпълняват професията си.

- Можете ли да кажете 2-3 стъпки, които трябва бързо да се направят, за да се осигури системата с кадри?

- Първата е да се въведат правила и ред в спешната помощ, т. е. да се въведат изискванията по стандарта за спешна помощ. Стандартът е съвременен, отговаря на европейските изисквания и вече се надявам да е адаптиран към нашите възможности. Когато се въведе в лечебните заведения и центровете за спешна помощ, и започнат да се изпълняват изискванията, ще се подобрят условията на труд, ще се увеличи броят на екипите, ще се въведат ред и правила в работата ни и предполагам, че конфликтите между нас и пациентите ще намалеят. Всичко това със сигурност ще привлече млади колеги към системата и ще задържи тези, които работят от години. Наистина, стандартът не е панацея, но той е една голяма стъпка в правилната посока за завишаване изискванията към условията на труд и начина на оказване на спешна медицинска помощ. Другото нещо е наистина до края на годината да се стартират проектите за обучение на спешните медици, защото в цял свят има такива центрове. Редно е да бъдем ежегодно обучавани, да имаме система за продължаващо обучение. И третата стъпка е организацията на спешната помощ, т. е. изискванията на стандарта да се покрият. Трябва да има достатъчно средства и те ще дойдат от европроекти и от държавата през следващите две години.

- Увеличи ли се броят на лекарите, които започват работа в спешна помощ или продължават да напускат?

- Според МЗ, положителна тенденция е, че броят на постъпващите не е по-малък от броя на напускащите. Това обаче показва, че има жестоко текучество в системата, което няма как да бъде преодоляно само с увеличение на заплатите. Нашето сдружение проведе преди няколко месеца анкета, като зададе въпроси на над 300 медици от цялата страна, работещи в спешно отделение или в ЦСМП. Попитахме какво ги мотивира да останат в системата. Първото нещо, което отговориха, беше увеличението на заплатите, но след това на преден план излезе страхът от агресията – казаха, че ако бъдат сигурни и спокойни на работното си място, няма да напускат. Другото изискване беше да бъдат обучавани, след това беше изискването да работят по правила и ред. Колегите одобряват това, което се казва в концепцията за развитие на спешната помощ, но искат да видят реални стъпки в тази посока. В момента навсякъде е хаос – викат ги на адреси и не знаят къде и за какво отиват. Пред спешните отделения се тълпят хора с най-разнообразни оплаквания, без да се знае кой пръв трябва да влезе в кабинета – този, който крещи или този, който наистина е в жовотозастрашаваща ситуация. Триажът е въведен само в извънболничната помощ. В болничната, след отпадането на част от стандарта, все още не е в сила. Така че, вече доста години очакваме спешни действия за спешната помощ.  Някои колеги спряха да се надяват и напуснаха системата. Другите продължаваме, но лошото е, че остават все по-малко и по-малко вярващите.