Усърдието да обичаш

Мая Бегова основа със съмишленици сдружение за подкрепа на хора с увреждания, вече 30 години то е мястото, където те се чувстват личности

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Родена е през 1957 година в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски". По професия е коректор, работи в спортни издания. През януари 2002 година със съмишленици създава Сдружение „Усърдие". Целта му е да подпомага хора с физически увреждания в тяхната социална интеграция. Това става със срещи, артзанимания според възможностите на моториката им и общуване с доброволци. Така и едните, и другите, преодоляват взаимните бариери.

Началото

Обичайно, за да се заеме човек с такава дейност има личен мотив – близък с увреждане в семейството или самият той има такъв проблем. Мая Бегова е от хората изключение. Тя е много енергична и предприемчива, няма лица във фамилията си със заболявания, които да нарушават двигателната им активност. Идеята за създаването на „нещо", както тя го нарича преди да се оформи и избистри начинанието за работа с такива люде, идва от нейна позната – млада жена на инвалидна количка. Мариана Харизанова, както е името й е човекът, който успява да освободи самата Мая от предразсъдъците и страховете, изпитвани от всеки един от нас, когато се изправи пред неподвижния, придвижващ се на колела. „Докато не я срещнах преди 30-ина години, нямах представа за живота им. Дружбата ни постепенно ме въвлече в техния свят. Установих за себе си, че общуването ми с хора с увреждания ме зарежда с положителен импулс. За повечето други това е натоварване, но сигурна съм, че опознаят ли ги, нагласите им ще се променят", заявява Мая с убеденост, от която лъха неподправена искреност и любов към дейността, с която се е заела. Постепенно, за себе си направила извода, че познанството с тях създава у всеки импулс да дава, да бъде по-добър. „Това е и положителния елемент. Моментът на даването е това, което кара човека да се чувства полезен. Такива впечатления споделят и доброволците, които идват да подпомагат хората с увреждания", разказва още Мая Бегова. И допълва, че те – хората с увреждания, също трябва да дадат позитивна нагласа, да са отворени за другите. Такова е и изискването да бъдат включени в сдружение „Усърдие", чието име подсказва дейност, енергичност и позитивност. „Ако те са настроени консумативно само да приемат подкрепа, каквато им осигуряваме, но нямат желание да са положително настроени към другите, няма как да общуват с нас", допълва Бегова. Тя не е спирала от създаването на „Усърдие" досега, макар и в някои моменти да е осъществявана с големи трудности. Така било по време на пандемията, когато хората в инвалидни колички са лишени от възможността да се събират в своя център, където разговарят и вършат дейности – картични за празници и сувенири. На практика обаче и тогава не сложили край на срещите си – виждали се няколко пъти седмично онлайн. Пак онлайн с тях разговаряше и отец Благовест Вангелов – енорийският свещеник на католическата енория от източен обред „Успение Богородично" в София, който ги подкрепя духовно. След ковид времето срещите им и неговите посещения веднъж месечно при тях продължават.

„Точно да сме заедно и заедно да извършване едно-друго, да говорим, да споделяме, са нещата, в които се изразява интеграцията на тези хора. Те имат своите таланти, скрити дарби, които трябва да бъдат разкрити. Това обаче не може да стане, ако самият човек с увреждане се затвори в себе си, не иска да се отвори, да се вгледа в своя живот и да открие и някои положителни неща в него, колкото и те да са малко. Обземе ли го песимизъм и отрицателно отношение към себе си и света, ще му е много тежко. Няма как да му помогнем. Той трябва да даде своята откритост и желание да бъде сред хората", пояснява Мая Бегова.

Усърдието

От самата нея, макар и работеща пенсионерка, лъха невероятна жизненост, креативност и добро настроение. Усмивката не слиза от лицето й. Самата тя не може да определи откъде идва оптимизмът й – дали е по рождение, дали е в резултат на срещата и сприятеляването с жена в инвалидна количка, заредена с добро настроение въпреки страданията, или вярата в Бога, са причина на лицето й винаги да грее благоразположение. Срещала е много трудности в живота, които е отмахнала с ръка зад гърба си и се старае към тях да не се връща дори в спомените си. В работата си с хората с увреждания обаче има неща, които не може, а и не иска да забрави. За някои от тях разказва с надеждата, че ще докоснат сърцата на мнозина и ще погледнат с други очи на хората в инвалидни колички. „Всекиму е дадено да носи своя кръст. Ние имаме един кръст, те имат друг. При едни кръстовете са видими, при други са скрити, но сме обречени да ги носим. Те са хора точно като нас", разказва от позицията на вярваща Бегова. И си спомня първата среща с Мариана Харизанова преди години– жена точно в инвалидна количка, впоследствие една от най-добрите й приятелки. Тяхна обща позната я поканила да й отидат на гости, Харизанова също следвала българска филология, трите имали какво да си кажат, за какво да говорят. Първоначално Мая се стъписала, не знаела с какви очи да гледа домакинята. Притеснявала се да не направи или каже нещо, с което да я засегне. „Мариана обаче се оказа толкова открит, интелигентен и ерудиран човек, че след десет минути вече бях забравила за инвалидната й количка", разказва Мая от дистанцията на времето. В спомените й завинаги остава и една друга жена с увреждания – Анелия, която в продължение на двадесет години била неподвижна в леглото си. Можела да движи само главата си, но не възроптала за състоянието си нито веднъж. Казвала „Бонтувала съм се срещу хората, но не и срещу Бога". Починала от ковид. На погребението й присъстващите – повечето хора без увреждания, споделяли колко много тази жена на легло им е дала за закаляване на волята, търпението и преодоляването на трудностите.

Делниците

За Мая Бегова те са низ от дни, в които трябва да свърши много неща. Научила се е да разпределя времето си до минути, за да смогне с всичко, с което се е захванала – работата във вестника, времето за инвалидите и дейностите, в които им помага, дори да организира за тях достъпен туризъм и посещения на театри и концерти. За всичко това й помагат доброволци. Колкото до превоза на хората в колички, Бегова успява да го осъществи с помощта на двете общински фирми точно за такъв специализиран превод. Понякога се налага хората от сдружение „Усърдие" да почакат някой и друг ден, защото превозвачите не могат да насмогнат на заявките, но засега никога не са отказвали да се отзоват на нуждите им. През лятото направили няколко излизания сред природата. Отсега те планират посещения на спектакли, за да могат да си поръчат превоз предварително. Мая Бегова пък, договаря с културните институции къде и как е възможно посещението на хора в инвалидни колички. „Такива са делниците ми. За някои може би са тежки, а за други и безсмислени. Работата ми обаче точно с тези хора ме зарежда", казва тя и по начина, по който го изговаря се вижда, че е искрена.