Депресията е водеща причина за самоубийствата

Световната тенденция показва, че мъжете по-често прибягват към тях, отколкото жените, съотношението е 3:1, казва доц. Владимир Наков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Така е, посочва се, че става дума за 700 000 човека годишно, които ако бъдат преизчислени през общия брой на населението, вероятно ще се окажат още по-малко, като пропорция. Обяснението е, че от една страна това, което се случва е в резултат на програмите за намаляване на самоубийствата. Все още не съм срещнал статия, която да даде обяснение на този феномен. Основното е, че това се дължи на интервенциите, които прилагат. Това са обучение на персонала превантивните програми, насочени към всички нива и подобряване на медицинското обслужване.

- Как стои въпросът в България? Намалели ли са самоубийтвата у нас за коментираните десет години?

- В България след едно повишение през периода 2012-2013 г. вече има трайна тенденция също за намаляване на самоубийствата.

- На какво се дължи? Само на разработените програми за ранно отриване и разпознаване на сиуцидни нагласи ли?

- Имаше разработена такава програма за разпознаването им в общата медицинска практика, бяха обучени лични лекари, социални работници, психолози. Бяха направени и различни методични материали. Епизодично имаше и кампании срещу определен тип заболявания, като депресия, например, която е с най-висока смъртност от самоубийства.

- Данните през 2019 г. сочеха, че смъртта от самоубийства у нас са около 9 на сто хиляди население. Какво показват те към днешна дата?

- За тази година те все още не са готови, тъй като данните се обработват. Ясни са тези за 2023-та.Общата смъртност при мъжете е 8 на 100 000, а при жените – 2,5 на 100 000.

- Мъжете ли са по-лабилни и взимат решение за фатален край?

- Световната тенденция показва, че те по-често завършват живота си със самоубийтво. Съотношението е 3:1, като смъртността в резултат на този акт при тях е по-висок. Изключение правят само две държави – Китай и Тайланд, където това съотношение е 1:1. Обясненине за него няма.

- Как да си обясним, че силният пол в случая се оказва по-слаб?

- Факторите са много. Това е и големият проблем на самоубийствата, тъй като те са с мултифакторна генеза. Много често не може да се посочи само една единствена причина. Отношение към реализиранетие самоубийства имат полът, възрастта, използваните способи. Факторите са много.

- По-предишни данни, от преди пет години сочат, че повече хора в трудоспособна възраст правят опити за самоубийства. Още ли тенденцията е такава и какви са мотивите им?

- Това, което ние установяване, като тенденици, се корени в наличието на някакво заболяване – било то телесно или психично. Следваща група мотиви са конфликтите в средата – семейна, професионална, училищна или друг някакъв момент, в който да вземе решение да посегне на живота си. Няма обаче една единствена причина. Винаги има съчетание от планове, мисли, желания, конкретна ситуация, след което човек решава да сложи край на живота си. Когато съществуват такива причини и се съчетаят с възможност за осъществяване, актът се реализира. Затова са и всички предпазни съоръжения, поставяни пред метролиниите, на мостовете, невъзможността за отваряне на прозорци на високите етажи, обезопасяването им. Тези неща намалява смъртоностните методи, които хората биха могли да ползват за своята цел.

- Какви белези, прояви, могат да ни насочат, да ни бъдат червена лампа, че човек в семейството, в средата, в която сме, вече обмисля фатален изход?

- Едно от нещата, заложено и в новия тригодишен период на Световната здравна организация за промяна на наратива на самоубийството, много често е промяна на поведението на човека. Тя може да бъде изразена по различен начин – да стане по-затворен и обратното, по-контактен. Може да започне да употребява алкохол или вещества, което дотогава не е правил. Може да има много различен тип на поведение. В някои случаи не бива да се фокусираме. Например, в ранна младежка възраст интересът е към някои вещества. Тогава не бима да се насочваме към това, че той ги употребява, а към причината, поради която го прави, към депресията. Когато някои употребява големи количества алкохол, това може да се дължи на депресия, а не да е алкохолизъм. Това, което трябва да се случи е да не наблягаме на видимите признаци, а да потърсим, да разговаряме, за разберем какво е възможното обяснение от негова страна.

- Ако стигнем до обяснението, до истината, как можем да помогнем?

- Да насочим човека към професионалист, но не с директно послание: ти си за психиатър или за психолог. Трябва да бъде посъветван да потърси помощ от професионалист. Дали той има или няма проблем, преценява човекът, който ще носи отговорност за по-нататъшното му поведение, тоест на професионалиста. Подчертавам, че насочването трябва да стане с посланието „Потърси помощ", като не се казва каква. Тя може да бъде медикаментонза, психотерапевтична, болнично лечение. „Потърси помощ" може да означава разговаряй с някой, който ще се отнесе професионално към проблема ти.

- Като цяло българинът не зачита много психолозите и психиатрите. Предпочита да седне на чаша ракия с баджанака, да си поплаче и да му мине, вместо да търси специализирана помощ. Промени ли се тази нагласа в последно време?

- Според изследване, което НЦОЗА направи психиатричната и психологичната помощ достига до много малко хора. От нея се ползат едва 5% от наистина имащите нужда от нея.

В същото време много повече се обръщат към лица, които не са алтернативни, но са някакви вариант.

- Имате предвид врачки, баячки, леещи коршум ли?

- Да, много повече се обръщат точно към такива лица, както и към други методи, които не могат да бъдат отхвърлени еднозначно, но те не решават проблема. Голяма част от тяхното въздействие е на базата на различни психологични механизми, които могат да доведат до временно облекчение, но не и до решаване на проблема. В последната година не сме направили научни изследвания, за да имаме данни. Виждам обаче много хора с червен конец на китката, което ме кара да мисля, че не сме много далече от изследването от преди години, за което вече говорих.

- Депресията е втория най-значим фактор за загуба на трудоспособност и влошаване качеството на живот, а и един от факторите за самоубийства. На кое място се нарежда тя?

- Депресията вече е водещ фактор за загуба на трудоспособност.

- Знае ли се колко хора в България и Европа са засегнати от нея?

- Има пожизнен риск от болестност, който е различен при мъжете и жените. Количество пациенти са болни в настоящия момент. Ако говорим за процент боледуващи в България, те са около 3 на сто от населението.

- По данни на СЗО от преди четири години 128 000 от самоубийствата в региона на Европа са в резултат на депресия. Има ли промяна в данните?

- Не може да се каже, тя винаги остава водещ рисков фактор за слагане край на живота. На второ място е шизофренията и злоупотребата с вещества. Всъщност, тези три заболявания оформят около две трети от хората, които са сложили край на живота си.

- Според Вас, получават ли тези пациенти подходящи грижи в България или здравната система все още им е длъжник?

- Ние винаги ще бъдем длъжници специално на психиатрията. Като погледнем в исторически план, това винаги се е случвало и в миналото. Внимание на психичноболните се отделя едва след 1924 година. Дотогава една от първите задачи на държавата е подобри условията в затворите. Дълго време, може да се каже, че и у нас беше същото. Има обаче и добра новина, а тя е, че Министерството на здравеопазването обяви обществена поръчка за „Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи за нуждите на структурите от психиатричната помощ". Тя е в размер на 30 294 084,48 лв. без ДДС. Нашият екип работи по много проекти. В момента приключва един голям международен (JAImplemental), насочен към промяна в психиатричните грижи, като е насочен към най-добрата практика за превенция – австрийската.

- Защо, според Вас грижата за пациентите на специализираните болници по психиатрия остава все с сферата на говорене на политиците?