Насекомите са източник на алтернативен белтък

Те могат да набавят някои витамини и минерали, но съществува риск от алергии при по-чувствителните хора, казва проф. Веселка Дулева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Като „нова храна" се определя такава, която не е била консумирана в значителна степен от хората в Европейския съюз преди 15 май 1997 г. Такива могат да бъдат храни, произведени с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и храни, които традиционно се консумират или са били консумирана извън Евросъюза. Има много примери за навлизане на нетипични за нашия регион храни, които са получили статут на нова храна и са на пазара.

Регламентът за новите храни изисква разрешение, преди нова храна да може да бъде пусната на пазара на Съюза. Целта на Регламент (ЕС) 2015/2283 за новите храни е да осигури високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите, както и да гарантира ефективно функциониране на вътрешния пазар. Регламентът изисква одобрение преди пускане на европейския пазар на даден продукт след строга научна оценка, направена от Европейския орган за безопасност на храните. Органът, след преглед на наличните научни доказателства, определя дали храната не представлява риск за безопасността на човешкото здраве. При подготовка на становището се извършва оценка на съставките на храната, нейната идентичност и спецификация, производствения процес, историята на употребата, предложените нива и очакван прием, абсорбацията, метаболизма и екскрецията, токсичостта и алергенността на новата храна. При положително становище относно безопасността, всяка отделна нова храна се разрешава за употреба в ЕС с отделен регламент, който посочва при какви условия, нива за прием и количества на влагане в други храни може да се използва. Следвайки тази процедура с отделни регламенти са разрешени 4 продукта от насекоми, които могат да се използват в храните.

- Оправдано ли е такова решение според Вас и защо ?

- Използването на насекоми като алтернативен източник на белтък не е новост и насекомите редовно се консумират в много части на света. Известни са близо 2000 вида насекоми, които служат за храна на хората.

- За кои насекоми важи тази опция към момента, а ще се добавят ли още и кога?

- Разрешени за човешка храна насекоми в ЕС са със статут на нова храна и не се допуска използването на цели насекоми директно. Разрешението е за замразени, пастообразни, сушени и прахообразни форми. Предвидено е да се използват като съставка в определени видове хранителни продукти, като това трябва да бъде надлежно указано в информацията за състава им.. Регулаторните органи са уточнили в какви храни какви количества са допустими. Към настоящия момент има одобрени с отделни регламенти 4 вида нови храни от насекоми. Това са: замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей (ларва на на брашнен бръмбар); замразени, сушени и прахообразни форми на прелетен скакалец; замразени, сушени и прахообразни форми на Acheta домашни щурци; замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на бръмбър- малък мрачник .

За влагане в хранителни добавки, предназначени за лица над 18 годишна възраст се допускат съставки от ларви на малък мрачник при спазване на определените в регламента количества.

- Как стои въпросът у нас? Има ли храни с насекоми и какви?

- На този въпрос не мога да отговоря, тъй като Националния център по обществено здраве и анализи няма ангажимент да следи пазара. Вероятно Българската агенция по безопасност имат информация.

- Как да ги разпознаем?

- Регулирани са строги изисквания и контрол относно етикетирането на храните, за да не се подвеждат потребителите. В случая с разрешените за храна насекоми подробно е описано какво задължително да бъде отбелязано на етикета и съответно наличието на съставка от насекоми трябва да бъде отбелязана върху етикето на продуктите, които я съдържат. Така, че четете етикета!

- От кого зависи разрешението им у нас? И какво да очакваме занапред?

- Като страна член на Европейския съюз ние прилагаме директно европейските регламенти. По данни на Европейската комисия са постъпили още 8 заявления, но те все още са в процедура за оценка на безопасността и безвредността.

- Какви са ползите и рисковете от консумацията на храни с насекоми?

- В становищата на Европейския орган за безопасност на храните за отделните видове насекоми, които са допуснати като нови храни на пазара се гарантира безопасността им. Те са източник на пълноценен белтък, някои витамини и менерали. Съществува риск от алергии при чувствителни лица.

- Има ли опасност от алергии?

- Много храни са безопасни в научния смисъл, но с потенциал да причинят алергични реакции при предразположени хора. При тези лица съществува риск от алергия към съставките от насекомите, които комисията одобри. Доказателствата за такова твърдение са преценени като неоснователни от регулаторния орган, но той все пак изисква да бъдат направени и допълнителни проучвания. Дотогава от загриженост, че насекомите, одобрени за храна може да предизвикат алергични реакции при хора, които са алергични към ракообразни, мекотели и акари, е задължително замразените, пастообразните, сушените и прахообразните форми, предоставени на потребителя като такива, както и съдържащите ги храни, да бъдат етикетирани съобразно изискванията. Задължително се посочва, че тази съставка може да предизвика алергични реакции при потребителите с известни алергии към ракообразни, мекотели и продукти от тях, както и към акари. Това обозначение се поставя в непосредствена близост до списъка на съставките.

- Ако тази тенденция навлезе по-сериозно, ще има ли все пак човек избор, така че да може да купува храни без насекоми?

- Разбира се, тези храни не се предлагат масово, потребителите ще бъдат информирани чрез отбелязване на етикета за съдържанието на съставки от насекоми и всеки ще може да реши дали да си купи и консумира подобни храни.

- Климатичните промени стават все по-осезаеми, как влияе това на храненето?

- През последните години се наблюдават промени в климата и екстремни метеорологични условия, които намаляват производителността, повлияват неблагоприятно растежа и развитието на селскостопанските култури, появяват се нови патогени и рискове за селско-стопанските животни. Нарушава се устойчивостта на хранителните системи, в някои случаи се намалява хранителната стойност на продуктите, напр. при суша намалява съдържанието на белтък в пшеницата и ориза, високите температури водят до намаляване съдържанието на някои витамини в растенията. Промяната в температурата и влажността също може да е причина за разпространение на вредители, насекоми и гъбични инфекции по растенията, което създава риск за безопасността на храните. Паралелно с това намаленото производство на някои храни рефлектира върху покачване на цената им. Промените в климата водят до рискове за общественото здраве, икономически, социални и екологични последици.

- Как стои този въпрос в частност в България, рискова зона ли сме?

- Климатични промени се наблюдават и в България, според министерство на земеделието и храните у нас има реално отражение на климатичните промени върху селското и горско стопанство. Повишаване на температурата може да доведе до повишаване на риска от инфекции, предавани с храните, тъй като се променят сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната, което води до по-висока честота на заболявания, особено стомашно-чревни например.

- Има ли нещо, което не е наред в базовите храни и какво е то?

- През последните години се увеличава делът на преработените храни, които купуваме от магазина. Тези храни са богат източник на сол, наситени мастни киселини, транс-мастни киселини, захари. Националните проучвания на храненето на населението в България, проведени от НЦОЗА, показват неблагоприятна характеристика и висок приема на мазнини, сол и захар от българското население. Научните доказателства, които определят високата консумация на сол като основен рисков фактор за повишено артериално налягане и свързаните с него сърдечно-съдови заболявания, изискват прилагане на ефективни мерки за редукция на хранителния прием на сол от населението.

Във връзка с категоричния вреден ефект на транс-мастните киселини Световната здравна организация препоръчва да се намали консумацията им до по-малко от 1% от общия дневен прием на енергия. Европейският орган по безопасност на храните счита, че приемът им трябва да бъде колкото е възможно по-малък и не поставя горни граници за техния прием, защото счита, че няма безопасно количество.

Основен източник на промишлено получени транс-мастни киселини са частично хидрогенираните растителни масла, които се използват в хранителната промишленост за производство на голям брой храни и за пържене в много заведения за обществено хранене. Сериозен източник на транс-мастни киселини са евтините „имитиращи продукти съдържащи мляко", които имитират сирена. В тях млечната мазнина най-често е заменена с евтино частично хидрогенирано палмово масло. Според данни на производителите от млечната промишленост у нас консумацията на тези имитиращи продукти вече значително превишава тази на истинските млечни продукти.

Един от приоритетите, заложени в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести е реформулирането на храните с цел намаляване съдържанието на сол, мазнини, наситени мастни киселини, транс-мастни киселини, добавена захар и повишаване наличността им на пазара.

- Защо затлъстяването и наднорменото тегло стават все по-голям проблем?

- Затлъстяването е комплексно многофакторно заболяване, което представлява риск за здравето . В Европейския регион на СЗО почти 60% от възрастните и едно от всеки три деца в училищна възраст са с наднормено тегло. Нараства относителния дял на лицата със наднормено тегло, в т.ч. и затлъстяване сред населението в България също. Негативните характеристики на храненето, както и неблагоприятните тенденции в модела на хранене на населението в България, водят до увеличаваща се честота на наднормено тегло и затлъстяване, включително и при децатa, висока заболеваемост и смъртност от хронични болести (сърдечно-съдови, злокачествени, диабет и др., свързани с храненето. Дългосрочно това е проблем на общественото здраве. Епидемията от затлъстяване е обявена от СЗО като едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве в 21-ви век. Наднорменото тегло има непосредствени и дългосрочни въздействия върху физическото, психическото и социално здраве и благополучие.

- Какво бихме посъветвали хората, за да си набавят качествена и безопасна храна и да поддържат здравословно тегло ?

- Балансираното и здравословно хранене в съчетание с оптимална физическа активност са необходимо условие за осигуряване на добро здраве. Препоръките за здравословно хранене на населението, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи препоръчват консумиране на пълноценна и разнообразна храна, на зърнени храни, предимно пълнозърнести като важен източник на енергия, ежедневен прием на над 400 грама разнообразни зеленчуци и плодове, ежедневен прием на мляко и млечни продукти, при възрастните с ниско съдържание на мазнини и сол, избор на постни меса и често заместване на месото и месните продукти с риба, птиче месо или бобови храни. Ограничаване общо приема на мазнини, особено на животинските, на захар, захарни и сладкарски продукти, на солени храни. От важно значение е приемът на достатъчно вода, поддържане на здравословно тегло и физическа активност всеки ден, липса или прием в умерени количества на алкохол.