Лекарите често се чувстват неудовлетворени

- Д-р Кунев, написахте във фейсбука на МЗ, че линейките получават пари, за да карат инфарктите в определени болници, имаше ли последствия за вас - скараха ли ви се?
- Не, никой не ме е потърсил, не съм бил и санкциониран от ръководството на НКБ, където работя. Надявам се те да знаят, че съм избрал да работя тук, за да лекувам пациентите по съвест и според медицинските правила, а не, за да бъда послушен и да мълча за нередностите. Лично аз, с очите си, никога не съм виждал как предават пари на линейка, но тази тема е нещо общоизвестно, което се коментира от много години от колегите. И ако имаше интерес да бъде преустановена тази практика, това щеше да бъде направено от регулиращите органи.
- А защо според вас не се преустановява, чий е интересът?
- Предполагам, че е в интерес на съответните лечебни заведения. Защото интересът на пациента е, той да бъде транспортиран до най-близката болница.
- Има ли някаква разлика в годините в броя на спешните случаи, които пристигат в НКБ по ваши наблюдения?
- Не мога да твърдя с някаква точност, защото нямам официални данни, но в НКБ основните структури са Кардиология, Неврология и Съдова хирургия. И след като поддържаме 24 часа, 7 дни в седмицата спешност, при нас пристигат много пациенти. Доколкото си спомням, в столицата сме на трето място по спешни хоспитализации. Но в интерес на истината при нас се лекуват пациенти по КП, които не са толкова добре заплатени от НЗОК - пациенти, които са полиморбидни, възрастни, с тежка сърдечна недостатъчност, чието лечение понякога изисква много време и ресурси.
- Кои са другите големи проблеми в системата, които не си признаваме и не решаваме?
- Не се считам за експерт по здравен мениджмънт, но имам известни наблюдения, тъй като още като студент се обучавах в "Александровска", в ИСУЛ, имах кратък опит в частни институции, а преобладаващата част от над 15-годишния ми стаж е в НКБ и от тази гледна точка съм видял някои различния. Бих казал, че не съществува съвършено място откъм грижа за пациентите и удовлетвореност на персонала, но проблемите са множество.

Визитка Кой е д-р Боян Кунев Д-р Боян Кунев завършва медицина в Медицински Университет - София с отличие през 2008 г. С придобита специалност по кардиология през 2013 г. и последващи квалификации в областта на ехокардиографията и електрофизиологията, както и европейски сертификат за лечение на аритмии. Д-р Кунев е с над 15 години практически опит в областта на клиничната кардиология и също така е лектор в научни конференции с българско и международно участие, с научни разработки, публикации в списания и книги. В момента работи в НКБ в София.

Единият е недостатъчното финансиране. И все пак в България не е толкова нисък процента отделен от БВП за здравеопазване. Може да сме в долната половина на ЕС в това отношение, но не сме последни. Така че проблемът по отношение на регулацията и прозрачността при разходването на тези средства е голям. Ще дам и един пример, който стана печално известен в нашето общество, а именно, че онкологично лекарство може да бъде заплатено от НЗОК в пъти повече на частните болници, отколкото на държавните. Трябва да има по-добра регулация за разходването на обществените средства за здравеопазване, защото се оказва, че едни болници поемат неосигурени пациенти, спешни, лекуват по пътека за сърдечна недостатъчност, докато други се възползват от скъпи пътеки и НЗОК им се явява като безотказен платец. Както знаем, частните болници не са задължени да извършват и обществени поръчки, те фактурират разходи и здравната каса ги заплаща.
- Какво стои в основата на тези пороци?
- Ние явно като общество сме толерантни към тези проблеми, може би липсва и разпознаваемост на проблемите в здравеопазването за сметка на други сектори. Може би част от вината ни е в самата медицинска гилдия, защото не помня някога да сме изказали единна и консолидирана позиция за такива теми, като липсата на търгове в частните болници, за разликата във финансирането на персонала в рамките дори на едно лечебно заведение. Доколкото помня, имаше законодателна инициатива да бъде регламентирана тази разлика колко трябва да бъде като съотношение спрямо МРЗ, но така и не се гласува от парламента. Така че единият проблем е неравностойното заплащане, другият въпрос е, че това неизменно води до недостиг на кадри. Най-голям е недостигът на медицински сестри, при нас съотношението сестра-лекар е под 1:1, докато в ЕС средно е 2.5. При нас сестрите са малко не само спрямо лекарите, но и общо като бройка. Изобщо, кадровият недостиг е много сериозен проблем. Това не се дължи само на финансирането. В някои медии се отразяват само неуспехите и негативните страни на нашата здравна система и имам чувството, че тази пропаст между медицинската гилдия и обществото се задълбочава и това също е проблем.
- Как се отразява този дефицит на самото лечение и медицина?
- Много лошо. Кадровият дефицит е много тежък и най-вече липсата на медицински сестри. Заради това на една сестра й се налага да обслужва голям брой пациенти и да работи с не малък брой лекари, така че проблемът не е само финансов, а изобщо да се организира работния процес. Както знаете, в НКБ заради липсата на медицински сестри, са преустановени операциите в детската кардиохирургия и това е много сериозен проблем. Преди години, когато аз започнах специализация, си спомням, че в нашата детска Кардиохирургия, в която работят изключително отдадени специалисти, идваха пациенти дори от съседните държави - Македония и Сърбия.
- До каква степен раздутата болнична мрежа има влияние върху кадровия дефицит и раздута ли е тя според вас?
- Според мен болниците са повече за сметка на адекватна и ефективна доболнична помощ. Нека погледнем цифрите за кардиологията, където имам повече наблюдения. В България има около 59 катетъризационни лаборатории, където се слагат стентове, което ни поставя на едно от челните места в ЕС по брой лаборатории на 1 милион население. Средно за ЕС те са около 4-5 на 1 милион, а при нас са почти 10 и са много неравномерно разпределени, докато медицинският транспорт все още е ограничен, липсват възможности за бърза и навременна реакция на Спешна помощ. И всичко това с липсващата превенция ни прави първи в ЕС по сърдечносъдова смъртност и то въпреки огромния брой лаборатории и средства, които се влагат в тях. Аз определено смятам, че не трябва да има толкова много болници, още повече, че някои от тях имат висок процент на коронарографии без находка. Според статистиката от предходни години в някои лечебни заведения при над 50% от проведените коронарографии е установено, че има чисти съдове и не е нужно да се поставя стент. Никога не бих претендирал, че една болница може да има 100% диагностична успеваемост, но при НКБ процентът на тези коронарографии е малко над 20%.
- Има ли според вас връзка между този голям брой болници и увеличаващата се смъртност?
- Мисля, че, за да се отговори на този въпрос трябва да се направи сериозен анализ. Не смятам, че броят на болниците води до повишена смъртност, но мисля, че има много какво да желаем, като оптимизация на здравните грижи, за да е по-леко на лекарите и пациентите в ежедневието. В България бих казал, че има по-голяма достъпност от други държави до медицинска помощ, но ангажирането на пациента с редовната профилактика при лекар не е висока. Това донякъде е разбираемо поради едностранчивото медийно отразяване и наличието на недоверие в някои обществени слоеве. Освен това в България има едно изключително високо доплащане, въпреки наличието на НЗОК, като преди години то стигаше до над 40%, а сега е около 35%, а средно в ЕС е 15%. Разбирам защо хората се отдръпват от здравната система - те плащат за една услуга, а остават разочаровани от нея.
- Смятате ли, че болниците в България отговарят на европейските изисквания?
- В България има много малко на брой болници, които са сертифицирани по международни стандарти, но голяма част от болниците имат сериозни проблеми. Може да си спомните случая с педиатрията във Враца, която трябваше да е затворена заради липса на кадри, разбира се има проблеми и с материлната база в доста болници. Ние в желанието си да свършим работата, понасяме тези условия, но смятам, че промяната в здравната система би дошла след много ясна политическа воля. Тоест, трябва да има законодателни промени, не мога да кажа кое би било най-добре са се въведе - ДСГ, повече от една здравна каса, но е нужен истински обективен анализ, който да каже кое е най-добро, воден от интересите на пациентите и персонала.
- Смятате ли, че подобна воля би се появила скоро?
- Засега не съм твърде обнадежден, но съм сигурен, че и ние като медицинско съсловие имаме нужда от консолидирана и единна позиция. За някои колеги ситуацията е доста трудна. За да практикуват медицина, така както искат, да помагат на пациента, и съответно, за да издържат семействата си, се налага да работят на няколко места. Затова общо взето всеки се спасява поединично. Но, ако обществото е толерантно към тези проблеми в здравеопазването, това едва ли ще доведе и до политически промени.
- Как се чувства един лекар в тези условия, в които съществува медицината и здравната система у нас?
- Понякога имам чувството, че изпадаме в ситуации, в които се борим с вятърни мелници, но въпреки това аз много обичам професията си и съм щастлив, когато мога да помогна на своите пациенти. Но много често с моите колеги се чувстваме неудовлетворени.