МЗ на отчет за спешната помощ до 2 месеца

Искането на червените депутати до края на 2017 г. Министерство на здравеопазването (МЗ) да представи пред депутатите Стратегия за развитие на спешната помощ обаче не получи подкрепа от управляващите. Упражнението е ненужно, тъй като тя е факт от 2015 г., заедно с концепция за развитие на сектора. "Съвсем скоро, съгласно Закона за здравето, очакваме

МЗ да представи и редовния си доклад

за напредъка на Националната здравна стратегия през последната година, част от която е и спешната помощ", заяви председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. С подобни мотиви депутатите отхвърлиха и необходимостта новият стандарт за спешна медицинска помощ да бъде приеман в пленарната зала до 30 септември. Това, така или иначе, ще се случи в срок, тъй като документът отдавна е готов, а този четвъртък (31 август) приключи и едномесечното обществено обсъждане на последните промени в него.  

На този етап МЗ е оформило документално статута на 195 обекта (центрове и отделения) за спешна медицинска помощ и може да стартира проектите по модернизацията им. От тях

 

90 са предвидени за ново строителство

 

а 105 се нуждаят от ремонт и преустройство. Само осем от всички 227 обекта, включени в проекта за модернизация, са проблемни, а при 24 все още не е приключило оформянето на документи, отчете пред депутатите ресорният министър проф. Николай Петров. По думите му, всички предварителни дейности са извършени в срок и въпреки известното забавяне, заради промените в стандарта по спешна медицина, няма да има пречки за усвояване на очакваните 160 млн. лв. по оперативни програми „Региони в растеж” и „Развитие на човешките ресурси”.

Както Clinica.bg вече писа, на 5 септември се очаква да бъде

 

окончателно избран и директорът

 

на Националния център по обучение и квалификация в спешната помощ. Новата административна структура ще се помещава в сградата на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) – бившата „Хигиена”, а търгът за обзавеждането и оборудването му вече е факт. За целта здравното министерство е приготвило 743.7 хил. лв. без ДДС. Цялостното изграждане на обучителния център струва 7 млн. лв. и се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 година.

Продължава активната работа и по разработването на

 

програмите за продължаващо обучение

 

и допълнителна квалификация на служителите в системата на спешната помощ, увери проф. Петров. Тяхното обучение се очаква да започне до края на годината, като в последно време се наблюдава повишен интерес към професията от страна на студентите по медицина. Според последните данни, с които разполага ведомството, само 50% от заетите в системата са на възраст до 55 години. Тенденцията в кратки срокове ще се обърне след старта на обучителните програми по спешна медицина, убедени са от МЗ. 

 

Цифри   Системата разчита на 7 100 души, новите линейки са по 50 годишно   Само 60 са лекарите със специалност по спешна медицина у нас, обяви от парламентарната трибуна здравният министър проф. Николай Петров. В системата са заети общо 7 113 души, от които 1 551 са лекари. Останалите 2 605 са медицински сестри и фелдшери, а обучените в медицинските университети парамедици са около 50. Доста по-сериозен е проблемът с остарелия автопарк на спешните звена. През далечната 2007 г. държавата е купила 157 нови линейки, а през 2008 г. и 2009 г. съответно 108 и 162 броя. За сравнение в периода 2014–2015 новите коли са били не повече от 56 годишно, което означава, че автопаркът не се обновява. Броят на повикванията през последните години бележи лек спад, отчете още проф. Петров и уточни – през 2014 г. те са били 759 000, докато през 2016 г. – 752 000.