Когато бомбите те следват по петите
Родена е в Запорожието – една от най-атакуваните и невралгични точки на войната в Украйна, която държи постоянно под напрежение Европа заради най-голямата в странана АЕЦ рискът да бъде ударена от ракета. Преди единадесет години е завършила медицина в Одеса, където живее до началото на войната. Тя и семейството й пристигат във Варна дни, след избухването й на 24 февруари 2022 година. Оставила дом, роднини, приятели и лекарска практика, тук тя започва от нула.
Като в ковчега на Ной
„Когато започнаха атаките, веднага решихме, идваме в България. Благоприятното за нас беше, че съпругът ми Василий е бесарабски българин. Той е родом от село Криничное (Чушмелий). Обстоятелството, че има и българско гражданство буквално спаси живота му да не бъде мобилизиран. Той може свободно да пътува", разказва д-р Бордеева. И признава, че в притеснението не помни, как е събирала багажа – своя на мъжа си и на двете им деца. Много моменти от пътуването й се губят. Нямала време да се притеснява, защото както сама признава, в стресови ситуации, умът работи максимално бързо, съобразява и избира най-рационалното особено, когато трябва да спасиш не само себе си, а най-вече близките ти хора. Пътували с автомобил, с влак, пресекли Дунава с параход. Точно на този параход, докато доброволци раздавали храни и напитки на бежанците, а децата играели с пухени мечета, лисичета, котета и други животинки й минала мисълта, че са в ковчега на Ной – корабът на спасението. Като забавление, приела пътуването малката й дъщеря, едва 5-годишна по време на преселването. За голямата, тогава на 11 години то било стресиращо. Избрали да се заселят във Варна. „Знаехме, че тук има много украинци от преди войната. Все пак, това е утешение, сънародници, можеш да си кажеш по някоя думата. Тогава аз не знаех български. Най-напред ни приеха по програма и заживяхме в хотел. Хората ни приемаха добре, съчувстваха ни, помагаха ни и все още много помагат", споделя д-р Бордеева. И бърза да посочи имената на д-р Христина Димитрова, общопрактикуващ лекар и Ваня Добрева от сдружение „Хипофиза", които полагаха и продължават да помагат на бежанци от войната.
Втори прощъпулник в професията
Точно така могат да се нарекат първите стъпки на д-р Бордеева, като лекар тук, в България. Заради разликите в образованието по медицина, завършилите от страни извън Европейския съюз трябва да полагат пет изпита по различни специалности и един по български език. „Категорично бях решила, че няма да стоя между четири стени, а ще работя. Аз избрах лекарската професия с огромно желание, това беше мечтата ми от дете. Казах си: Няма да я оставя сега. И започнах", разказва за началото в България общопрактикуващата лекарка. Най-напред се записала в интензивен курс по български език, който се организирал от доброволци. Цял ден била на обучение, а вечер, когато децата заспели, започвала да заляга над граматиката. Същевременно започнала работа и като здравен медиатор сред своите сънародници. Ходела от човек на човек при пристигащите с ооо българсик лекари. Проследявали имунизационния статус на децата, преглеждали възрастните, насочвали към болници, оформяли документи – работа, която изисква не само познания, но и сърце. „Натъкнахме се на много изоставени случаи, на много болни хора. Българските специалисти и болници веднага ги поеха – нещо, за което няма как да не сме благодарни", казва още д-р Бордеева. Започнала отново да се готви по български учебници и за изпитите. Признава, че не й било леко – веднъж заради езика, който все още не владеела отлично, и втори път, защото от завършването й на медицина вече били минали десет години. Успяла обаче да ги вземе успешно. Първоначално започнала да стажува в практиката на д-р Христина Димитрова, а сега вече е общопрактикуващ лекар, записан в регистрите на Българския лекарски съюз и равноправен джипи. От края на месец юни, когато тя придоби правоспособност да работи у нас, в листата й вече има записани над 800 човека, като постоянно я търсят да се запишат нови.
Разликите в здравните системи
По думите на д-р Анастасия Бордеева те не са никак малко. Първият проблем, пред който е изправена в момента, като личен лекар е, че на повечето деца имунизационният статус е прекъснат заради войната. Сега й се налага да наваксва с поставянето на ваксини, да преглежда и да издава документи за започване на учебната им година в български детски градини и училища. Затова и работният и ден започва сутрин от 8.00 часа и продължава докато има пациенти пред кабинета й. А те не са никак малко. Вече има и такива, които не са спешни случаи и си чакат часа за след две седмици. „И в украинската, и в българската здравни системи има както много добри, така и не толкова добри неща", започва своя разказ, сравнявайки там и тук общопрактикуващата лекарка. В Украйна, например, хората не внасят здравни осигуровки. Там няма здравна каса или фонд, а Национална служба за здраве. Тя се финансира, като се отчислява процент от данъците на хората и фирмите. За пенсионерите, децата и още няколко кетегории, които не плащат налози средства внася държавата. Там няма такса копеймънт при личния лекар, няма и доплащане за специалист, но ако човек иска да отиде непременно на кардиолог, например, ще му се наложи да чака или да си плати на частно. Затова там джипито прави всякакви прегледи – от кардиологични и пулмологични до гинекологични. „Българите са щастливи, че могат да получат лесно преглед и консултация от специалист само срещу направление и то в рамките само на няколко дни, дори на един ден", казва д-р Бордеева. По-обемния пакет от профилактични прегледи и изследвания с високоспециализирана диагностика са другото преимущество на нашата система. „У нас, в Украйна, тези неща са доста по-ограничени", споделя тя. Замисля и продължава: „Ако можеха да се съвместят положителните неща на двете системи, щеше да бъде отлично".
Щастието да си със семейството
Това е, което най-много радва украинската лекарка. Малката й дъщеря е вече на 7 години и ще бъде във втори клас. Детето проговорило български само след няколко седмици. На 15 септември голямата ще бъде в седми клас. За нея било доста по-трудно, но тя вече също говори5 свободно езика ни. И двете деца са си създали свой кръг от приятели не само украинчета, но и българчета. Съпругът на д-р Бордеева – Василий е компютърен инженер. Работи по програми за морско корабоплаване и често му се налага да пътува в чужбина. В Украйна обаче, макар и с българско гражданство, не помисля да се върне поне докато свърши войната. Там са останали роднините им, приятели, близки хора, за някои от които нямат вести отдавна. За да се отлече от млачните мисли по останалото зад гърба й, лекарката прибягва към книгите. В почивните дни, ако не я потърсят пациенти за спешен случай, е на плажа отново с книга в ръка. „така си почивам. Гледам морето, простора и си мисля какво се случва там, на отсрещната страна. Жалкото е, че никой не може да каже, кога ще свърши войната", въздъхва д-р Анастасия Бордеева.
Медици от Украйна
Като нея, украинските медицински специалисти в нашата страна са 420. Сочат данните на Фондация Ukraine Support and Renovation, основана от Наталия Елис. Основният проблем е недоброто владеене на български език. Другият е цената за явяване на изпит, която е между 500 и 800 лева, за да може да практикува у нас. Ако кандидатът не издържи, можед а се яви отново час след шест месеца. Въпреки тези затруднения 13 украински лекари и зъболекари са взели изпитите и също практикуват. Повечето от тях работят във Варна и Бургас, където има най-много украински, чиито нужди могат да разберат на родния език.