Скоро ще оперираме бял дроб и с робот

Лекуваме все по-млади жени с карциноми, казва д-р Цветан Минчев

Снимка: Clinica.bg

- Д-р Минчев, кои са иновациите в гръдната хирургия?

- Това е една специалност, в която през последните години навлязоха много нови технологии. Говорим най-вече за видеоасистираната технология при белодробни операции на туморни и нетуморни заболявания, както и за роботоризираната хиругия, която все още не е застъпена в България, но и това ще стане. На този етап няма болница, която да си е позволила да купи подобна техника, тъй като инвестицията е доста сериозна и реална изплащаемост от финансирането, което предлага здравната каса по клинични пътеки, няма да има. Видеоасистирана хирургия обаче се работи в няколко центъра, като "Токуда" е един от тях. При нас, в отделението по гръдна хириургия, 80% от операциите са от този тип - видеоасистирани и миниинвазивни.

- Каква е разликата с отворената хирургия?

- В самата операция няма разлика, който смята, че операция, направена през една-две или три дупки, е различна от тази през разрез, се заблуждава. Тежестта на операцията за пациента е една и съща, но се минимизира оперативния достъп, той е по-щадящ, води до по-малка кръвозагуба и деструкция на тъканите. За сметка на това големите разрези при отворената хиругия освобождават медиатори на възпалението и водят до болкосвързани усложнения.

- По-кратък ли е самият период на възстановяване?

- Да, пациентът общо взето изпитва дискомфорт около 24 часа, след това забравя, че е опериран. Това обаче става за сметка на парите, които оставя за консуматива, защото той не се реимбурсира от здравната каса. Средната сума, която е необходима за една миниинвазивна интервенция е между 1800 и 5000 лева.

- Какво е качеството на самата операция?

- Когато пациентът е подбран правилно, качеството е много добро. Но от селекцията на пациента в цялата хиругия зависи 80% от успеха на операцията.

- При всички белодробни диагнози ли е възможна миниинвазивна операция?

- Общо взето такава операция е възможна при всички онкологични заболявания на белия дроб в ранен стадий и при почти всички неонкологични.

- Кои пациенти са рискови за подобна операция?

- Всички, чиито онкологични заболявания не са открити в ранен стадий, тези пациенти не могат да бъдат оперирани миниинвазивно. Възрастови ограниения няма, дори пациенти с лимитирани функционални показатели като дишане и сърдечносъдова дейност са много подходящи за подобен тип операция. Това е така, защото оперативната травма, която им нанасяме, е много по-малка и те много по-бързо се възстановяват.

- А какво е предимството на роботизираната хиругия в сравнение с миниинвазивната?

- Този въпрос се разглежда на няколко конгреса подред, предимството е технологично, всяка методика си има технологични предимства и недостатъци. При видеоасистираната апаратура хирургът има директен достъп с тъканите и обратна връзка какво прави с пациента, какво е съпротивлението, когато прави дисекцията. При роботизираната хиругия това чувство е тотално ампутирано, защото всичко минава през манипулаторите на робота, които се управляват с ръцете на хирурга и без които машината не може да направи нищо. Предимството е, че има стереовизия и манипулаторите са толкова прецизни, че обират всякакъв тремор на човешката ръка, а движенията са много точни, освен това самият манимулаор, който се вкарва вътре в тъканите е със степен на подвижност на ръката на хирург. Тоест, роботът дава възможност за прецизна дисекция без обратното тактилно чувство, но това усещане се добива после.

- В резултатите има ли разлика?

- Едни и същи са, резултатите на отворената хиругия, миниинвазивната и роботизираната след три месеца са едни и същи.

- Кои с основните диагнози, с които идват пациентите при вас?

- Около 60% са онкологични, даже бих казал 70%. Останалите заболявания са възпалени пневмоторакси, малки периферни тумори, които са доброкачествени. Но истината е, че у нас има много онкологично болни хора.

- Увеличава ли се честотата на онкологичните заболявания на белия дроб?

- Да, увеличава се честотата и то при млади хора, възраствовата граница вече спада под 40 години. Освен това много пациенти се появяват в напреднал стадий.

- Защо?

- Защото голяма част от тях са тежко объркани от системата за диагностика на тези заболявания, а друга част идват късно при нас заради собствената си немърливост и простотия.

- Кои са симптомите, които биха могли да ориентират един човек, че има проблем?

- Промяна в кашлицата на един пушач е основен симтом, че има проблем. Но непушачите са най-голямата драма, напоследък имаме много млади жени, които не пушат и са с онкологични заболявания, обикновено се оказва, че имат генни мутации. Има жени на по 36 до 40 години с напреднали карциноми, които не стават за операция и то без да са били пушачи.

- Какви са симптомите при тях?

- За съжаление те се проявяват, когато ракът вече е в напреднал стадий. Тогава симптомите са плеврални изливи, щръкнали лимфни възли, костни, мозъчни и чернодорбни метастази, тежки пневмонии. Преди появата на тези усложнения хората изобщо не обръщат внимание на болестта, защото са млади, с добър функционален капацитет, който компенсира донякъде заболяването, докато нещата не се разпадат в един момент. Понякога започват немотивирани температури, тези хора се лекуват от пневмония няколко месеца, въртят се по едни клинични пътеки, правят се глупави бронхоскопии, които не водят до реална диагностика. След това пациентът се изписва и приема отново в друга болница без да се работи целенасочено за откриване на рака. Накрая, когато се появи тук, той е в неоперабилен стадий и не можем да му помогнем.

- Тоест проблемът е най-вече в системата, така ли?

- Не само, и в пациентите. Че системата е направила лекарите пътекаджии, е факт. Има и недобросъвестно отношение на някои специалисти към пациентите, но третият важен момент е самото неглижиране на заболяването и здравето от страна на хората.

- Защо се увеличава честотата на онкологичните заболявания сред пациентите?

- Не е ясно, най-големият рисков фактор е тютюнопушенето, на второ място идва замърсеният въздух. Един бял дроб на непушач, който живее в София, прилична на дроба на десет-годишен пушач.

- Какво могат да направят хората, за да си съхранят здравето?

- Нищо, да не пушат. Тези генни мутации, които имат младите жени непушачки с онкологични заболявания, засега не е ясно на какво се дължат. Загадката защо точно определен ген мутира остава. Има нови лекарства за пациенти с генни мутации, които водят до рак на белия дроб, но все още чакаме големия пробив.

- Каква е преживяемостта на пациентите с рак на белия дроб след лечение?

- Много зависи от това в кой стадий е диагностициран тумора. Когато това е в ранна фаза, шансовете са добри. Например при пациенти в първи, втори стадий, при добре направена операция, преживяемостта е над 12 години. Аз съм имал пациенти, които съм оперирал през 90-те години на миналия век, и са живи, тоест те са забравили, че са били болни.