От калашника до глюкомера
.jpg)
Призвание. Това е ключовата дума за д-р Весела Михнева. В центъра й се кръстосват двата големи пътя в живота й – на военното дело и на ендокринологията. Дядо й е царски офицер, баща й е полковник – вече от запаса. „Беше естествен ход да поема по този път. Веднага, щом завърших Медицинския университет, се насочих към дебрите на военната медицина и влязох в армията“, разказва младата лекарка. Първо е началник на медицинската служба в ракетното поделение в Самоков. После то е закрито и поема същия пост в танковата бригада в Горна баня. През 2007 г. печели клинична ординатура във ВМА и започва да специализира в клиниката на проф. Ивона Даскалова. „Автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“ държах преди глюкомера“, смее се д-р Михнева.
Истината е, че
след като полага Хипократовата си клетва, изкарва същинска казарма
– 6-месечно обучение във Военната академия във Велико Търново. От изгрев е на плаца, с камуфлажа, каската, автомата и със задължителната мотичка – за да си копае окопа. „Бяхме истински курсанти, въпреки че повечето бяхме с чин лейтенант и старши лейтенант“, спомня си с носталгия онези времена ендокриноложката. Никога няма да забрави как катери баира към академията – един от безбройните в Търново, в маскировъчната униформа, и 3-4 годишно детенце изумено я сочи на майка си: „Мамо, мамо, виж какво малко войниче!“. На фона на курсантите исполини, дребничката Весела наистина е като дете, но не им отстъпва в стрелбите с картечницата. Подобно на мъжете, които се гордеят с историите си от казармата, и д-р Михнева признава – най-истинските приятелства се правят там. „През онези 6 месеца бяхме в групата с юристката на пловдивската бригада и двама колеги-метеоролози. Подкрепяхме се в боя, бяхме сплотени под знамената! И до днес сме много близки“, щастлива е д-р Михнева. Пак, както традицията в казармата повелява, на юристката Теди и до днес й е останал прякор от славните времена. „Тя е със синя барета и ни я сложиха старша на групата.
![]() Бойните другари от Велико Търново още са най-добри приятели |
И досега всички й казваме: „Старши“
не крие ендокриноложката под пагон.
И днес „малкото войниче“ с вълнение слага униформата. При това – предизвиква в очите на пациентите не по-малко удивление от онова на 3-годишното хлапе в Търново. „Когато облечем униформата, определено будим възхищение и респект в болницата. Пациентите много се вълнуват, когато на визитация влезем да им мерим кръвното с кубинки – смесват се уважението към лекаря и към офицера“, признава д-р Михнева. Така, както се преплитат и двете роли в нейния живот. „Ние, военните лекари, през целия си живот сме „две в едно“. Но всъщност заветът на Хипократовата клетва – алтруизмът, грижата за болните, и мисията на войника – да защитава родината си, много си приличат“, убедена е младата лекарка. И не крие, че пагонът много й помага в професията. Дисциплината в болницата е не по-малко важна от тази в строя. „Да си старателен, последователен, мотивиран, смел, е ключово в медицината.
В това отношение армията много помага
Неслучайно военните лекари сме едни от най-добрите“, категорична е д-р Михнева.
Колко точно е високо нивото на родните доктори под пагон ендокриноложката й колегите от ВМА ще демонстрират в края на септември в Белград. Тази година именно Сърбия е домакин на конгреса на Балканския военно-медицински комитет. Форумът има над 15-годишна традиция. „Ежегодно участваме с презентации, показваме какво сме постигнали в нашите военни болници, обменяме опит с колегите“, разказва д-р Михнева. И тъй като е „две в едно“, точно преди да замине за Белград ще е участва в друг конгрес – този на Българската диабетна асоциация (БДА), в чийто Управителен съвет участва. Пак по линия на БДА, с проф. Даскалова само преди седмица са били в Цариброд, за да дадат ценни съвети на местните в битката с коварната диагноза. „Политика на нашата болница е да лекува сънародниците ни от Западните покрайнини. А те ни се отплащат с голямо уважение и любов“, с вълнение споделя д-р Михнева. „Изключително радушно и топло ни посрещнаха, с много респект, почувствахме се в свои води. На хората там им липсват качествени здравни грижи. А болните са доста. За съжаление, диабетът е епидемия в целия свят. Но, ето, военната ни медицина се простира и извън границите на България“, казва ендокриноложката.
И тук идва логичният въпрос – мислила ли е за мисия в чужбина? С двамата любими мъже у дома това днес не е на дневен ред.
От 11 години Весела е женена за „редник от запаса“
![]() Няма по-голяма гордост от това да сложиш парадната униформа, казва майор Михнева Фото: Вяра Йовева, Министерство на отбраната |
и имат 6-годишен син. „И съпругът ми е лекар, но е цивилен до мозъка на костите си“, признава с усмивка д-р Михнева. „Съмнявам се, че някога е стрелял с автомат, но пък си служи до съвършенство с неврологичното чукче“, допълва младата лекарка. В такъв случай – козирува ли й? „Е, не е тайна, че в семейството жената им ръководна роля. При нас просто е официално“, шегува се Весела. Но съвсем насериозно признава, че му е безкрайно благодарна, че винаги е бил съпричастен с кариерата й в армията. Дори приема за знак от съдбата това, че се е обучавала именно в родния му град – Велико Търново.
Няма и как да е другояче – като я слушаш с какво преклонение говори за пагона. „Живеем във време на девалвация на ценностите. Но, въпреки това, няма по-голямо удоволствие и гордост от това да сложиш парадната униформа и да се застанеш под знамената, отдавайки чест на герои, които са се сражавали в името на България. Да знаеш, че се явяваш продължител на делото им“, откровена е д-р Михнева. Тези мигове са безценни. Например – в строя на 3 март, когато военните лекари отдават чест на падналите за България медици пред паметника в Докторската градина. „Това не може да не трогне и най-коравата душа“, искрено вярва д-р Весела Михнева.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
