ЛИЦА

От калашника до глюкомера

01-09-2017 09:45
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
От калашника до глюкомераМайор Весела Михнева е трето поколение офицер, обиква пагона преди ендокринологията
Снимка: Вяра Йовева
Млада, красива и с огромна усмивка. Тя е в „Мис Декември" в календара на българската армия за 2017-а. Но на крехките й рамене „греят" нашивките на майор. Д-р Весела Михнева от Клиниката по ендокринология на ВМА е взривоопасна смес – наполовина болярка, наполовина люта македонка. На всичкото отгоре, е трето поколение офицер. А в живота й любовта към пагона идва преди тази към ендокринологията. Как се допълват медицината и военното дело? Коя униформа се носи по-трудно – бялата или парадната? И защо едно момиче избира живота под пагон? Навръх празника на Военномедицинската служба – 1 септември, Clinica.bg разказва историята на ендокринолога д-р Весела Михнева.

Призвание. Това е ключовата дума за д-р Весела Михнева. В центъра й се кръстосват двата големи пътя в живота й – на военното дело и на ендокринологията. Дядо й е царски офицер, баща й е полковник – вече от запаса. „Беше естествен ход да поема по този път. Веднага, щом завърших Медицинския университет, се насочих към дебрите на военната медицина и влязох в армията“, разказва младата лекарка. Първо е началник на медицинската служба в ракетното поделение в Самоков. После то е закрито и поема същия пост в танковата бригада в Горна баня. През 2007 г. печели клинична ординатура във ВМА и започва да специализира в клиниката на проф. Ивона Даскалова. „Автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“ държах преди глюкомера“, смее се д-р Михнева.

Истината е, че

след като полага Хипократовата си клетва, изкарва същинска казарма

– 6-месечно обучение във Военната академия във Велико Търново. От изгрев е на плаца, с камуфлажа, каската, автомата и със задължителната мотичка – за да си копае окопа. „Бяхме истински курсанти, въпреки че повечето бяхме с чин лейтенант и старши лейтенант“, спомня си с носталгия онези времена ендокриноложката. Никога няма да забрави как катери баира към академията – един от безбройните в Търново, в маскировъчната униформа, и 3-4 годишно детенце изумено я сочи на майка си: „Мамо, мамо, виж какво малко войниче!“. На фона на курсантите исполини, дребничката Весела наистина е като дете, но не им отстъпва в стрелбите с картечницата. Подобно на мъжете, които се гордеят с историите си от казармата, и д-р Михнева признава – най-истинските приятелства се правят там. „През онези 6 месеца бяхме в групата с юристката на пловдивската бригада и двама колеги-метеоролози. Подкрепяхме се в боя, бяхме сплотени под знамената! И до днес сме много близки“, щастлива е д-р Михнева. Пак, както традицията в казармата повелява, на юристката Теди и до днес й е останал прякор от славните времена. „Тя е със синя барета и ни я сложиха старша на групата. 


Бойните другари от Велико Търново още са най-добри приятели


И досега всички й казваме: „Старши“

не крие ендокриноложката под пагон.

И днес „малкото войниче“ с вълнение слага униформата. При това – предизвиква в очите на пациентите не по-малко удивление от онова на 3-годишното хлапе в Търново. „Когато облечем униформата, определено будим възхищение и респект в болницата. Пациентите много се вълнуват, когато на визитация влезем да им мерим кръвното с кубинки – смесват се уважението към лекаря и към офицера“, признава д-р Михнева. Така, както се преплитат и двете роли в нейния живот. „Ние, военните лекари, през целия си живот сме „две в едно“. Но всъщност заветът на Хипократовата клетва – алтруизмът, грижата за болните, и мисията на войника – да защитава родината си, много си приличат“, убедена е младата лекарка. И не крие, че пагонът много й помага в професията.  Дисциплината в болницата е не по-малко важна от тази в строя. „Да си старателен, последователен, мотивиран, смел, е ключово в медицината.

В това отношение армията много помага

Неслучайно военните лекари сме едни от най-добрите“, категорична е д-р Михнева.

Колко точно е високо нивото на родните доктори под пагон ендокриноложката й колегите от ВМА ще демонстрират в края на септември в Белград. Тази година именно Сърбия е домакин на конгреса на Балканския военно-медицински комитет.  Форумът има над 15-годишна традиция. „Ежегодно участваме с презентации, показваме какво сме постигнали в нашите военни болници, обменяме опит с колегите“, разказва д-р Михнева. И тъй като е „две в едно“, точно преди да замине за Белград ще е участва в друг конгрес – този на Българската диабетна асоциация (БДА), в чийто Управителен съвет участва. Пак по линия на БДА, с проф. Даскалова само преди седмица са били в Цариброд, за да дадат ценни съвети на местните в битката с коварната диагноза. „Политика на нашата болница е да лекува сънародниците ни от Западните покрайнини. А те ни се отплащат с голямо уважение и любов“, с вълнение споделя д-р Михнева. „Изключително радушно и топло ни посрещнаха, с много респект, почувствахме се в свои води. На хората там им липсват качествени здравни грижи. А болните са доста. За съжаление, диабетът е епидемия в целия свят. Но, ето, военната ни медицина  се простира и извън границите на България“, казва ендокриноложката.

И тук идва логичният въпрос – мислила ли е за мисия в чужбина? С двамата любими мъже у дома това днес не е на дневен ред.

От 11 години Весела е женена за „редник от запаса“


Няма по-голяма гордост от това да сложиш парадната униформа, казва майор Михнева
Фото: Вяра Йовева, Министерство на отбраната

и имат 6-годишен син. „И съпругът ми е лекар, но е цивилен до мозъка на костите си“, признава с усмивка д-р Михнева. „Съмнявам се, че някога е стрелял с автомат, но пък си служи до съвършенство с неврологичното чукче“, допълва младата лекарка. В такъв случай – козирува ли й? „Е, не е тайна, че в семейството жената им ръководна роля. При нас просто е официално“, шегува се Весела. Но съвсем насериозно признава, че му е безкрайно благодарна, че винаги е бил съпричастен с кариерата й в армията. Дори приема за знак от съдбата това, че се е обучавала именно в родния му град – Велико Търново.
Няма и как да е другояче – като я слушаш с какво преклонение говори за пагона. „Живеем във време на девалвация на ценностите. Но, въпреки това, няма по-голямо удоволствие и гордост от това да сложиш парадната униформа и да се застанеш под знамената, отдавайки чест на герои, които са се сражавали в името на България. Да знаеш, че се явяваш продължител на делото им“, откровена е д-р Михнева. Тези мигове са безценни. Например – в строя на 3 март, когато военните лекари отдават чест на падналите за България медици пред паметника в Докторската градина. „Това не може да не трогне и най-коравата душа“, искрено вярва д-р Весела Михнева.



Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2019