ЛИЦА

От калашника до глюкомера

01-09-2017 09:45
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
От калашника до глюкомераМайор Весела Михнева е трето поколение офицер, обиква пагона преди ендокринологията
Снимка: Вяра Йовева
Млада, красива и с огромна усмивка. Тя е в „Мис Декември" в календара на българската армия за 2017-а. Но на крехките й рамене „греят" нашивките на майор. Д-р Весела Михнева от Клиниката по ендокринология на ВМА е взривоопасна смес – наполовина болярка, наполовина люта македонка. На всичкото отгоре, е трето поколение офицер. А в живота й любовта към пагона идва преди тази към ендокринологията. Как се допълват медицината и военното дело? Коя униформа се носи по-трудно – бялата или парадната? И защо едно момиче избира живота под пагон? Навръх празника на Военномедицинската служба – 1 септември, Clinica.bg разказва историята на ендокринолога д-р Весела Михнева.

Призвание. Това е ключовата дума за д-р Весела Михнева. В центъра й се кръстосват двата големи пътя в живота й – на военното дело и на ендокринологията. Дядо й е царски офицер, баща й е полковник – вече от запаса. „Беше естествен ход да поема по този път. Веднага, щом завърших Медицинския университет, се насочих към дебрите на военната медицина и влязох в армията“, разказва младата лекарка. Първо е началник на медицинската служба в ракетното поделение в Самоков. После то е закрито и поема същия пост в танковата бригада в Горна баня. През 2007 г. печели клинична ординатура във ВМА и започва да специализира в клиниката на проф. Ивона Даскалова. „Автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“ държах преди глюкомера“, смее се д-р Михнева.

Истината е, че

след като полага Хипократовата си клетва, изкарва същинска казарма

– 6-месечно обучение във Военната академия във Велико Търново. От изгрев е на плаца, с камуфлажа, каската, автомата и със задължителната мотичка – за да си копае окопа. „Бяхме истински курсанти, въпреки че повечето бяхме с чин лейтенант и старши лейтенант“, спомня си с носталгия онези времена ендокриноложката. Никога няма да забрави как катери баира към академията – един от безбройните в Търново, в маскировъчната униформа, и 3-4 годишно детенце изумено я сочи на майка си: „Мамо, мамо, виж какво малко войниче!“. На фона на курсантите исполини, дребничката Весела наистина е като дете, но не им отстъпва в стрелбите с картечницата. Подобно на мъжете, които се гордеят с историите си от казармата, и д-р Михнева признава – най-истинските приятелства се правят там. „През онези 6 месеца бяхме в групата с юристката на пловдивската бригада и двама колеги-метеоролози. Подкрепяхме се в боя, бяхме сплотени под знамената! И до днес сме много близки“, щастлива е д-р Михнева. Пак, както традицията в казармата повелява, на юристката Теди и до днес й е останал прякор от славните времена. „Тя е със синя барета и ни я сложиха старша на групата. 


Бойните другари от Велико Търново още са най-добри приятели


И досега всички й казваме: „Старши“

не крие ендокриноложката под пагон.

И днес „малкото войниче“ с вълнение слага униформата. При това – предизвиква в очите на пациентите не по-малко удивление от онова на 3-годишното хлапе в Търново. „Когато облечем униформата, определено будим възхищение и респект в болницата. Пациентите много се вълнуват, когато на визитация влезем да им мерим кръвното с кубинки – смесват се уважението към лекаря и към офицера“, признава д-р Михнева. Така, както се преплитат и двете роли в нейния живот. „Ние, военните лекари, през целия си живот сме „две в едно“. Но всъщност заветът на Хипократовата клетва – алтруизмът, грижата за болните, и мисията на войника – да защитава родината си, много си приличат“, убедена е младата лекарка. И не крие, че пагонът много й помага в професията.  Дисциплината в болницата е не по-малко важна от тази в строя. „Да си старателен, последователен, мотивиран, смел, е ключово в медицината.

В това отношение армията много помага

Неслучайно военните лекари сме едни от най-добрите“, категорична е д-р Михнева.

Колко точно е високо нивото на родните доктори под пагон ендокриноложката й колегите от ВМА ще демонстрират в края на септември в Белград. Тази година именно Сърбия е домакин на конгреса на Балканския военно-медицински комитет.  Форумът има над 15-годишна традиция. „Ежегодно участваме с презентации, показваме какво сме постигнали в нашите военни болници, обменяме опит с колегите“, разказва д-р Михнева. И тъй като е „две в едно“, точно преди да замине за Белград ще е участва в друг конгрес – този на Българската диабетна асоциация (БДА), в чийто Управителен съвет участва. Пак по линия на БДА, с проф. Даскалова само преди седмица са били в Цариброд, за да дадат ценни съвети на местните в битката с коварната диагноза. „Политика на нашата болница е да лекува сънародниците ни от Западните покрайнини. А те ни се отплащат с голямо уважение и любов“, с вълнение споделя д-р Михнева. „Изключително радушно и топло ни посрещнаха, с много респект, почувствахме се в свои води. На хората там им липсват качествени здравни грижи. А болните са доста. За съжаление, диабетът е епидемия в целия свят. Но, ето, военната ни медицина  се простира и извън границите на България“, казва ендокриноложката.

И тук идва логичният въпрос – мислила ли е за мисия в чужбина? С двамата любими мъже у дома това днес не е на дневен ред.

От 11 години Весела е женена за „редник от запаса“


Няма по-голяма гордост от това да сложиш парадната униформа, казва майор Михнева
Фото: Вяра Йовева, Министерство на отбраната

и имат 6-годишен син. „И съпругът ми е лекар, но е цивилен до мозъка на костите си“, признава с усмивка д-р Михнева. „Съмнявам се, че някога е стрелял с автомат, но пък си служи до съвършенство с неврологичното чукче“, допълва младата лекарка. В такъв случай – козирува ли й? „Е, не е тайна, че в семейството жената им ръководна роля. При нас просто е официално“, шегува се Весела. Но съвсем насериозно признава, че му е безкрайно благодарна, че винаги е бил съпричастен с кариерата й в армията. Дори приема за знак от съдбата това, че се е обучавала именно в родния му град – Велико Търново.
Няма и как да е другояче – като я слушаш с какво преклонение говори за пагона. „Живеем във време на девалвация на ценностите. Но, въпреки това, няма по-голямо удоволствие и гордост от това да сложиш парадната униформа и да се застанеш под знамената, отдавайки чест на герои, които са се сражавали в името на България. Да знаеш, че се явяваш продължител на делото им“, откровена е д-р Михнева. Тези мигове са безценни. Например – в строя на 3 март, когато военните лекари отдават чест на падналите за България медици пред паметника в Докторската градина. „Това не може да не трогне и най-коравата душа“, искрено вярва д-р Весела Михнева.



Стилистът, който спасява хората

Стилистът, който спасява хората

Агресията отсъпва, когато има добра дума, казва Гергана Николова, шофьор на линейка в ЦСМП- София
Жадувана  благословия

Жадувана благословия

Всичко което правя е да докажа на покойния ми баща, че съм достоен син, казва Христо Николов
Милосърдие в пълна доза

Милосърдие в пълна доза

Болните имат нужда от добра дума, а сестрите недостигат, за да могат пациентите да са обгрижени на сто процента, каза старша сестра Славка Тодорова
Фармацевт с инженерни  мечти

Фармацевт с инженерни мечти

Съседка ме омагьоса с разказ за аптеките
Пирамидите на медицината и любовта

Пирамидите на медицината и любовта

Единствената чуждестранна студентка със златен Хипократ у нас
Китара и сърце в дует

Китара и сърце в дует

Към медицината ме привлече неизвестното, търсенето на отговора на загадката, каквато е всеки един пациент, казва д-р Иван-Асен Шишманов
Глътка вяра от шепа надежда

Глътка вяра от шепа надежда

"Сутрин като се събудиш, помисили какво добро да сториш" е мисълта, с която започва моят ден, казва проф. Георги Байчев
С дъх за нов живот

С дъх за нов живот

Дадох обет пред Бог, че след трансплантацията, ще направа документален филм, казва Наталия Маева
Омагьосан от Родопите

Омагьосан от Родопите

Работният ден на доц. Георги Попов е строго подреден, но започва с дъх на билков чай
С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
1 2 3 4 5 ... 11 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли държавните болници да са търговски дружества?

Март 2019