Един български лекар в Румъния

Д-р Генади Ваташки е изпълнителен директор на Агенцията по трансплантации в Букурещ и въпреки поста продължава да оперира

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е на 3 октомври 1986 година в столичния квартал „Бояна". Още като ученик, на 13 години, заминава с родителите си за румънската столица Букурещ, където те са преместени на работа. Там завършва медицина в университета „Карол Давила". Месеци, след като полага Хипократова клетва и получава дипломата си, започва да специализира хирургия. Следват обучения по трансплантология. От 2019 година д-р Генади Ваташки печели конкурс и е изпълнителен директор на Агенцията по трансплантации в Румъния.

Изборът на професията

Може да се каже, че епруветките на дядо му са станали причина д-р Ваташки да се насочи към лекарската професия. Бащата на майка му – проф. Генади Татаров е известен в миналото ветеринален имунолог. Той е патентовал две ваксини срещу чума по свинете – МК30 и МК35, които и досега не са изгубили своята актуалност. И макар, че нито веднъж не завел внука си в лаборатория, малкият му съименник с интерес наблюдавал епруветките с надписи в специалния хладилник у дома, който се ползвал само за тях. За момчето те криели огромни тайни, но и вълшебството да спасяват от болести. „Така, без някой да ми говори, да ме убеждава, неусетно, у мен се формира желанието да станат лекар. Дори не се замислях ветеринарен или хуманен. Никога не съм искал да се занимавам с него различно точно от това. Интересното е обаче, че някак си, впоследствие, не се отдадох на научна работа, а се насочих към практиката, към хирургията, разказва за себе си изпълнителният директор на румънската Агенция по трансплантации. При тази специалност резултатът от труда ти се вижда най-бързо. Облекчението за пациента идва по-бързо, удовлетворението настъпва по-скоро", допълва той. И в подкрепа на думите си сочи дерматологията, където едно кожно заболяване може да бъде лекувано години наред. Впоследствие родителите му въбще не възразили Генади да поеме по пътя на дядо си, макар и с насоката да лекува хора. Нито един от тях обаче не е свързан с медицината. Майка му – Красимира Гросман е филолог, впоследстиве е завършила и икономика. Нейният втори съпруг, с който д-р Генадий Ваташки е израснал, също е икономист. Икономист е и родният му баща Румен Ваташки.

Скалпелът

Д-р Генади Ваташки не помни своя първи пациент на операционната маса, а и до него бил по-опитен хирург, който го е напътствал. Точно заради грижата в Румъния към младите лекари от страна на по-опитните, му дала увереността на професионалист от самото начало на неговата практика. Той обаче помни и, както казва, никога няма да забрави, първото си присъствие на експлантация. Случило се точно като във филм с твърде динамичен сценарий. Станало през 2012 година, по думите му - случайно. Тогава отработвал стажа си като специализант по хирургия в болница „Фондени", където въпреки задълженията си на изпълнителен директор на Агенцията по трансплантации, продължава да оперира и сега. В стаята, където се събирали младите лекари, влязъл един от трансплантолозите. Трябвало да тръгне веднага за експлантация на друго място. Огледал се, попитал кой не е ходил на такова нещо. Погледът му се спрял на Генади: „Бил ли си на експлантация? Май не си бил. Искаш ли да дойдеш? Ако да, тръгваме веднага". Младият лекар не се поколебал. След броени минути бил готов. Поели с две огромни кутии – едната специална хладилна за органи, другата за инструменти. Пред болницата ги чакала линейка. С вой и червена лампа ги закарала бързо на летището. „Оттам ни пое специален червен медицински самолет. Отпътувахме за град Ораня, който е на 700 км от Букурещ. Приземихме се след не повече от час и половина. Оттам отново ни взе линейка. В операционния блок на болницата всичко беше готово. Присъствах на нещо, което не приличаше на нищо, което бях виждал дотогава – и по дейност, и по мащаб и изключително стриктна организация. Щом свършихме, отново ни взеха с линейка и докато се осеферя, бяхме пак в болницата в Букурещ. Даже не бях сигурен какво точно се е случило". Така разказва за първото си бойно кръщение д-р Генади Ваташки, като използва някои от архаичните български думички така, както ги е чул навремето от баба си и дядо си. Оттам нататък нямал никакво колебание. Изборът бил направен.

Какво пречи в България

На д-р Генади Ваташки е трудно да отговори, защо в нашата страна трансплантациите и най-вече донорството буксуват. Все пак, от своя личен опит като трансплантолог, а и наблюденията си от многобройните посещения в чужбина, очертава много внимателно картината на проблема.

„Да не забравяме контекста, все пак, здравеопазването не е от най-добрите, от най-висшите в Европа. Точно в този контекст се практикува тази дейност. Бих казал, че трансплантационните програми успяват да съществуват при тези условия, което е много добро нещо. Аз бих обърнал въпроса наопаки – не, че има проблем, а че се радвам, че в този контекст те все пак съществуват в България. Това означава, че има хора, които знаят какво правят и даряват изключително много от своето време за тази дейност", старае се да бъде колкото се може по-деликатен д-р Генади Ваташки.

Когато заговори за работата на трансплантолога, той подчертава, че заеме ли се човек с такава дейност, той няма почивен ден, няма работно време, започващо от и свършващо в еди колко си часа. И отново посочва примера с дерматолога, който знае кога започва и кога свършва работа. Хирурзите, работещи експлантация и трансплантация могат да бъдат събудени и в 03.00 часа през нощта и да бъдат вдигнати от масата на собствения им рожден ден. И това не е само за конкретна операция, но и за усложнение на пациента. „Това не са случайни хора. Тe са много специални хора. Те не са много. Хубаво е, че в България ги има", казва д-р Ваташки. Като допълнение, той посочва, че има държави на Балканския полуостров, в които все още не е развита тази дейност. Едва сега прощъпулник в нея правят Албания и Северна Македония. Като добър пример, лекарят изтъква, че в нашата страна има известна традиция в трансплантологията, та макар и прекъсната за известно време до преди две десетилетия.

Семейството

Независимо от натовареното всекидневие, д-р Ваташки се старае свободните от работа и служебни ангажименти дни да посвещава на съпругата си д-р Дарина Ваташка и малкото им дете. Името й, макар и българско, е подвеждащо. Тя е румънка, но баща й, влюбен в България и Велико Търново кръстил дъщеря си Дарина. Нещо повече, изпратил я да учи гимназия не къде да е, а точно във Велико Търново. Така, тя говори отлично езика ни. Двамата със съпруга си се запознали по време на стаж. Тя също е хирург.

За хоби на д-р Генади Ваташки време не остава. Той обаче обича спорта – играе тенис и кара велосипед, а вкъщи двамата обикновено слуша музика и се стараят да не говорят за работа.