Заплатите доведоха до дефицита на кадри

Много от хората, които заявиха, че ще напуснат МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник остават, оттеглят оставките си, казва Емил Ненков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Убеден съм, че напрежението ще бъде туширано. Разговарях с част от хората, които заявиха, че ще напуснат и те ме увериха, че остават в болницата, ще оттеглят оставките си. Има специалист – хирург, който няма да го направи. Той е състудент на отстранения д-р Анатоли Митов и имат близка емоционална връзтка. Разбирам го и не мога да го виня. Предполагам, че ще има и напускащи, но по-голяма част от хората, които го бяха заявили, остават. Ще търсим и нови специалисти.

- Има ли опасност да не може да бъде направен графикът, да се оголят отделения и да бъдат затворени?

- Не, категорично в лечебното заведение кадрови дефицит няма да бъде създаден. Досега аз бях управител на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Перник. Хората знаят, че не съм настроен реваншистки. Затова смятам, че създалото се преди месец и половина напрежение сред персонала ще бъде преодоляно. Все още не съм наясно точно какъв е дефицитът на кадри в МБАЛ „Рахила Ангелова", но има такъв, както и във всички останали лечебни заведение. Болницата е база за специализация по вътрешни болести, хирургия и неврология. Младите колеги помагат много. Например, имаме чудесен специализант по образна диагностика д-р Ивайло Витанов, както и много други. Ще търся вариант специализантите да бъдат повече, както и да могат млади хора да отработват своите стажове при нас. Всеки, който пожелае да е част от екипа ни, да заповяда, ще бъде назначен веднага.

- За дефицит на лекари и медицински сестри в България се говори отдавна, но работещо решение така и няма. Защо се случва така и какво трябва да се направи?

- Проблемът е на национално ниво, защото от много години решаването на този въпрос се коренеше в недофинансирането на кадрите. За разлика от доболничната, болничната помощ е по-слабо финансирана. През 2022 г. имаше ръст на клиничните пътеки, който беше добър – 25%, а след това още 8 на сто върху новата стойност. Последва ръст различен за всички пътеки – от 5 до 10 процента, макар и за някои той да беше 100 на сто. В един момент обаче се получава недофинансиране на системата – всички лечебни заведения имат зададени лимити от НЗОК. Понякога те дори да имат голям поток от пациенти, да работят добре, тя не им изплаща всичко изработено. Мениджърите на могат да разполагат с изработеното от персонала. Така се пречи на даването на удовлетворяващи възнаграждения. Основният фактор са точно заплатите да бъде задържани количествено и качествено хората.

- КС обаче отмени лимитите. Как стои въпросът сега?

- Въпреки решението, касата продължава да лимитира и да изплаща това, което сме свършили в повече, на части. Аз не съм имал проблеми с директора на РЗОК-Перник. Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, на която доскоро бях управител е само с 20 000 лева неизплатена надлимитна дейност. В многопрофилните болницие обаче става въпрос за несравнимо по-голям обем. МБАЛ „Рахила Ангелова" очаква поне половин милион. Същевременно, разходите по фонд „Работна заплата" са големи всеки месец. Неприятното е, че надлимитната дейност се изплаща със забавяне. Така не може да се разпредели реално заработената сума.

- Имате ли решение за невралгичния въпрос, как да бъде решен дефицитът с медицинските сестри?

- Това е изключително сериозен проблем. Надявам се в близките години той да започне постепенно да отшумява, ако заплатите станат по-високи. В последно време във всички учебни заведения има отпуснати повече бройки за студенти, включително и в националната спортна академия, както и в Югозападния университет в Благоевград. Въпросът е те да останат в България.

- Перник е град близо до София. Как ще се справите с това предизвикателство по отношение на кадрите?

- Наистина, 20 – 30 минути е пътуването до столицата. Тази близост има и позитиви, и негативи. Наши лекари и медицински сестри са привличани от големи болници и фармацевтични компании за клинични проучвания и консултанти по лекарствена безопасност. Там те получават заплати, каквито една държавна болница не може да си позволи. Например, лекар без специалност, назначен за консултант по лекарствена безопасност там започва работа със стартова заплата от 4000 лева.

- Изпълнени ли са заплатите по стария КТД?

- Изпълнени са в последните месеци.

- В състояние ли сте да изпълните заложеното 20-процентно увеличение на заплатите, каквото фигурира в проекта за бъдещия КТД?

- Все още не могат да кажа. На болничните мениджъри всяко едно такова увеличение идва в повече, но не защото сме стиснати и не искаме да дадем полагащите се заплати на хората. Всяко едно увеличение води след себе си други такива – на осигурителните вноски, клас за прнослужено време 1% в сферата на здравеопазването, обезщетения при напускане е пенсиониране от седем заплати. Тези неща са рискове. Всеки управител иска да може да дава добри възнаграждения, но за това трябва да има бюджет, с който да може да го направи.

- Как гледате на идеята НЗОК да коригира цените на КП, ако дадена болница надхвърля бюджета за годината?

- На този етап не съм запознат много добре с тази идея, за да се наема да я коментирам.

- Защо, според вас, в България сме свидетели на феномена да се залагат заплати, които не могат да бъдат постигнати или това става много трудно?

- Всяко болнично заведение има текущи разходи, които няма как да не плати – заплати, осигуровки, храна за болните и за персонала, електричество, отопление, битови разходи, ремонти. Тези неща, понякога, пораждат невъзможността да остане финансов ресурс за постигане на високи възнаграждения. Има по-печеливши и по-непечеливши отделения, но разходите и при двете са големи. Например, педиатричните пътеки са несъизмерими с други по отношение на цената, заплащана от касата.

- Нужни ли са 360 болници за 6-милионна България?

- Не съм аз човекът, който следва да определя дали са малко, много или достатъчно. Аз познавам добре държавните лечебни заведения и затова ще споделя впечатленията си за тях. Ще отбележа, че като сграден фонд те са строени през социализма. Това са големи здания с високи тавани. Когато са правени, държавата е поемала 100 на сто цялата им издръжка, но сега така направени и остарели, като сграден фонд, гълтат много средства. Сега те действат по смисъла на Търговския закон с всички произтичащи от това задължения и рискове. Ние, управителите, всеки месец трябва да правим бюджета по такъв начин, че той да ни стигне. Това много затруднява болничните мениджъри. Хубавото е, че чрез промяната на нормативната уредба тези от тях, които са с по-голямо участие на държавата, ще могат да бъдат субсидирани. Ако това се случи, с такива пари ще можем да си покрием поне режийните разходи, което би било огромно облекчение.

- Какви са очакванията ви от един редовно избран кабинет и здравен министър наесен?

- Очакванията ми са да се дадат реални възможности за субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ, за да можем да правим и капиталови разходи с цел подобряване на материалната база. Много бих искал да има и екипна работа, помощ и подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването в качеството му на принципал. Докато бях управител на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Перник имах много добра колаборация с кмета, което доведе до добри резултати за лечебното заведение. Надявам се да имам добри взаимоотношения с него, както и с един редовно избран здравен министър и в качеството ми на директор на МБАЛ „Рахила Ангелова". И съвсем не на последно място, власта да се ангажира сериозно с проблемите на болничното здравеопазване и дефицита на кадри.