Голям проблем е недостигът на медицински сестри

Никога не съм имал намерение да работя в чужбина, навсякъде има плюсове и минуси, там не се чувствам у дома, казва д-р Цветан Коцев

- Да, явих се на европейския изпит малко след като защитих специалност. Нещата се случиха по естествен начин, бях в режим изпити. Шегата на страна. Когато започнах работа в Клиниката по кардиология в ИСУЛ имах много хъс и малко знания. С времето, работейки рамо до рамо с много добри специалисти, придобих знания и увереност. Миналата година трима мои колеги, д-р Поройлиев, д-р Яков и д-р Джомнов взеха европейски сертификат, така, че традицията трябваше да бъде спазена.
- Как протече подготовката Ви? Трудно ли беше?
- Подготовката ми за българския държавен изпит до голяма степен беше достатъчна и за европейския. Литературата която използвах беше същата, като допълнителното беше един много добре изготвен лекционен курс, предоставен от европейското дружество. Той включваше лекции и дискусии на водещи специалисти по отделните теми. Другото ключово нещо беше пробният тест, който ме ориентира до голяма степен какво ми предстои. Със сигурност за този изпит човек не може да се подготви за месец – два. Необходими са знания трупани с години, като именно за това съм щастлив, че попаднах сред колеги, които са и страхотни учители.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Към медицината се насочих благодарение на учителя ми по биология. Той имаше голям опит с подготовката на кандидат-студенти по медицина, беше запознат с професията. Представи ни трудностите, но и удовлетворението което носи. Казваше ни „учете, за да работите".

- Защо се насочихте към кардиологията?

- По време на следването, повечето от студентите се лутат и чудят какво е тяхното призвание. Аз съм щастлив, че избрах сравнително рано, 3-ти курс не само специалността, но и мястото. Когато попаднах в клиниката по кардиология в ИСУЛ, видях професионализъм, ангажираност, хъс и емпатия. Даде ми се възможност още като студент, да работя с болните, под надзор разбира се. Реших, че искам да съм част от тези хора.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Бих казал – да. Разбира се винаги има какво да се желае, но като цяло съм доволен. Медицинският университет дава на студентите това, което искат те самите да си вземат. Няма как да бъде еднопосочно. Не се сещам за случай, в който да съм искал да ми се обясни или да направя нещо и да съм получил отказ. Нещата до голяма степен зависят от мотивацията и манталитета на студентите, които трябва да разберат, че вече не са ученици и трябва да поемат инициатива и да търсят знанието.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- След като завърших университет и започнах работа, очакванията ми горе-долу се припокриваха с реалността. Целта ми не беше да се вглъбявам в проблемите, а да се развивам и да помагам на хората по най-добрия начин, на който съм способен.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Плюсовете на здравната ни система е достъпността. В сравнение с други, много развити европейски държави, в които се налага пациентите да чакат с месеци за преглед при специалист, у нас не се чака. Човек може да отиде на преглед, да потърси второ мнение, и то сравнително бързо.

- А минусите?

- Минус е това, че за съжаление има малки населени места, където е налице недостиг на специалисти, специализирани отделения и медицински персонал като цяло. В този случай хората са в по-висок риск, особено в условия на спешност, когато се налага бързо лечение на животозастрашаващи състояния.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Смятам, че стремежът е пациентът да е в центъра на здравната система, но за съжаление не винаги е така. Може би проблем е логистиката и липсата на информация за пациентите, което понякога създава недоверие към системата.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Аз никога не съм имал намерение да работя в чужбина. Навсякъде има плюсове и минуси. Тук са всички хора, които обичам. В чужбина не се чувствам у дома.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, аз съм в началото на своята кариера. Има още много какво да науча. Медицината и науката се развиват постоянно, както и ние като специалисти.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Един колега веднъж ми даде полезен съвет – „ти учи, работи, помагай и в бъдеще ще си добре и финансово".

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Апаратурата, с която разполагаме като отделение за неинвазивна диагностика и лечение, е напълно достатъчна. Има неща, които не зависят от лекарите, но са необходими за подобряване на комфорта, както за нас медиците, така и за пациентите. Голям проблем е недостигът на медицински сестри, професията е трудна, отговорна и не достатъчно оценена.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- По-скоро ме разочарова. Според мен тази агресия се поражда от нереалистични очаквания. Някои пациенти имат ниска здравна култура и не осъзнават, че за диагностиката и лечението на много състояние се изисква време и търпение, както и, че не винаги резултатът е такъв, какъвто очакват.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Според мен правилата са ограничаващи. Пациенти, постъпващи с една и съща водеща диагноза могат да имат редица различни съпътстващи заболявания, усложнения и тежест на протичане. Това налага индивидуален подход, както диагностичен, така и терапевтичен. В този смисъл няма как зададената рамка за дадена клинична пътека като болничен престой и изследвания да са еднакви и адекватни за всички болни.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Промяна към по-добро винаги е необходима, може би част от проблемите, които спoменах са именно тези, върху които си заслужава да се работи.

- А на етичните стойности в гилдията?
- Стремежът на лекаря да помага по възможно най-добрия начин е основата на нашата професия и аз вярвам, че се стремим да го правим.
- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?
- Според мен бъдещето на здравеопазването се гради на професионализъм, усъвършенстване на логистиката, правилата и стандартите на диагностично-лечебния процес, изграждане на взаимно доверие между лекар и пациент. Не, на последно място облекчаване на условията на труд.