Губим от неизползването на чужди специалисти

Неравномерното разпределение на болниците е дискриминация по отношение на населението, казва д-р Стела Денчева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Към този момент вътрешни кризи, включително и финансови нямаме. За осем години, откакто съм управител, минахме през доста предизвикателства. Задълженията ни в момента са нищожно малки в сравнение с онези над един милион, който наследих. Тогава имахме запори на сметки и забрани. Всички фирми си търсеха задълженията, имаше съдбни производства. Благодарение на невероятните усилия на екипа и с помощта на ръководството на община Велико Търново успяхме да подредим нещата. Смея да твърдя, че към момента сме канализирали задълженията. Преди няколко месеца получихме кредит от общината от 400 000 лв., с който покрихме старите задължения към НАП. Единственото, което ни остава е да изплащаме лихви в размер на над 150 000 лева. Те са натрупани в продължение на десет години. Самото лечебно заведение, и тогава, и сега, имаше и има огромни неизползвани ресурси, които разработихме и успяхме да увеличим приходите. Ние станахме изключително привлекателни за пациентите, като идват при нас от цялата област, от съседни и дори от Южна България, където има няколко университетски болници.

- Какви бяха неизползваните ресурси, с чието разработване успяхте да надмогнете финансовите несгоди?

- Те са много, но са най-вече в екипа ни. Имаме чудесни хора. Той се запази и след пандемията. Специалистите ни са едни от най-добрите в страната в областта на белодробните заболявания. През 2021 г. вече имахме огромни приходи, но част от персонала напусна заради КОВИД-19 и бяхме изправени пред заплахата да затворим лечебното заведение по тази причина. Тогава се появиха колеги-чужденци, които се присъединиха към екипа. Постепенно кризата беше овладяна и за щастие, в последната година, заради добрата синхронизация с младия екип и водещите пулмолози в болницата станахме изключително привлекателни. При нас започват да специализират все повече млади колеги. Миналата година се присъединиха двама, а от септември още една лекарка, които искат да вземат специалност точно тук. Радващо е, че това са сега завършващи българи, които предпочитат да останат в страната вместо да заминат – нещо, което беше немислимо само до преди няколко години. Тогава тръгваха за чужбина едва що взели дипломите в ръцете си.

- Легенда или истина е, че през 2001 г. предлагахме заплати от 4000 лв., безплатни жилища и специализации, но нямаше желаещи?

- Истина е. В тези 4000 лв. се включваха и парите за КОВИД-19. Сега тези пари ги няма, но пак оставахме с едни от най-високите възнаграждения на лекари в страната. Основните ни заплати са изключително добри. Към тях се добавя нощен труд, прослужено време, извънредни часове. Така основната заплата често е нищо в сравнение с това, което реално се получава. Само ще кажа, че основната на новозавършил лекар без никаква специалност е 2250 лева.

- Привличате за работа чужденци от трети страни. Как успявате при положение, че процедурата по легализацията на дипломите им и издаването на работни визи е доста тежка и продължителна?

- Наистина не е никак лесно. Към момента имаме една рускиня от Санкт Петербург, колега от Турция и един от Сърбия. Този от Турция нямаше проблем с легализацията на дипломата, защото е завършил у нас. При него обаче имаме проблем с пребиваването му. Той има разрешение на 10-годишно дългосрочно пребиваване, но то изтича тази година. Сега текат процедури по подновяването му. За нещастие, това са доста тромави държавни врътки. С чужденците имаме проблеми, защото в България сякаш не си даваме сметка, че медицинските професии са сериозно изчезващи. Все по-малко стават медицинските сестри, както и лекарите. Като се има предвид това, държавата ни би трябвало да даде подкрепа на хора от трети страни, които искат да работят в сферата на здравеопазването, а не да им се правят спънки. Колегите от Сърбия и Русия трябваше да бъдат върнати в шести курс в обучението си по медицина и да положат петте държавни изпита. Те не бяха принудени да полагат стажове. Това отне доста време и ги поставяше в изключително неравностойно положение, особено колегата от Сърбия. Той беше един от петимата спасители на лечебното заведение, защото заедно с този от Туриция и още двама българи започнаха във време, когато практически в болницата работехме само трима лекари. Те помогнаха тя да продължи да съществува. Същевременно, сърбинът трябваше да работи като лекарски асистент, докато си уреди документите. Той е изключителен специалист, много загрижен за пациентите с адекватно медицинско поведение. В България има медицински сестри и лекари от Украйна, но те също не могат да започнат работа веднага. Според мен, ние не сме на ниво, че да си позволим загубата на такива специалисти. Редно е страната ни да потърси начин този ресурс да бъде оползотворен. Покрай нашите чужденци, съм напълно наясно с безумните трудности. За да ги преодолее един човек, който е в друга държава, сам не би се справил. Колегите от Русия, Турция и Сърия имат помощта на много опитния юрист на нашето лечебно заведение.

- Какви са предизвикателствата и проблемите пред болниците от типа на белодробната във Велико Търново?

- Много са, трудни са за разрешаване, но не са невъзможни. Те са най-вече свързани с финансирането и собствеността на лечебните заведения. Тези предизвикателства понякога излизат извън рамките на възможностите на който и да било екип.

- Бихте ли се конкретизирала?

- Да. За нещастие, в България лечебните заведения за търговски дружества. Подпомагането им от техните собственици се смята за нерегламентирана и недопустима помощ. Тоза означава, че те нямат право по никакъв начин да им оказват финансова помощ, а самите такива заведения, особено общински, като нашето, нямаме достатъчно възможности за други инвестиции – в здравен фонд или скъпа апаратура, например. Медицината се развива бързо и по отношение на техника, и по отношение на информация. За да можем в България да имаме съвременна медицинска помощ, трябва да имаме, освен качествени кадри, и сериозно оборудване. Не винаги едно лечебно заведение може да си позволи да инвестира точно в скъпа техника, например рентгенова апаратура. Нашият собственик – общината, не може да го направи. За да ни помогне, тя можа само да ни отпусне кредит, за да си изплатим старите задължения. Тоест, собственикът дава на собствеността си заем. Като цяло, общинските лечебни заведения имат сериозна нужда от цялостно реновиране на сградния фонд. Те са строени в началото на ХХ век и зданията не са съобразени със съвременните нужди. Това е огромен проблем. Аз съм само лекар и не съм наясно, как може да се излезе от него, но той трябва да бъде разрешен.

- Изпълнени ли са заплатите по КТД, който изтече?

- Както казах, възнагражденията при нас са много добри. КТД дори беше разписан на базата на нашите заплати, които започнахме да даваме през 2021-ва. Тогава ги изпратихме на БЛС, които явно на свой ред изготвиха предложението въз основа на тях.

- В състояние ли сте да изпълните заложеното 20-процентно увеличение на заплатите, каквото фигурира в проекта за бъдещия КТД?

- Ще ни се наложи да се справим още повече, че болницата е с изключително големи ресурсни. Проблем е, че все още имаме лимитиране на дейността. Хубавото е, че тази година НЗОК изплаща надлимитната дейност, а ние работим много над лимитите си, но ни привеждат парите нерегулярно. Ние работим изключително много и си осигуряваме средствата както за тези заплати, така и за по-високи. Само ще отбележа, че през април ни беше изплатена надлимитната дейност до месец февруари, а към момента имаме много добри заработки. Те обаче нито са ни платени, нито се знае кога това ще стане. Очаквам до края на годината касата да плати тази дейност, но липсата на сигурност ни ограничава много. Ако това става месец след осъществяване на надлимитната дейност, ще имаме винаги финансов ресурс за много неща, от които лечебното заведение има нужда.

- Как гледате на идеята НЗОК да коригира цените на КП, ако дадена болница надхвърля бюджета за годината?

- За мен това е голям проблем. Не може нещо, което си извършил сега и то струва Х лева в края на годината да ти бъде заплатено Х - 20%. Дейността е една и съща. Разходите или остават едни и същи, или заради инфлацията нарастват. Това недоплащане ще вкара в огромен преразход лечебните заведения. Мисля, че има достатъчно механизми за контрол върху дейността и подобряване на медицинската дейност така, че да не се стига до преразход на средства в бюджета на НЗОК. Проблемът в нея през последните години е, че тя по същество е здравноосигурителен фонд, но спря да функционира като такъв. Тя се превърна в банка или структура на Министерството на здравеопазването. Всички здравноосигурителни фондове в Западна Европа прецизират дейността, за да може всичко да бъде насочено в помощ на пациентите. У нас правилата са такива, че касата няма права да прецизира дейността си и плащанията. Според мен, по-разумен вариант е не да се намаляват КП, а да се направи диференциация на разходите на различните нива лечебни заведения за оказване на една и съща медицинска помощ. Едни са те в една по-малка болница и много повече в друга, голяма с повече специалисти и по-модерна медицинска апаратура. Това обаче не е диференцирано.

- Нужни ли са 360 болници за 6-милионна България?

- Този въпрос е много сложен, защото нещата трябва да бъдат разглеждани в няколко аспекта. Първият е чисто човешки, вторият е медицински, третият е политически, а четвъртият – държавнически. Най-големият проблем на България е, че няма дългосрочна политика за развитието на цялата държава, в това число и в здравеопазването. В университетските центрове са концентрирани много лечебни заведения. В същото време, в по-малките наеселени места, а и не само в тях, те са много малко. Във Велико Търново, например, имаме областната, нашата специализирана, КОЦ и една частна. Те не са достатъчни за областен град, като нашия. В същото време в Плевен – университетски град, лечебните заведения са изключително много. Такова едно неравномерно разпределение на болниците за мен е по-скоро дискриминация на населението. Възникването на частни лечебни заведения не е достатъчно добре регламентирано, разпилява се медицинска помощ за населението, като е концентрирано само в някои от големите градове. Това е проблем, който следва да се реши. Говори се, че много са общинските ни болници, дори имаше нагласа за закриване на част от тях. Най-лесно е да се унищожат тези, които нямат достатъчно медицинско лоби, но хората имат нужда от тях. В малките населени места живеят възрастни, инвалиди болни, за които често пъти е трудно да стигнат дори до общинската болница, какво остава до областния град. Затова, по този въпрос е редно да помислят задълбочено нашите управляващи.

- Какви са очакванията ви от един редовно избран кабинет и здравен министър?

- Нямам очавания, имам по-скоро мечта. Тя е най-сетне да има дългосрочна визия за българското здравеопазване, но не за един мандат, а за двадесет, тридесет или петдесет години.