Денят на спасението е почит към героите в бяло

Инициативата бе на д-р Тотко Найденов, малко са сърцатите хора като него, аз съм му благодарен за всичко, което направи, казва акад. Дамян Дамянов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Найденов е човек, бликащ

от идеи, но и човек, който умее да постига неща, които остават за обществото. Нещо, за което аз съм му много благодарен. Такива хора – сърцати, са малко в България. Спомням си, че при първия опит за прокарване на неговата инициатива, много преди 2005 година, пътувахме с него до Велико Търново. 

Там, в областната болница 

за пръв път отбелязаха този ден още повече, че той е в памет на д-р Стефан Черкезов. Към него се присъедини и Военната академия в града. Впоследствие тя взе неговото име, на лекаря – герой, отдал загинал от раните си, но успял да спаси хората от горящ автобус. 

Впоследствие, благодарение на

упоритостта и целенасочеността на д-р Тотко Найденов, към идеята му се приесъединиха и я подкрепиха известни личности. Подкрепата си даде и покойният тогавашен началник на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев, а после и с подкрепата на ген. Венчислав Мутайфчийски. Така, тази идея беше реализирана. 

Вече деветнадесет години тя

се осъществява с полагане на цветя, военна музика, поклонение и специална церемония пред ВМА. Това е едно публично присъствие, но и почит към героите. Всичко това дължим на труда на десетки хора, но и на идеята на неуморимия д-р Тотко Найденов. 

Денят на спасението е уникален. 

Не ми е известно в друга държава да има подобно нещо. Важното е, че той се утвърди във времето и днес можем да кажем, че имаме един общ лекарски празник.