Трябват здрава ръка и визия – не само за наргилетата

Да се говори, че пушенето им безвредно е абсолютно безхаберие, казва д-р Гергана Гешанова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

- Д-р Гешанова, закъснели ли са мерките срещу наргилетата? Трябваше ли да се случи нещастието в Бургас, за да се сепнем?

- Мерките за ограничаване на наргилетата са изключително закъснели. Но това е стил в нашата държава – да се случи нещо лошо и тогава да се сетим, че не сме взели мерки навреме. Нямаме практиката да мислим превантивно – т.е. разумно и мъдро, за да не стига до ужасни трагедии като тази в Бургас.

- Подлежат ли на някакъв контрол в момента наргилетата?

- В момента те са лишени от всякаква регулация. Затова и се случва това – деца, младежи, навсякъде ги пушат. Това е дупка в закона.

- Какви са наблюденията ви – наистина ли пушенето на наргиле става мания сред децата?

- Да. Дори, като че ли, цигарите започват малко да отстъпват в това отношение… Докато наргилетата са нещо ново и завладяващо. И сякаш дълбоко в подсъзнанието им се е загнездила мисълта - не така опасно, колкото цигарите… Освен това, младите хора не се стряскат толкова от опасностите – за тях те са предизвикателство. Плюс това, наргилето изглежда като нещо екзотично, ако щете – романтично. Но истината е, че това издава абсолютна липса на информираност от страна на родителите и на ангажираност – от страна на властите. Но, както виждаме, те водят и до фатални резултати.

- Абсолютен мит ли е, че наргилетата са безобидни? Каква е истината всъщност?

- Истината е много интересна и не е проста. Наистина, при наргилетата има вода и някаква част от дима се филтрира. Но да се говори, че пушенето им е безвредно, е абсолютно безхаберие и безотговорност! Независимо кой го казва – родител, учител или професор. Някъде се появиха статии, че наргилето било 100 пъти по-вредно от цигарите. И това не е точно така. Но е факт, че при едно истинско, дълбоко дръпване, се поглъща дим, колкото от изпушването на цяла цигара. Да, може би водата наистина задържа част от никотина или катраните. Но количествата въглероден двуокис са много големи. Освен това, добавените в него тежки метали от фолиото – никел, някой път олово, ги няма в цигарата. Оказва се, че от едно се „спасяваме“, но друго си навличаме. Представете си едно дете на 12 години, колкото е неукрепнало, като дръпне това голямо количество пушек – бил той и само въглероден двуокис, колко опасно е за него! Затова понякога се стига и до припадъци.
- Да, но наргилето заблуждава и изкушава с ароматите и вкусовете си?

- Да, тези аромати покриват онзи остър аромат на тютюн в цигарите. Едно време, когато нямаше филтри, да пушиш беше ужасно! Аз си спомням тези времена, преживяла съм ги. Тогава, щом дръпнеш, можеше да ти стане лошо от вкуса. А преминаването на дима през тези ароматни съставки прави пушенето едва ли не приятно преживяване. Има и още един риск – тези т.нар. мущуци. Те уж се сменят, но обикновено всички, като се съберат, пушат от един. Но дори да се подменят и да сложим настрана заплахите от Хепатит А, представяте ли си едно пространство, в което дишат няколко души – каква част вирусите, които носим със себе си, попадат там? Каква част от тях отиват в следващия, който инхалира? С други думи, рисковете са много. Може да не е 100 пъти по-опасно от цигарите, но е нещо вредно и децата ни не са виновните в случая. Те са много информирани, но за нещата, които ги интересуват. Родителите, държавата, лекарите, медиите – ние сме тези, които носят истинската отговорност и трябва да ги предупредят. Естествено е младите хора да са грабнати от всяко по-ново и интересно нещо. Но големите около тях трябва да им помогнем да изградят ценностна система, която да ги държи далеч от неща, които унищожават здравето им.  

- Значи е въпрос не на спешни мерки, а на дългосрочна политика?

- Да, сега ще се обмислят спешни мерки. Но отдавна има страни, в които пушенето на наргиле е ограничено. Ето, например една Турция. Там наргилето е част от бита на хората. Но е забранено в затворени помещения. Не се разрешава и употребата му от деца под 18 години. Отнасят се към наргилето точно, както към цигарите. Само че, в нашата страна и въпросът с тях не е докрай решен. Имаме закон, но контролът по него е минимален. Интересът на държавата към спазването му е почти несъществуващ. Нашата държава е изчезнала от функцията си да помага за добруването на своя народ и това е лошо.

- Тогава има риск и тези мерки да останат на хартия, като се има предвид фиктивното спазване на забраната за пушене?

- Точно така. И аз си мисля, че ако от Министерство на здравеопазването (МЗ) тръгне вълна на заинтересованост, ангажираност, на включване в проблема, нещата могат да изглеждат по друг начин. Както беше в началото, когато се въведе забраната за пушене и имаше строг контрол. Хората свикнаха да не палят. И даже много пушачи се изненадваха и казваха: „Ама то било много приятно така! Не се вмирисваш целият на цигари…“. Дори се обаждаха и ни подкрепяха. Но с течение на годините и промяната на личностите, които ръководеха нашето здравеопазване, контролът отслабва и отслабва.
Много се надявам, че сегашното ръководство на МЗ ще има друго отношение към проблема и няма да бъдат така стихийни и да действат само, когато нещо лошо се случва в Бургас или Тутракан. Знаете ли, България е на първо място в Европа по брой на пушачите – взехме първенството на гърците. Този наш народ не заслужава ли някаква друга съдба?! На първо място по инфаркти, по инсулти – защото нещата са свързани… Какво говори това? Кой мисли за качеството на живот на тези хора? Кой ги просвещава, че пушенето е вредно? В голяма част от държавите в света – и тук не говоря само за Запада, се говори за т.нар. „Еndgame“. Това значи да останат само 5% пушачи. Представяте ли си? От нашите 35 да станат 5% - каква работа трябва да бъде свършена! Но МЗ трябва да запретне много високо ръкави – макар това да не е единственият сериозен проблем на система. Трябват здрава ръка, воля и визия. Имат ли ги нашите управници – тепърва ще покажат.