Нефролог по съдба

11-04-2016 08:02
Нефролог по съдбаД-р Борис Богов мечтаел да стане кардиолог, но животът решил друго
Близо 3 200 са онези, които ползват диализно лечение, а около 1000 чакат за бъбречна трансплантация. За пръв път Клиниката по нефрология към Александровска болница стартира скрининг на рискови групи пациенти – с гранично бъбречно заболяване, диабет и хипертония. Те трябва да са под наблюдение, за да има контрол над болестта. Затова днес ви представяме началника на клиниката проф. д-р Борис Богов.
Професорът с уникална фамилия, е чистокръвен македонец, а неговият пра-пра-дядо е бил поп. Бъдещият специалист по бъбречни заболявания се родил в китното селце Марикостиново, което се намира между Петрич и Сандански по поречието на река Струма. В семейството му няма лекари, но той твърди, че от малък живеел с мечтата един ден да цери болните и немощните хора. Завършил средното си образование през 1979 г. в Петрич, след което го приели от раз и завършил тогавашната Медицинска академия. Първо започнал работа в болницата на град Сандански, а малко по-късно се явил на конкурс в Медицинска академия, спечелил го и започнал кариерата си в столицата.

Казва, че причината за това била в известен смисъл случайна. Когато бил ординатор към Института по вътрешни болести, в Клиниката по нефрология обявили конкурс за асистент и негова колежка доц. Режина Джераси много настоявала младият и буден Богов да се яви. Той обаче й казал: „Цял живот да изучавам само два бъбрека, забрави!" Истината е, че по онова време той мечтаел да стане кардиолог. Но, както често става в живота, по ирония на съдбата, се явил на конкурса, спечелил го и до ден днешен е нефролог и то сред най-изявените специалисти в областта.

През 2009 година става началник на клиниката, минавайки преди това по всички стъпала на йерархията. Казва, че си обича работата, а специализираната клиника за лечение на бъбреците на Александровска болница, е най-голямата в страната.

Тя е водеща по отношение на дейности, които са заложени в нефрологичната практика и е 3-то ниво на компетентност, което в съвременните класификатори, е най-високото. В клиниката са застъпени всички дейности, обучение и специализации на лекари. Единственото, което до момента тук не е правено, е проследяване на следбъбречна трансплантация на пациенти, по простата прозаична причина, че базата доскоро не разполагала с добра хотелска част. Преди две години обаче този проблем е решен и от тази година ще започне и проследяването на такива болни. Иначе в клиниката се лекуват най-тежките бъбречни заболявания с имуносупресия. Това е специфично лечение на имунни бъбречни болести като системен лупус, васкулити и др., което се прави с типични лекарства, които подтискат патологичният процес. Те изискват подобрени условия при стационирането им, заради податливост към различни видове инфекции.

Безброй са благодарните пациенти, които продължават да се обаждат на доктора и да изразяват своята признателност. Има обаче и недоволни, които обвиняват лекарите, но това е неминуемо, обобщава философски професорът, който е наясно, че всеки съди от собствена камбанария и, че хората мразят да признават собствените си грешки и немарливост, каквато нерядко проявяват.

Като всеки македонец и проф. Богов обича да пее комитски песни и да пие червено вино. Най-много обаче го влече природата и затова не пропуска възможност да излиза сред натурата със съпругата си и трите им деца – две дъщери и един син, също лекар. Пак заради гората преди време станал авджия, но за това увлечение, казва че намира по-рядко време, пък и там ходел заради разходката в планината, а не заради самият лов.

Не е емигрирал, защото е от онова поколение лекари, които не са били лишени от командировки и пътувания навън и в този смисъл не страдат от комплекси. Второ, но всъщност по-важно, е фамилията, семейството, отговорността. За проф. Богов тези понятия имат смисъл и съдържание, не са просто кухи фрази и статуси. „Аз съм от хората, които изповядват вярата, че камъкът си тежи на мястото", простичко обобщава той. А както се разбира, изкачвайки всички стъпала на кариерното израстване отдолу нагоре, днес той е успял мъж, лекар, баща, съпруг и вече дядо на две внучета. На въпроса как се постига това, отговаря, че е важно човек да знае, може, но най-вече да има реална самооценка за всичко това.



Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли децата да носят маски на училище?

Септември 2020