Точно в мишената

Студентът по дентална медицина Кирил Киров на 16-то място индивидуално и на 12-то микс на Олимпиадата в Париж

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден на 19 февруари 2000 година в Пловдив и започва да тренира от 13-годишна възраст в Армейския спортен клуб „Тракия". В моментпа е към края на следването си, в пети курс е. Предстоят му изпити и стаж. „Цели се перфектното, за да постигнеш максималното" е мотото, което му помага да се справя и с ученето, и с тренировките, които са 4 часа всеки ден.

През 2018-та българинът постига сериозен успех, като стана шампион на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. През 2022 г. стрелецът ни спечели сребърен медал от Европейското първенство на 10 метра пистолет в смесените отбори заедно с Антоанета Костадинова, която участва и на Олимпиадата в Париж. Кирил Киров взе квота за най-големия спортен форум, след като завоюва бронзов медал на Световното първенство в Баку. За момента именно това е и най-големият му триумф при мъжете.

Собственият избор

За Кирил Киров да прави избори в живота сам без чужда помощ е нещо твърде естествено. Откакто се помни, дори още като дете, той е бил този, който е решавал каква ще бъде следващата му стъпка. Родителите му нямат нищо общо с медицината. Работят и са работили на различни позиции в сферата на строителството. Дали, защото са го възпитали на самостоятелност и са му делегирали права да бъде личност със своите вкусове и избори от малък, или защото е наследил нечии независим характер на прадядо или прабаба, не може да определи. Вероятно, помалко и от двете. Още в седми-осми клас решил, че ще следва дентална медицина, макар и да имало кратък период, в който си мечтаел да стане ветеринарен лекар. Кандидатствал и бил приет първи по успех в природо-математическа паралелка, като наблягал на биологията и химията – изпитните предмети за Медицинския университет. Приели го, не съжалява нито за миг. Въпреки тежката подготовка за кандидат-студентските изпити, не изоставил тренировките. Така, с добър баланс между лекции, четене за изпити, практики и стрелба успява и днес. Тренира го Румяна Апостолова. И печели успех след успех, защото както казва „целта винаги трябва да е максимума". Преди да се заеме с пистолета, опитвал и други спортове, но този му прилягал най-добре на разбиранията. „Той е по-специфичен, някои дори не биха го определили като спорт. В него ми допадна това, че не е много динамичен. Напротив, по-ментален е. Изисква по-различен подход. Това, което е необходимо при силовите, като щанги и борба, а именно спортната агресия, играе в полза на състезателите. При нас това не върши работа. Дори напротив, и да имаме хъс, той трябва да бъде канализиран така, че да ти върши работа. Голямата превъзбуда влияе зле на стрелбата. За нея е нужно спокойствие, стратегия, попадение в целта", пояснява разликите Кирил Киров.

Небрежно точно

Това е идеалното постижение, постигнато с лекота, сякаш минаваш оттук, колкото да кажеш, че ти си №1 и да подминеш. Така, с небрежна походка и лява ръка в джоба, без специални лупи, а с обикновени оптични очила с каквито си чете вестника, спечели златния медал турчинът Юсуф Дикеч на Олимпиадата. Нашият стрелец Кирил Киров недоумява защо стойката и поведението на шампиона впечатлиха толкова много журналистите. Той се е засичал на много състезания с Дикеч, познават се, поздравяват се, макар и съперници пред мишената. Дори 30-те човека с залата, където се провеждаше състезанието по стрелба в Париж се оказало, че всички се знаят и са били шампиони на друга проява преди това. Дикеч се прицели без специални лупи. „И аз мога да стрелям само с две очи, както той, но е по-лесно, ако си ги сложиш. Колкото до непринудената поза и прибраната небрежно ръка, това е обичайната стойна на всеки стрелец. Причината е, че лявата трябва да бъде прибрана в джоба или се държи на колана. Ако тя е вдигната нагоре, оказва влияние и върху дясната, която държи пистолета. Така тя се оказва излишна по време на прицелването. Затова и неизменно позицията е тя да бъде ниско долу, неподвижна", обяснява впечатляващата особеност с Юсуф Дикеч нашият състезател Кирил Киров. Той, за разлика от мнозина други наши сънародници, е благодарен за подкрепата на Федерацията по спортна стрелба. „Ако търсим косури, както ние българите си знаем, винаги ще намерим. На мен и на Антоанета Костадинова, която беше другият състезател в Париж, оттам ни помогнаха", казва Киров.

Целите в живота

Засега той се старае да не ги разпростира много напред във времето. Ограничил се е да ги локализира в близко бъдеще – първо да вземе държавните изпити и да си отработи задължителния държавен стаж, след което да започне работа като лекар по дентална медицина. За целта максимално е органиирал времето си отсега по такъв начин, че нищо да не изостава, тоест да има време и за тренировки. „Когато човек иска нещо, има начин и да го постигне. Не е невъзможно. Достатъчно е да имаш стратегия, да се потрудиш и после да се радваш на успеха", казва 24-годишният мъж по начин, който би го казал човек с богат житейски опит зад гърба си. За него той е придобит от многобройните състезания и дисциплина, които си е изградил.

Като бъдещ специалист по дентална медицина, вече си е изградил впечатление от системата на здравеопазване у нас в тази сфера. Бъдещият д-р Киров е убеден, че дейностите, включени в пакета за здравноосигурените българи по линия на здравната каса е доста беден – един преглед, едно вадене на зъб и три пломби. „Профилактичните прегледи, както е навсякъде в останалите държави, следва да са на шест месеца. Така ни учат и в университета. Дейностите отдавна не се ограничават само с вадене на зъб и пломби. Не се поема чистене на зъбен камък, на редица други неща, така необходими за оралното здраве. Хората не са немарливи към него. Просто, услугите за човек с 1000 – 1500 лева заплата са твърде скъпи, за да си ги позволи", казва Кирил Киров. Надява се, че в близките години ще има пробив в благоприятна посока за българският пациент и той ще може по-често да посещава своя дентален лекар.

Удоволствието барбекю

То се е превърнало за него в него като хоби в последно време. Казва, че не е кулинар, не е придирчив и на ядене. Преди година открил удоволствието да мята на скарата месо, да го обръща, а след това да се наслаждава при гледката от доволните лица на хората на трапезата. Често в почивните дни кани приятели или роднини да се насладят на опеченото от него. „Разбира се, винаги с добре изстудена бира", допълва Киров. След закриването на Олимпиадата, от Париж се обадил на родителите си и им поръчал какво месо да купях. Едва що кацнал на летището у нас, се обадил на приятелите, че вечерта са на барбекю при него.

„Не мога да кажа, че съм някакъв възвисен интелектуалец. Слушам хубава музика, рок, чета. Нормален човек съм. Надявам се да стана и добър лекар по дентална медицина", казва вместо край бъдещият д-р Кирил Киров.