Заемите не се оказаха панацея за болниците

Седем са държавните болници, които са взели заеми от банки, за да финансират задълженията си, казаха от здравно министерство в отговор на въпрос на clinica. Първата болница е "Лозенец" или бившата правителствена. Тя е теглила 19.19 млн. лв. през 2020 г. от ББР, за да реши проблемите с дълговете си. В края на първото тримесечие обаче тя има над 28 млн. лв. дълг, който нараства с над 8 млн. спрямо същия период на 2023 г. Болницата има и 7.78 млн. просрочия, които вместо да намаляват, също се увеличават и то с над милион.

Втората болница е НСБФТР,

тя е със скромен кредит от Търговска банка Д (ТБД) за 200 хил. ле., който е теглила през 2020 г. Към първото тримесечие на тази година задълженията й са за над 2 млн. лв., като също растат спрямо м.г., но поне няма просрочия.

Третата болница е МБАЛ-Силистра,

нейният кредит също е от ТБД, като стойността му е малко по-висока - 495 хил. лв. и е взет през 2021 г. Тук обаче резултатите са положителни. Въпреки че все още има задължения, включително и от минали периоди, за над 5.7 млн. лв., те се топят, а просрочени задължения няма.

Не така седят нещата в "Св. Анна"

във Варна, която също е теглила заем от ТБД през 2023 г. и то 6.5 млн. лв. Към първото тримесечие на тази година болницата има над 16 млн. задължения, които растат. И въпреки че просрочията са намалели с над 5 млн. заради кредита. те все още са сериозни - над 2 млн.

В "Хр. Ботев" във Враца заемът

е от ДСК и е от 2021 г., отново за сериозна сума - 5.2 млн. Резултатите също не са добри. Към момента болницата е с просрочия от над 8 млн. лв., а общите задължения са за над 18 млн. лв. и се увеличават. С кредит от ТДБ е държавната болница - "Св. Петка" във Видин, той е теглен през 2023 г. и е за 2.3 млн. Към момента просрочени задължения няма, а текущите са за 6.4 млн. и се увеличават в сравнение с миналата година. При УМБАЛ-Бургас положението е аналогично. Болницата е теглила от ТБД заем през 2020 г. за 11 млн., като сега задълженията й са за 14.7 млн., като има и просрочени за над 500 хил.

Въпреки че не са теглили кредити

точно за погасяване на дългове, случаите на Пирогов и "Александровска" са аналогични. Спешната болница изтегли от ТБД през 2022 г. 34 млн. лв., за да обедини всичките си заеми. Към 30 юни задълженията на болницата са за 58 млн. срещу 57 млн. към 30 юни 2023 г. Въпреки всички усилия за финансова дисциплина те са се увеличили с 508 хил. лв., но благодарение на заема няма просрочия. При "Александровска" договорът за заем е сключен чрез МЗ и е за 35 млн. лв., той бе отпуснат през 2022 г. Към 30 юни обаче болницата има 55 млн. лв. дългове, които са намалени с милион спрямо 31 декември 2023 г.

За разлика от тях обаче случаят на УСБАЛО,

е по-различен и един от малкото, който се разви добре. През 2019 г. болницата взе заем от "Експресбанк" за 3 млн. лв., с който успя да сведе просрочените си задължения до нула през 2021 г. Те са такива и досега, но текущите задъжения на болницата са над 14 млн. за първото тримесечие на тази година, показва справката за финансовото състояние на лечебните заведения на МЗ. 

Така, въпреки че държавните

лечебни заведения направиха опити да спасят финансовото си положение, резултатите рядко са много добри. И това е логично с оглед на нереформираната система, в която конкуренцията се увеличава все повече, пациентите често намаляват, а в същото време разходите трябва да нарастват, за да се задържат кадрите и да се осъвременява апаратурата и сградния фонд. Разбира се, всичко това рядко може да се случи, особено при двойния аршин в контрола и бюджетите по каса, от които се оплакват публичните болници от една страна, а от друга от по-бавната писта за разрешения за нови дейности от страна на принципала им - МЗ, както и покриването на редица губещи сфери като трансфузионната хематология, неосигурените пациенти, та дори ТЕЛК. Дори обаче техните заключения за тези неравнопоставености да не са оправдани докрай, истината е, че те няма как да смогнат да наваксат на по-големите инвестиции и приходи в частните клиники, а оттам крайният резултат на уравнението е ясен. А той няма как да бъде решен само с кредити, без истинска здравна реформа.