Някой трябва да понесе отговорност, без стратегия, без реформа ще стигнем дотам да нямаме истинска психиатрична грижа, казва проф. Христо Хинков
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Екип от институцията на Омбудсмана установи поредица от нарушения в Първа психиатрична клиниката на УМБАЛ „Света Марина" във Варна. Миналият понеделник там загина пациент при пожар. Оказва се, че по време на инцидента той е бил вързан, а в стаята, където е бил изолиран не е имало видеонаблюдение. Защо се стигна до трагедията, докъде стигна реализацията на стратегията за психиатричните грижи, попитахме проф. Христо Хинков. Той е бивш редовно избран министър на здравеопазването, психиатър и е част от екипа на Националния център по обществено здраве и анализи.
Подобни практики на имобилизация, т.е. на връзване, на пациентите в психиатричните клиники и болници се превръща в система. Случаят във Варна не е изолиран. Това е въпрос на злоупотреби и неглижиране на пациентите, тъй като липсват каквито и да било стандарти за добра практика.
Преди няколко години,
по някакво хрумване на един заместник-здравен министър съществуващите стандарти бяха отменени, за да могат те да бъдат унифицирани по една обща система за създаване на стандарт. Междувременно правителството беше сменено, което много усложни нещата. Стигна се дотам въобще да нямаме работещ стандарт за психиатричната помощ, който да регламентира поведението при едни или други ситуации.
Друг е въпросът, че няма
акредитация на болниците, тоест, няма никакъв контрол върху лечебната дейност. Така, дори да се приеме някакъв стандарт, докато няма акредитация, той ще остане само на хартия. В така създалата се ситуация се оказва, че единственият контролен механизъм е Комисията на ООН за предотвратяване на изтезанията и другите форми на жестоко, нехуманно или унизително отнасяне или наказание, чиито делегации идват периодично в България и пишат, съвсем естествено, ужасяващи доклади. От това обаче не следва нищо.
Никой не се стряска.
Докато аз бях служебен министър на здравеопазването, това беше най-голямата ми болка. По мое време се случи подобно нещо – изгоря жив човек в болницата в Ловеч по ужасен начин. Аз веднага уволних директора на психиатрията. Започна разследване. След това той обжалва моето решение. Междувременно правителството се смени. Какво стана по-нататък се вижда и без да обяснявам. Липсва система за реформа в системата. Моят екип, в който работа в Националния институт за обществено здраве и анализи, от години предлага да се въведат клинични пътеки по психиатрия.
Те се оказват единственият
инструмент на контрол към момента, тъй като в тях са описани всички действия, включително и так вид обездвижване за известно време. Това са важни неща, с които никой не желае да се заеме и да свърши. Резултатите са тези ужасяващи смърти. Ако се тръгне към разрешаване на проблемите, ще се нарушат проблемите на една немалка част от психиатричната гилдия, която се е устроила достатъчно добре и не желае да бъде контролирана. Аз очаквам министърът на здравеопазването да излезе с становище по ужасняващия случай в УМБАЛ „Света Марина" във Варна.
Когато се случи трагедията в
болницата в Ловеч аз давах интервюта и не отказвах коментари. Отговарях и на въпроси в Народното събрание. В момента нищо такова не виждаме. Сега да се мълчи става практика и никой не поема отговорност. Меко казано, това е много странно. Защо се стигна дотук, е голяма тема още повече, като прибавим към нея и липсата на стратегия. България е на този хал, защото във всички области на страна имаме голям застой. Имаме спешна нужда от реформи, от промени, от закони и т.н. В здравеопазването обаче става въпрос за човешки животи. Нещата са много сериозни. Ние навлизаме в поредното потъпване на човешките права.
Някой трябва да понесе отговорност.
Без стратегия, без реформа ще стигнем дотам да нямаме истинска психиатрична грижа. Ние не развиваме това, което аз се опитвам да обясня, а именно – създаване на центрове за психично здраве по моделите на съществуващите в София и Пловдив. Те предоставят комплексна грижа за кратък период от време в рамките на общността – нещо, което би следвало да е част от реформата. Така системата ще се деинституциализира. Отново се връщам на случая със загиналия вързан пациент по време на пожара – това се случи в университетска болница в центъра на Варна. Това е безобразие!
Психичното здраве на българите
винаги е стояло на заден план, защото те считат, че имат други приоритети пред този да лекуват душите си. Те не си дават сметка, че първо трябва да излекуват ума, чувствата и емоциите си, както и начинът те да бъдат контролирани, а след това да правят всичко останало, защото всичко започва оттам. Хората, като цяло, са крайно недисциплинирани. Виждам как расте едно поколение, коетоправи каквото си поиска и никой не може да го контролира и да въведе някакъв общ обществен ред за тях. Качествените, просто, напускат страната. Ние се обезлюдяваме и постепенно се стопяваме. Това съм казвал още преди десет години. Сега се изненадвам, че като се замисля и огледам наоколо, говоря същите неща.
В края на миналата година стана ясно, че психиатричната помощ в страната е пред колапс. Защо е така, има ли някаква промяна и разбиране от страна на властта досега, попитахме д-р Теменужка Матева.
Преди коледните празници работещите в стационарните психиатрични лечебни заведения биха камбаната, защото са на път да загинат. Защо политиците неглижират психиатрията, колко време имаме, за да решим проблема, попитахме д-р Пламен Попов.
Самоубийствата в ЕС намаляват. Как стои този въпрос в България, защо хората посягат на живота си, длъжници ли сме на засегнатите от психични заболявания. Това попитахме доц. Владимир Наков. Той е началник отдел „Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм
.jpg)
.jpg)
.jpg)
