Цветовете на светофара в чинията

Ако човек се старае да спазва програмата антиейджинг, трябва да приема неживотински зелени, оранжеви и червени храни плюс морави, казва проф. Донка Байкова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Първият фактори в тази област са повишеният прием на мазнини от животински произход като мазни колбаси или пък скритите мазнини в сирена и кашкавали. Те повишават холестерола и предизвикват различни процеси на стареене, в това число и образуване на атеросклерозна плака. На второ място е повишеният прием на готварска сол – натрият затруднява контрола на кръвното налягане. Прекомерната консумация на алкохол също е вредна по ред причини, тя има празни калории, а освен това има въздействие и върху мозъчната тъкан. Прекомерната употреба на промишлено произведени и обработени храни, тоест богатите на вкусови технологични добавки, също не е никак препоръчителна.

Важните правила накратко

Консумацията на плодове и зеленчуци с напредването на възрастта трябва да се увеличава. Ако нормата е 400 грама на ден, то след 65 години трябва да е поне 500- 600 грама. В тази цифрова стойност трябва да преобладават зеленчуците. Плодовете са богати на глюкоза и фруктоза, тоест на прости захари, а ние нямаме нужда от тях, защото те създават риск от повишаване на кръвната захар в организма на човека. Тоест 2/3 от това общо количество трябва да са зеленчуци.

На второ място, сред факторите, които намаляват риска от преждевремнно старене са пълнозърнестите зърнени храни. Те са за предпочитане пред рафинираните бели брашна. Това са тъмните спагети, брашната от пълнозърнени храни, например ръжено, пшенично пълнозърнести. Важен е и високият прием на варива , на фибри. Това означава, че храните трябва да бъдат богати на влакнини. За предпочитане са не фрешовете, а смутита, така че цялата пулпа да се включи в консумацията.

Препоръчителен е и по-високият прием на зелени и черни чайове и на омега 3 мастни киселини, които идват от рибата и морските деликатеси, от варивата като бобени храни и ядковите плодове. Като дозата на ядките трябва да е по 30 грама на ден.

Антиоксиданти за красота и здраве

Трябва да включваме и превантивни храни, които намаляват риска от дегенеративни, хронични незаразни болести, в това число и онкологични. Антиоксиндатите са витамините с антиоксидантен ефект, те намаляват процесите на стареене, имат противоинфарктно действие, подобряват съдовата проходимост на кръвоносната система, а освен това имат антираково действие. Обобщено те имат четворен ефект – антиейджинг, противовъзпалителен, противоинфарктно и антитуморен. С напредването на възрастта, се повишава и рискът от хронични болести. Антиоксидантите са от голямо значение и затова е важно да знаем кои са. Това са витамините - А, Е, C - мастно разтворими витамини идват от оранжево обагрените зеленчуци и плодове. Затова е важно да консумираме оранжеви плодове и зеленчуци като моркови, тикви, праскови, кайсии, райски ябълки. Витамин Е пък се съдържа в зародиша на зърната, затова може да се намери в пълнозърнестите хлябовете, в които има цялото зърно.

Друг антиоксидант е Витамин C - мощен модулатор на имунната устойчивост. Той се съдържа в плодове и зеленчуци, зеленчуците са особено богати на витамин C.

Антиоксидантите, които нямат хранително значение като витамините и минералите, но имат мощно предпазващо организма действие са чайовете – зелени, черни. Богато на антиоксиданти са и българските билкови растения.

Зеленото на помощ

Ако човек се старае да спазва програмата антиейджинг трябва да приема цветовете на светофара от неживотинските храни плюс мораво. Това са зеленолистните храни като спанак, лук, магданоз, копър, зеле, броколи. Много са важни зеленчуците от групата на семейство кръстоцветни, това е зелевата група – зеле, броколи, карфиол, китайско зеле, айсберг. Те имат сяра, която е предшественик за производството на най-мощния антиоксидант в човешкото тяло, организмът го произвежда сам, но трябва да имаме сяра. На второ място са оранжевите моркови, тиквата, прасковите, кайсии и червени – чушки и домати. Към тази формула проф. Байкова добавя и моравото, в което са обагрени боровинките и арониите.

Кога е полезна соята

"Соята е бобова храна, ние нямаме никакви симпатии към нея, защото се вкарваше в колбасите в суров вид. В сурово състояние тя има един трипсин инхибитор, който е и токсичен и това влоши авторитета на соята", обясни проф. Байкова. Но печено соево зърно може да се консумита всеки ден по една две супени лъжици – смесени, направени на блендър, като може да се добавя и към сосове или да се ползва за сгъстител за супи. То има генистеин – един антиоксидант, който намалява с 30 пъти развитието на ракови клетки.

По-малко червено месо

Възрастният човек трябва да намали и червеното месо от седмичното си меню, като говеждото, овчето, козето и да остави по-светлите меса като бялото, тоест птичите. Само че тук е важно да се каже, че става дума за птиче месо от правилно отглеждани птици, кокошки и пилета, хранени по нормален начин, а не промишлено произведени. Ако има такъв риск, тогава да се избира заешко или розово месо или чистото без видими тлъстини свинско месо, съветва проф. Байкова. Постепенно с годините човек е добре да намалява консумацията на месо. Ако в зрял период тя е била до три пъти седмично месо, то с напредването на възрастта трябва да е от един до два пъти седмично, като се консумира чисто месо без видими мазнини.

На второ място, би било добре, ако можем да увеличим приема на риба за сметка на месото и да стане 2 пъти седмично по едно блюдо риба. Тя е богата на много минерали.

Не забравяйте водата

Задължително трябва да се пият и течности – всички ние не трябва да пием вода, когато усетим жажда, защото това е закъснял симптом на дехидратация, а една суха кожа естествено старее и има бръчки. Трябва да стимулираме и мозъка с Омега 3 мастни киселини, както и да си набавяме достатъчно желязо. Недоимъчното хранене не е полезно, затова и веганите трябва да пият много хранителни добавки, за да компенсират липсите.