България е ендемичен район за инсулти

Центърът за лечение на мозъчносъдови заболявания в "Пирогов" е изграден през 2011 г. В него всеки човек с инсулт би могъл да получи лечение с всички модерни методи, каквито са тромболизата и механичната тромбектомия. Помощ в центъра обаче ще намерят не само хората с инсулт, но и с други мозъчно-съдови заболявания.
В "Пирогов" провеждаме ендоваскуларно лечение на мозъчни аневризми, артериовенозни малформации и други от 9 години, имахме нужда от държавно финансиране, за да започнем лечение и на мозъчни инсулти, казва доц. Николай Велинов. Причината е, че провеждането на механична тромбектомия, използвайки стент или други методи, при инсултите е изключително скъпо. Заради това до началото на тази година в страната

механични тромбектомии при инсулти не се правеха или бяха рядкост

След като здравно министерство реши да се изградят 4 центъра за цялостно лечение на инсултите и да финансира нужните за това средства, нещата се промениха. А това е изключително важно за успешното лечение на исхемичните инсулти, които заемат над 80% от всички. При тях притокът на кислород и кръв към мозъчния паренхим спира заради оклузия (запушване) на артериите, най-често от тромб. Заради това клетките на мозъка умират и човек губи живота си или получава тежки увреждания – не може да се движи, да говори и т.н. Единственият начин да се спаси живота му в тези случаи, е да се извади тромба навреме и да се реканализира нормалното мозъчно кръвоснабдяване – още в първите няколко часа след запушването. За да стане това обаче, е нужно наличието на добре обучени специалисти от няколко отделения – неврология, неврохирургия, реанимация, образна диагностика и апаратура, с каквито разполагат точно центровете като този в "Пирогов". Освен това се изисква желязна организация и стиковка между лекарите от различните звена. Голяма роля играе неврологичното, защото пациентът следва да бъде диагностициран за минути, трябва да се осъществи компютърна томография на главен мозък с контраст и да се установи степента на запушване на съдовете, обяснява доц. Велинов. Ако големината на тромба е под 8 мм и разположението му позволява, може да се осъществи тромболиза. Ако пациентът не е подходящ за тази процедура или тя не му е помогнала, може да се пристъпи към механична тромбектомия използвайки стент или друго устройство, стига отново да няма други противопоказания. Например, запушването да е над втория сегмент на средната мозъчна артерия, обяснява специалистът.

Успеваемостта от лечението с тромбектомия е много голяма - 87% 

Освен това то е приложим на повече пациенти, защото голяма част от контраиндикациите за тромболиза при него не важат. Една от тях е свързана с времето, което е изключително важно при инсултите. Прозорецът за лечение с тромболиза е до четвъртия час от началото на инсулта, докато при тромбектомията той е по-голям – 7-8 часа. След това обикновено пациентът се насочва за консервативно лечение с медикаменти в реанимацията. Въпреки това често не успяваме да се вместим в горния таван за тромбектомия, защото много хора идват след 12-ия час, казва доц. Велинов. Обикновено близките на пострадалите ги намират чак на другия ден и едва тогава ги карат в болницата. Късното стигане до болница е свързано и с неразпознавамето на симптомите на инсулта. Ако се появи слабост в долен и горен крайник или настъпи едностранно изкривяване на лицето, загуба на говор, значи най-често става дума за исхемичен мозъчен инсулт, обяснява доц. Велинов. Тогава веднага пострадалият трябва да се откара в подходяща болница с наличен специализиран център за лечение на мозъчни инсулти. Според него, ненавременното достигане до лекар в тези случаи не е проблем само за България. Така е и в Америка, и в други развити държави, в момента там се обучават парамедици, които да разпознават инсулта, обяснява специалистът. Също така се

оборудват линейки, в които да може да бъде направена тромболиза и компютърна томография

Това време сигурно след години ще дойде и у нас.
Преди това обаче специалистите очакват от здравното министерство да се погрижи за обучението на лекарите в страната, както и да се разпространят протоколи за работа при инсулт в болничната и доболничната помощ. Хубаво е това да стане, колкото се може по-бързо, защото пациентите в България са наистина много. Според специалистите, дори сме ендемичен регион за този проблем. Това е така заради начина ни на живот - хранителният ни режим, не спазваме никакви диети, не се движим, казва доц. Велинов. Според него сме като французите – обичаме сирена, вино, кислело зеле, а всичко това води до завишен процент на на мозъчно-съдови заболявания. Всички пациенти между 50 и 70 години с напреднала хипертония, с диабет, с атеросклероза са рискови, предупреждава специалистът. Според него кръвните изследвания при общопрактикуващия лекар веднъж годишно са достатъчни, за да се види дали има промени в кръвната картина и липидния статус на един човек и съответно - нужда от промени в начина му на живот или лечение. Но той

не е оптимист, че тогава много българи ще спазват препоръките

на лекарите си да се борят с високите липиди, хипертонията, да спазват диети, да се движат. Ние не сме нито германци, нито американци, трябва да приемем действителността, че няма да видим българите масово да ходят на работа с колело и да правят по 10 км джогинг, отсича той. Но това не го притеснява. Защото вярва в съвременната медицина, като тромбектомията, която позволява по-успешно да се лекуват проблемите при пациенти с исхемичен мозъчен инсулт.