Тихи улици

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Ваня Савова

Тротоари безлюдни.

Сиви мисли в синия хлад.

Нежна музика.

Денят се събужда.

Бавно оживявам и аз.

Поредица от цифри.

И сезони.

Безредие в душите.

И в праха.

Въртя се.

Не докосвам,

не догонвам.

Спиралата е кръг с врата.

Поличба.

Остър дъжд кърши клони.

Посял е буря – жъне самота.

Неведома е хлъзгавата броня

на езика,

вледенил кръвта.

Тихо е.

Неделята е сляпа.

Проглежда дивото, настръхва и ръмжи.

И никнат като зъбки в млечна пяна

отглежданите страхове

и суети.