Да има гъвкави решения за кадрите

360 болници са прекалено много за България, да се преструктурират така, както е направено във Франция, казва д-р Даниел Илиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Трудностите са в много посоки. Хората не само, че не са спрели да боледуват. Напротив. Случаите се увеличават особено в спешното приемно отделение. Там вече имаме 28 000 прегледа. Както се очертава, към края на годината вероятно ще завършим с 37 000. Много е търсена спешната и нетложна помощ, защото част от пациентите не са здравноосигурени. Цялата област е на едно от първите места по най-висок процент такива граждани. Това създава известно напрежение. Благодарение на Министерството на здравеопазването е осигурено финансиране на спешното приемно отделение. Ние правим всичко възможно, въпреки огромната му натовареност, да оказваме помощ на хората. С това обаче персоналът се амортизира, болницата се натоварва с апаратурата, лабораториите, образната диагностика и прочие.

- Какво е решението на този проблем? В МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" неотдавна беше открит и неотложен кабинет, в който дежурят общопрактикуващи лекари. Има ли интерес към него?

- Открихме кабинета, добре оборудван и обзаведен е. Няма обаче желаещи общопрактикуващи лекари да дежурят в него, макар и това да се заплаща допълнително. Има амортизация в медицинските среди и недостиг на кадри. Това е най-сериозният проблем в страната в сферата на здравеопазването. Другият не по-малък проблем е, че има все повече и повече здравни заведени, които в повечето случаи не са обезпечени с кадри и лекарите работят на по няколко места. Следва преумора и влошаване на качеството както на лечението на пациента, така и на качеството на живот на самия медицински персонал. Независимо от всичко, кабинетът работи в рамките на възможното. Стараем се с него да помагаме на спешното приемно отделение във времето, когато джипитата не са на работа, като в този период той да поема болните. Така той сепарира потока на спешни и неотложни случаи. Натоварването в спешното приемно отделение обаче продължава да е голяма, тъй като здравнонеосигурените се насочват натам. Колкото до надлимитната дейност, там проблеми нямаме, плащат ни я.

- Как стои въпросът с кадрите при вас? Има ли риск от затваряне или сливане на отделения заради недостига на медицински специалисти?

- Благодарение на Медицинския университет-Варна и министерството на здравеопазването има разкрит филиал, в който се обучават момичета за медицински сестри. Кандидатките да учат в него са малко, а повечето от завършилите не остават на работа в България. Университетът ще разширява портфолиото си във Велико Търново. Ние ще му помогнем с помещения в болницата, в които да водят практическите си занятия. Ще се опитаме да задържаме повече от завършилите при нас. Младите хора срещат трудности, тъй като обучението по евростандартите е продължително – 4 години, 8 семестъра, не е евтино. Затова се и те въздържат да изберат това поприще. Нашата болница осигури и осигурява доста лекари-специализанти и дори сме над средното ниво по възраст на персонала. Тоест, има и таква, които са още по-зле от нас. Не ясно какво ще стане след пет-шест години, ако държавата не успее да задържи кадрите си не само в страната, но и по региони. За целта е необходима задължителна Национална здравна карта. Колкото до риска от затваряне на отделения заради дефицит на хора, никой не е застрахован от него.

- Защо, според вас, така и не може да бъде приета такава карта години наред?

- Не мога да коментирам, но всеки проблем, който не се решава, се натрупва. Отнякъде трябва да се започне. Имаше възможност с пристигането на украинците да усвоим медицински специалисти, но не успяхме да го направим. Факт е, че тяхната образователна система е по-различна, но независимо от това, след като имаме нужда от кадри, можем да имаме и по-гъвкави реакции. МЗ прави много за областните, университетските, както и за общинските болници по отношение на техническо обезпечаване, ремонти и поддръжка. Въпросът за създаването на една ясна и неотклонна програма за създаване на кадри също е много актуален. Хората са най-важният ресурс във всяка една човешка дейност. Впрочем, в някои европейски страни има добри практики. Например, в Белгия има възможност за издаване на дипломи, разрешаващи практикуване само в страната. Вероятно и у нас бихме могли да направим някакви степени в образователното ниво на медицинскиту сестри, акушерките и лаборантките, като всяка от тях ще дава възможност за работа или само у нас, или в целия Европейски съюз. Не мога да преценя дали това би бил правилен подход, но той може да се окаже полезен. В кризисни моменти са нужни и кризисни решения – по-кратко обучение, по-ниски такси и прочие. Каквото и да се предприеме, нужно е то да бъде в посока задържане на кадрите не само в страната, но и по региони. Това вече може да направи една Национална здравна карта.

- Постоянно говорим за огромни преразходи в болничната помощ, от кого се генерират, вашата болница има ли такива?

- Не, при нас нямаме такива проблеми. Стоим добре и стабилно финансово.

- Добър ли е контролът сега над болничната помощ от НЗОК и с еднакъв аршин ли се мери?

- Дали касата мери с една и съща мярка ми е трудно да кажа, но мога да заявя, че при нас, във Велико Търново, проверките са чести и прецизни.

- Очаква се недостиг в бюджета на НЗОК за първото полугодие в размер на 302 млн. лева, по перото за болнична помощ. Притеснява ли ви това?

- Ако се стигне дотам, ще е много притеснително за болничната помощ. Надявам се да не се случи.

- Болниците вече имат задължението да сформират и втора ТЕЛК, като в нея бъдат включени и началници на отделения. Справихте ли се?

- Трудностите с ТЕЛК са големи. Желаещите да минават на тях стават все повече. Налага ни се да се справяме, макар и много трудно. Създадохме и втора комисия. В нея са включени и началници на отделения, но колегите са много натоварени. Към цялата им заетост им прибавихме и тази.

- Обезпечени ли сте с апаратура?

- Да, обезпечени сме с апаратура. В някои дейности има необходимост от още медицинска техника, но като цяло за основните, нещата стоят добре. Нужни са ни някои неща в областа на неврохирургията и лапароскопската хирургия.Министерството на здравеопазването ни подкрепя и успяваме да отговорим сравнитено адекватно на нуждите на потока от пациенти.

- Постигнати ли са заплатите в предходния Колективен трудов договор (КТД)?

- Разбира се, постигнати са.

- Синдикатите обаче залагат в предстоящия КТД увеличение с не по-малко от 20 на сто. Ще се справите ли?

- При сегашните цени на КП, вероятно, няма да имаме възможност да се справим. При нас пътеките бяха увеличени, между 10 и 12 на сто, както и в останалите областни болници.

- Според вас, откъде идва феноменът да се залагат заплати, които на практика не могат да бъдат постигнати?

- Основният двигател е инфлацията. Хората не се интересуват колко са парите, като цифрово изражение, а какво реално могат да си купят с тях, с чистата заплата, която получават. С многО частни болници пазарът на труда стана много гъвкав. Всеки търси по-добро заплащане. Не мога да обвиня колегите, защото не бихме могли да постигнем увеличение на възнагражденията им с 20 на сто, ако такъв процент залегне в предстоящия КТ.

- Не смятате ли, че 360 болници в 6-милионна България са твърде много?

- Излишно е да се пита. Прекалено много са. Следва да има някакъв регламент по отношение на тях, като и тук роля има Националната здравна карта, каквато нямаме. Един такъв документ ще разпише по области колко и къде трябва да има мноопрофилни, за долекуване и т. н. лечебни заведения. Където има излишни, следва да се преструктурират. Аз съм бил свидетел на такова преструктуриране във Франция. Не е лесно, но държавата казва, болниците изпълняват.

- Какви са очакванията ви от бъдещите управляващи в сферата на здравеопазването?

- Очаквам трайни решения, които да доведат до добри резултати – да се приеме Национална здравна карта и политики за задържане на кадрите в страната и по региони.