До 500% стига ръстът на пациентите по някои пътеки

Без достатъчно ефективен контрол дефицитът на здравната каса и новите болници няма как да спрат да растат

Средствата, които болниците отчитат към касата се увеличават прогресивно с всяка година. Това се дължи на две традиционни причини - по-високите цени на КП, тази година средно с 10% от март, и на по-високите обеми дейност, които бяха заложени. Сами по себе си обаче те няма как да обяснят настаналата вакханалия в болничната помощ през тази година, когато се отчита феноменален темп на ръста на средствата. Той всъщност е следствие на решението на КС, което обяви лимитите на болниците за противоконституционни и развърза ръцете на определени лечебни заведения да отчитат пътеки, колкото искат. Резултатите са налице.Над 2 млн. са отчетените и платени КП, Апр и Кпр за първите шест месеца на годината, те са на стойност от близо 1.9 млрд. лв., показва анализът на здравната каса. Това е със 147 хил. бройки повече от очакваното за шестмесечието, както и със 190 хил. повече спрямо същия период на миналата година. Увеличението в стойността съответно е със 259 млн. лв. спрямо 2023 г. и със 140 млн. спрямо заложеното за тази.

Най-големите ръстове в стойност

Като стойност, най-големите ръстове за полугодието спрямо м.г. се отчитат при следните пътеки и процедури:

• Кпр 3 - за интензивно лечение и мониторинг с механична вентилация - реализирани са 107 хил. процедури за 74.2 млн., което е с 15% повече при броя и с 18 млн. при стойността;
• КП 20.1 - за интервенционално лечение и диагностика при ССЗ над 18 години - реализирани са 12 хил. процедури за 55 млн., с ръст от 29% на броя им и 13 млн. на средствата;
• КП 73.1 - ВСД при заболявания на хепатобилиарната система над 18 години - реализирани са 18 хил. процедури за 44.5 млн., с ръст от 20% в броя и 8.7 млн. в стойността;
• Апр 36 - изследване с ПЕТ/КТ - реализирани са 21 хил. процедури за 40 млн., с ръст от 21% в броя и 7 млн. в стойността;
• КП 175 - операции на тънки и дебели черва с голям обем и сложност - реализирани са 8 хил. за 42 млн., с ръст от 9% в броя и 6 млн. в стойността;
• КП 154 - операции на бъбрека и уретрата с голяма сложност - реализирани са 8 хил. за 42 млн., с ръст от 9% в броя и 6 млн. в стойността;
• КП 123 - операции на абдоминалната аорта - реализирани са 6 хил. за 32 млн., с ръст от 20% в броя и 6 млн. в стойността;
• КП 198 - операции при инфекции на меките тъкани - реализирани са 6 хил. за 23 млн., с ръст от 13% в броя и 5 млн. в стойността;

• КП 48 - лечение на бронхопневмония при деца - надвишение с 5 хил. броя и 8 млн. лв.
• КП 39 - лечение на бронхиолит и пневмония над 18 години - ръст от 3 хил. броя и 6 млн.
• КП 29 - лечение на остра сърдечна недостатъчност без вентилация - ръст от 4 хил. и 4 млн.
• КП 137 УНГ лечение с голяма сложност - ръст от 2 хил. и 4 млн.
• КП 119 - операции при сърдечни малформации - ръст от 200 броя и 3.6 млн.

Изненадите в процентно отношение

Успоредно с дейностите, чието увеличение като обем, макар и да не е много голямо, има доста осезателно отражение във финансово отражение, се наблюдава и обратното явление - огромен ръст на обема, макар и с по-малко финансово отражение заради по-малкия абсолютен брой пациенти. Примери в тази посока имаме при диагностика и лечение на гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при възрастни, където ръстът на пациентите за шестте месеца е 287%, а на средствата - 264 хил., при интервенционалното лечение при вродени сърдечни малформации с механична вентилация при деца увеличението на случаите е 106%, а на средствата 119 хил., при Паркинсоновата болест има увеличение на случаите с 94%, а на средствата със 153 хил., при системните заболявания на съединителната тъкан - увеличението на случаите е 110%, а на средствата 15 хил. и др. Най-фрапантният пример е при парентерална инфузия на лекарства, където има ръст на случаите от 544% за 566 хил. лв. и при паравертебрални блокади, както и на отделни нерви, където ръстът на случаите е 233%.

Къде е контролът

На този въпрос няма отговор в анализа на касата, защото той е посветен на финансовото състояние на фонда. Това обаче е една от най-важните теми от години, която засега няма решение. Истината е, че, ако фондът имаше ефективен контрол, нямаше да има нито роене на болници, нито дефицит на бюджета му. За тази цел обаче е нужно да има пълна електронизация на здравеопазването и свързаност на всички елементи в нея, за да е наясно касата предварително къде колко легла има и колко пациенти за тях, а не да проверява пост фактум написани "истории на заболяванията". Досега обаче този превантивен контрол не е налице, дано скоро това се промени.