Коментар

БЛС ще реши за Механизма след изборите

05-08-2024 06:00

Говори се обаче за отчетена, но неизвършена дейност от някои лечебни заведения, какво се случи с тях, пита д-р Добрин Папуров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Очаква се недостиг от 304 млн. лв. за болничната помощ в изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за първото полугодие. От своя страна тя е задвижила Механизма, по който лечебните заведения да не получат 180 млн. лв. за цялата година заради спазването на макрорамката му. Какво е отношението на Регионалната лекарска колегия – Търговище, попитахме нейният председател д-р Добрин Папуров, който е и хирург в областната болница.

Очакваният недостиг от 304 млн. за болнична помощ в бюджета на НЗОК за полугодието е притеснителен. От 3 млрд. лв. бюджет за годината, 1 млрд. лв. отиват за лекарства. В същото време никой не отчита инфлацията. Консумативите, апаратурата и всичко останало в болниците се закупуват с ДДС.

През миналата година

цените на клиничните пътеки не бяха актуализирани. Масово болниците от последното им увеличение получиха средно 6 на сто повече. Няма да коментирам при кои отидоха по-осезателните повишавания на цените. Както вече споменах, другият голям проблем са огромните разходи за лекарства.

Пита се в задачата,

на колко възлиза сумата след увеличаването на минималната работна заплата и съответно с това и парите за здравноосигурителни вноски. Би следвало приходите за здравно-осигурителни плащания да са се повишили, но никой не казва колко е бил той миналата година и колко е сега. Логично е в касата да са притеснени също от очертаващия се недостиг от 304 млн. лв. в бюджета за полугодието.

Няма да се изненадам,

ако решат да върнат старите цени на клиничните пътеки или да се стигне до вариант да не се плащат някои неща. Досега, с лимитите, на НЗОК й беше лесно. С тях тя си покриваше разликите, където нещо недостига, което бе за сметка на болниците. Впрочем, въпреки решенията на Върховния административен съд и на Конституционния съд за отмяната им, те все още не са отпаднали на практика. Излиза, че нищо не се е променило.

Говори се за отчетена,

но неизвършена дейност от някои лечебни заведения. Аз обаче задавам въпроса, като бяха оповестени в медиите болници, които са имали такава практика, какво се случи?! Проблем на касата е да упражнява контрола, наш проблем е, че в някои болници постоянно ни проверяват. Според мен, най-добрият контрол е от страна на гражданина. Той има своето здравно досие и може да провери всичко, което е отчетено по отношение на неговото лечение.

Другият вариант е, ако той

първо си плаща, а след това фондът му възстанови парите, както е в много други държави. Истината е, че при 3.8%, заделяни за здравеопазване нещата трудно могат да се случат така, както трябва. Друга страна в Европейския съюз с толкова нисък процент няма. Без достатъчно средства не може да има съвременно здравеопазване.

Дори да се пренасочи целия резерв на НЗОК за болниците, пак няма как да се компенсира очертаващият се недостиг. Тук обаче не виждам проблем.

Държавата би следвало да

го компенсира, след като при договарянията не са направени добре сметките. Всяка година тя дава не по-малко от 140 млн. лв. за избори. Какво пречи да даде и за здравеопазване?! НЗОК вече е задвижила механизма, по който се очаква лечебните заведения за болнична помощ да не получат 180 млн. лв. за цялата година заради спазването на макрорамката на бюджета.

Работа на ръководството

на Българския лекарски съюз и на касата е да решават какво да се прави. Нали те преговаряха?! Наесен съсловната организация отива на избори, след което следва да се вземат решения на централно ниво по тези парливи въпроси.

Още по темата