Бъдещето на здравеопазването зависи от нас

Моделът на финансиране на болничната помощ не е оптимален и има огромна нужда от преразглеждане и реформа, казва д-р Слави Спасов

- Д-р Спасов, защитихте европейска диплома, какво ви костваше това?

- Форматът на изпита за европейска диплома е по-различен от изпита за специалност в България. По-голяма част от въпросите са свързани с актуалните препоръки и стандарти по хематология. Подготовката за такъв изпит изисква задълбочено познаване на съвременните тенденции в хематологията, разбира се, без да се пренебрегват класическите методи на диагностика и лечение.

- А какво ви дава?

- Самата подготовка за изпита е страхотна възможност и мотивация за един млад лекар (а и не само) да обогати и актуализира знанията си. Освен чисто удовлетворение от постигнатата цел, смятам че успешното полагане на изпит конструиран спрямо Европейската програма по хематология демонстрира, че подготовката на българските лекари е идентична с тази в другите държави от Западна Европа. Не на последно място, притежанието на подобна диплома отваря различни възможности за повишаване на квалификацията и участие в различни курсове, организирани от Европейската хематологична асоциация.

- След като имате и европейска диплома, бихте ли останали да работите в България? Защо?

- На този етап обмислям да се развивам в България. Хематологията е специалност с изключително бурно развитие и в нашата страна, с малки изключения, имаме достъп до най-съвременните методи за диагностика и лечение.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие у нас?

- Определено виждам възможност за кариерно развитие.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Темата за заплащането винаги е била особено актуална и с право - трудът, усилието и най-вече времето, което всеки един лекар е отделил, за да се дипломира и натрупа опит в специалността си, са огромни. От изключително значение е и продължаващото медицинско обучение след завършване и придобиване на специалност. За да бъде един лекар мотивиран да се развива, освен чисто човешкото удовлетворение, което изпитва от помощта и грижата, които полага, е необходимо адекватно заплащане. Можем да кажем, че в България, в последните години има тенденция за подобряване на възнаграждението, но все още има дълъг път, който трябва да се извърви.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията на работното място силно се различават в различните лечебни заведения. На настоящото ми работно място – Аджибадем Сити Клитик УМБАЛ Токуда, работната атмосфера е страхотна.

- Защо избрахте да станете лекар?

- От ранна детска възраст мечтаех да бъда лекар. Баща ми е лекар, вероятно в някаква степен и това ми е повлияло.

- Как избрахте специалността си?

- В шести курс, по време на стажовете по вътрешни болести, попаднах в Клиниката по хематология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Ръководител на стажа беше д-р Исмаил Амин – ръководител на Отделение по хематология, който отговорно мога да кажа, че ме запали по специалността. Бях силно впечатлен, макар че е една от най-тежките специалности, колко логична и бързо развиваща се е тя. Буквално ежедневно излизат нови публикации, разработват се и се усъвършенстват различни медикаменти и с всяка година се подобрява лечението. Немалка част от хематологичните заболявания, от смъртоносни в миналото, сега се превръщат в хронични болести и пациентите имат преживяемост, която не се различава съществено от тази на общата популация.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- По-скоро да. Разбира се, има поле за подобрение.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Темата е дълга, безспорно има множество точки за подобрение, но човек на моите години все още е оптимист- смятам, че нещата ще се подобрят.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Смятам, че достъпът до медицинска помощ, поне в големите градове, не е затруднен и в рамките на няколко дни човек може да бъде насочен и прегледан от съответния специалист- нещо, което в много западни държави не може и не се случва.

- А минусите?

- Моделът на финансиране на болничната помощ не е оптимален и има огромна нужда от преразглеждане и реформа. Друг важен аспект е алгоритъмът на диагностика и лечение- не навсякъде се спазват утвърдените стандарти, базирани на множество проучвания. Необходимо е и задължително продължаващо медицинско обучение, което е от особена важност за актуализиране на уменията и знанията на медицинския персонал.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Смятам, че има нужда от преразглеждане. Нуждите на повечето пациенти се различават, което е причина и техният болничен престой, лечение и грижи да се различават. Настоящият модел на финансиране чрез Клинични пътеки поставя тежко увредените пациенти в неравностойно положение. Смятам, че финансиране спрямо извършена дейност или добавяне на различни коефициенти спрямо състоянието на отделните пациенти би бил по-добър модел.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- По-персонализиран модел на здравеопазване, разбира се, не без определени граници, би бил по-ефективен.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Предполагам, политическата нестабилност в последните години в България, оказва силно влияние и на здравните политики.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Бъдещето на здравеопазването зависи от всички избрали да бъдат част от сектора по един или друг начин- от студенти до законодателите, не на последно място и от пациентите. Бих казал, че без градивна обратна връзка и отворена комуникация между всички страни няма как да бъдат разрешени належащите проблеми и нямам как да отчетем така желаното повишаване на качеството на предоставените здравни услуги.