Имаме нужда от 80 млади сестри

- Д-р Славов, за втора поредна година МБАЛ-Силистра отчита положителен резултат, на какво се дължи това?
- Положителният резултат се дължи на дългогодишна последователна политика на ръководството и плановете за развитие на лечебното заведение още от 2020 г. Те бяха свързани основно с включване на нови дейности в лечебното заведение и оптимизация на съществуващите отделения, подобряване на финансирането от държавата и осигуряване на по-голям оборот по НЗОК. Тоест, от няколко направления се получи по-добро финансиране и когато има правилно управление, така че да се насочат финансовите потоци за стимулиране на персонала, за привличане на още колеги, ние имаме около 150 човека нови служители - медицински и немедицински кадри. Всичко това доведе до много по-добри резултати.
- А пациентите върнаха ли се?
- Да, когато персоналът е правилно стимулиран и материалната база е добра, за което направихме доста подобрения, след като привлякохме медицински специалисти, които осъществяват нови дейности, съответно и пациентите станаха повече. Това беше нещо, което дори не очаквахме, тъй като след пандемията едни от основните ни притеснения бяха, че много трудно ще се върнат пациентите, което обаче се оказа, че сега има още повече пациенти.
- Откъде са пациентите ви?
- Основно от нашата област, те са около 100 хил. души, като в нея няма други частни лечебни заведения, а само две общински. Преди да реновираме областната болница, пациентите ни ходеха по принуда в други лечебни заведения, докато сега просто си остават тук, защото им е много по-удобно. Голяма част от тях са възрастни, нямат финансови възможности, а условията, които им предлагаме са много добри.
- Силистра явно е една от областите, където няма нужда да се закриват лечебни заведения, но има ли нещо, което застрашава съществуването на тези три болници?
- Да. Това, което важи за всички болници - намаляващият брой на медицинските сестри и някои специалности при лекарите, каквито са хирургичните, ортопедичните, урологичните. В тези направления има недостиг, както и в отделението по трансфузионна хематология - за него трябва да се направи нещо по-сериозно, както в организацията, така и при финансирането, защото сега то е изцяло за сметка на лечебното заведение. МЗ ни дава целеви средства само за спешните отделения и ТЕЛК, и за съдебна медицина, но все още няма обособена политика за възстановяване на тези отделения в страната. На много места в тях има само по един лекар. Тук има голямо разминаване, защото сме задължени да осигуряваме дейност, която не се заплаща и така влизаме в противоречие с Търговския закон, според който не трябва да трупаме загуби.
- Как компенсирате загубите като тази с отделението за хематология?
- С приходи от отделенията, които работят добре. Имаме десет отделения, които работят много добре, те изкарват повече, отколкото изразходват и по този начин успяваме да компенсираме средствата и да поддържаме други структури.
- Има ли МБАЛ-Силистра много надлимитна дейност т.г.?
- Не мога да кажа, че е нещо извънредно - около 700 хил. лв. Това е нищо на фона на общия бюджет на НЗОК. Не би трябвало болниците от нашия калибър да бъдат проблем, защото техният дял в общите разходи е много малък.
- Областните и общинските болници са с малък дял на разходите, откъде идва тогава големия преразход на касата, прогнозата за края на годината е над 150 млн.?
- Аз мога да кажа за нашето лечебно заведение. Заложените бюджети бяха по-малки от това, което се очакваше да работим. Другият проблем пред нас е, че постоянно оптимизиране болницата и има увеличение на пациентите. Като изключим повишението на КП, което беше 11-12 процента, трябваше то да бъде вкарано в прогнозния бюджет.
- Но дори, когато не е вкарано в прогнозния ви бюджет, при вас надлимитната е минимална, с какво си обяснявате високия процент при други лечебни заведения?
- Трудно е да се каже, може би болниците не трябва директно да се санкционират, а да се набляга на контрола, тогава няма да има толкова много дейност. Трябва да има по-строг контрол, за да няма пациенти, които не знаят, че са лежали в болница. Има различни механизми на източване на касата, на фиктивни или полуфиктивни хоспитализации, когато хората се приемат по КП, но не лежат през цялото време, което показва, че не са толкова болни. При нас има постоянно проверки и много рядко има човек, който е имал някакъв проблем и му се е наложило да отсъства за един или два часа от болницата. Нужен е контрол, за да няма съмнения в измами. Но най-важното е да се намери механизъм, така че част от бюджета на НЗОК да се насочва за заплати на персонала в размера по КТД.
- Какъв е размерът на заплатите, който вие успяхте да постигнете?
- При нас боравим по-скоро с дохода, в който включваме и базовото заплащане, каквото е заплатата, и финалното, в което се включват стаж, ДМС и служителите успяха да оценят новия модел на заплащане, който се свързва реално с работата им. По този начин самите те свързват качеството на работа и обслужването на пациента с дохода си. Средните стойности при нас за сестри са 3-4 хил. лв., на лекарите - 5.6 хил., като това са нетните суми.
- Като заплата обаче няма да можете да отговорите на изискванията на синдикатите за новото КТД?
- Ние сме изпълнили реално действащото, но новият проект няма да успеем да изпълним. Когато се иска увеличение на основната заплата е много важно да се знае къде се намира болницата - едно е тя да е в Ст. Загора, където има много млади сестри и лекари, друго е да е в Силистра, където персоналът е застаряващ и средната възраст е 50 години. Възрастовият състав е определящ за фонд работна заплата. Когато започнахме работа като ръководство през 2020 г. разходът за заплати беше около 800 хил., сега е 1.7 млн., което показва колко средства са вкарани допълнително.
- Какво е съотношението сестра-лекар в болницата и какво е положението с недостига на сестри?
- При нас съотношението е 2:1, разбира се по-добре е да бъде 3:1, но няма как да стане, след като в държавата има кадрови дефицит. При нас стимулираме сестрите да работят допълнително при нас, защото можем да им предложим най-добро заплащане, единици отиват и на кабинет.
- С оглед на високата им възраст още колко време ще могат да работят в болницата и какво се случва след това?
- Това е много труден въпрос, тъй като се оказва, че поколението, което допреди 5 години се е смятало, че ще напусне системата, все още е тук и тя се крепи на него. Може би има още едни пет години, в които то ще издържи. Лошото е, че преди още 5 години трябваше да заложим необходимите сестри, които ще ни трябват след 10 години. Ако трябва да кажа от какво ние имаме нужда - това са около 80 млади сестри. По никакъв начин не може да се наваксва тази нужда в държавата.
- Каква ще е реалността след 5 години в държавата тогава?
- В момента, в който сестрите намалеят много ще има по една сестра на смяна, което ще доведе до още по-голям отлив, ниско качество на услугата и проблеми.
- А до какво водят новите болници и структури, които се отварят?
- Това са дългосрочни инвестиционни намерения, хората, които инвестират, имат ноу-хау и са си направили сметката, че в даден момент отливът от държавните структури ще доведе до възможност да привлекат персонала.
- Тоест частните структури ще вземат персонала на публичните, така ли?
- Има такава логика, защото все по-малко сестри има в нашите структури, те са с бърнаут. Съотношението в момента сестра:лекар в частните болници не е по-добро, но там има по-леки пациенти, повечето са планови, лекотата на работата позволява тя да се свърши с по-малко напрежение и служители. Докато при нас, са най-тежките случаи.
- Какво е решението за болниците в тази кадров криза?
- Ние правим инициативи да се стимулират всички, които искат да се обучават, но за съжаление при нас нямаше толкова желаещи, защото тук няма учебно заведение, както в Русе, Варна. Ако тук има филиал, може да се получи, но държавата трябва да намали и тежестта на обучението.
- Но трябва ли всички в България да учат за медицинска сестра, за да задоволят едно постоянно нарастващо желание за отваряне на нови болници, кой има нужда от тях, след като населението намалява?
- За това казах, че държавата има ангажимент към държавните болници, ако те са учили 5-6 години, трябва да има срок, в който да работят в държавни структури. Не трябва да има война между частни и държавни болници. По този начин ще се види и каква е потребността от държавните болници, пациентите търсеха частните в последните години, защото условията в държавните бяха много лоши - битови, технологични, отношение на персонала, докато сега се забелязва едно подобрение в тях. Има болници като "Св. Марина", които са пример за тотален успех. Тоест, имаше вакуум, който позволи да навлязат частните болници, разбира се, нужен е и много сериозен контрол, какъвто има при нас.