Няма политически отклик на проблемите ни

Партиите в момента имат друг вид тежки задачи, проблемите на професионалистите по здравни грижи не ги вълнуват, казва Милка Василева

- Г-жо Василева, за пореден път обяснихте, че в страната има остър кадрови дефицит, увеличава ли се той с времето?
- Кадровият дефицит за съжаление се увеличава във времето. Това е една история с 30-годишен период. Тя започна с настъпването на промените в българското общество и здравеопазването и с възможността медицинските сестри да работят в чужбина, която тенденция се засилва в годините. Причините на всички са ясни - ниското заплащане в България, не добрите условия на труд, недостатъчното уважение към професията на медицинската сестра, акушерката и останалите професионалисти по здравни грижи.
- Сега МЗ предлага промени в ЗЗО, смятате ли, че те в някаква степен ще решат този проблем - включването на професионалистите по здравни грижи в здравната карта ще има ли нужния ефект?
- Това е една малка стъпка в правилната посока. Изследването колко специалисти има в момента, в какви лечебни заведения работят, трябваше да се направи отдавна. За съжаление няма ясни стандарти, които да определят колко медицински сестри и акушерки са необходими в различните лечебни заведения, в зависимост от това по кои клинични пътеки са сключили договор с НЗОК. Здравната карта към момента наблюдава само броя на медицинските сестри и акушерките в извънболничната помощ, на практика обаче те са изключително малко, защото системата на извънболничната помощ в България е много различна от тази в ЕС, където на сестрите и акушерките се възлагат изключително важни задачи за справяне с хроничните неепидемични състояния, с профилактиката, с наблюдението на болните и дългосрочните грижи.
- За да има ефект от предлаганите промени, е нужно да се приеме и медицински стандарт по здравни грижи, така ли?
- От доста време сме внесли в Министерството на здравеопазването проект на Медицински стандарт „Здравни грижи" и се надяваме той да бъде публикуван за обществено обсъждане. Той определя броя на медицинските сестри и другите специалисти по здравни грижи спрямо броя на пациентите и натоварването в различните лечебни звена. Например в структури с интензивни легла броят на медицинските сестри трябва да се определя на базата съотношението една сестра на две болнични легла при непрекъснат режим на работа. При педиатричните легла съотношението трябва да бъде една медицинска сестра на шест болнични легла, в структурите по неонатология – една медицинска сестра или една акушерка на 6 болнични легла, в терапевтичните структури - една медицинска сестра на 9 болнични легла.

- На последната среща за кадровия дефицит, която проведохте преди десетина дни, вие се обърнахте за съдействие към политическите партии, имаше ли някакъв отклик?
- За съжаление не. Както винаги, ние казваме какво е необходимо, не защото така го искаме, а защото сме убедени, че това са стъпките, които трябва да бъдат направени, за да останат медицинските сестри в България. Но поради факта, че политиците в момента имат друг вид тежки задачи, проблемите на професионалистите по здравни грижи не ги вълнуват.
- Ще ги уведомите ли писмено за пътя, който би спрял кадровата криза?
- Ние сме ги уведомявали много пъти през годините, защото нашите искания са едни и същи, което означава, че политиците не си слагат като приоритет нито здравеопазването, нито кадрите в него, включително и лекарите. Уведомили сме ги и с това наше обръщение, надяваме се в един момент, когато имаме нормално правителство отново да го направим.
- В промените на МЗ се засягат и сестринските практики, които могат да се финансират от здравната каса, ще стане ли този механизъм работещ, когато в преговорния процес се "поканят" да участват и сестрите?
- Думата "канят" малко ми се струва неуместна в такъв закон, защото с БЛС сме в нормални отношения и винаги досега, без значение кой е председател, винаги сме били канени по време на преговорния процес с НЗОК и те винаги са били запознати с нашите искания и становища. Така че ние и досега участваме в този процес, друг е въпросът, че няма практически ползи от това. И дори БЛС да бъде задължен да ни покани, ние отново ще си кажем исканията и отново БЛС ще подпише това, което преценят за нормално след съгласуване с политиката на МЗ и НЗОК.
- За да има смисъл от промяната и накрая да нямаме 5 практики със средства по здравна каса, какво трябва да се направи?
- За да могат настоящите амбулатории по здравни грижи да функционират пълноценно и колегите да откриват нови, би трябвало да имат възможност да сключват договори с НЗОК, а не с ОПЛ. В момента ако в една практика настъпи раждане, тази сестра или акушерка би могла да посети няколко пъти семейството, за да подкрепи майката в грижите за бебето, тоалета му, храненето, но договорът трябва да се сключи с ОПЛ, а не със Здравната каса.
- За да се реши този проблем, какво трябва да се промени?
- Трябва да се извършат промени в цялата ни система на здравеопазване, което е сложна задача и подлежи на обществен дебат. Преди много години, когато съществуваше старата система на здравеопазване, имаше участъкови сестри, патронажни сестри, женски и детски консултации. Тогава медицинските сестри и акушерките изпълняваха пълноценно това, за което са подготвени и са учили. Сега обаче тези практики не съществуват, а амбулаторните практики по здравни грижи, които работят от две години, са едва 80 и не всички са активни. В момента тези практики извършват дейности, от които хората имат нужда обикновено след престой в болница - превръзки, медицински назначения от лекар, здравни грижи, обработка на рани, наблюдение, когато хората са в тежко състояние. Да, има практики на акушерки, които и сега оказват грижи, но те са частна инициатива и пациентът трябва да заплати допълнително за тези услуги. В същото време пациентите са здравноосигурени и би трябвало тези услуги да са безплатни. С предложението си за промени, Министерството на здравеопазването се опитва да постигне това - да има практики, които да извършат услугата, да докладват на ОПЛ и да получат финансиране след това от НЗОК.
- Но ще сработи ли по този начин услугата?
- Практиките са малко и опасенията на някои хора, че ако имат договор със здравната каса сестрите ще напуснат болниците и ще започнат да работят само в извънболничната помощ, няма да се случи. Всички колеги ясно осъзнават огромната отговорност, която носят, ако са сами, докато в болницата работят в медицински екип, има лекари. Не са много хората, които ще поемат отговорността да работят сами. Поради тази причина не може да разчитаме, че само това предложение ще разреши проблемите на майчиното и детското здравеопазване.
- Ако съсловната организация на сестрите получи право да договаря с НЗОК, няма ли това да е по-лесното решение?
- Това предложение подлежи на обмисляне, защото зависи кой и по какви критерии ще сключва договор с НЗОК. Дали това трябва да е вече разкрита практика, дали ще се разкрива нова, дали индивидуална, дали групова. Това прилича малко на опита отпреди 24 години, когато се регистрираха ОПЛ и специалистите в извънболничната помощ, но няма как да реши проблема, защото сестрите са по-малко от половината на това, което трябва да бъдат. И за пореден път казвам, че те работят на две-три, а понякога и на повече места и по този начин все още лечебните заведения съществуват. Ако бъде внедрен Стандарта по здравни грижи, за който настояваме отдавна, много лечебни заведения ще се намерят в затруднение. Ние сме предвидили в случаите, когато броят на специалистите по здравни грижи е по-малък от определения в Стандарта, ръководителите на лечебни заведения да направят план за набавянето на тези специалисти, като в началото се допуска едно отклонение от 30% недостиг на специалистите по здравни грижи, което за 10-годишен период трябва да се редуцира до 10% кадрови недостиг. На срещата, която проведохме с главни сестри от страната, Марияна Колева – главна сестра на УМБАЛ „Света Анна", сподели в презентацията си, че 40% от работните места за медицински сестри в болницата не са заети. Затова ръководството е набелязало мерки за справяне с кадровия недостиг – първата стъпка е увеличаването на началната заплата от 1 500 лева на 2 000 лева. Така трябва да постъпят и в другите лечебни заведения - постепенно да преодоляват кадровата криза като прилагат различни мерки – по-добри възнаграждения, социални придобивки, възможности за продължаващо обучение и кариерно развитие.

- Смятате ли за удачно да се въведе изискване от НЗОК за брой сестри в болница за сключване на договор?
- Здравната каса трябва да сключва договор с лечебни заведения които отговарят на всички изисквания, не само откъм апаратура, но и откъм медицинския персонал - брой лекари и медицински сестри. На практика това донякъде се спазва, но много често, когато една колежка работи на 4 часа, се отчита като пълен щат, който отговаря на изискванията на КП.
- Но, ако и сестрите, като лекарите, могат да са носители само на един договор в болничната помощ?
- Ако се въведе подобно изискване, много болници трябва да бъдат закрити.
- Но не е ли идеята да има работещи болници с персонал?
- Ние към това се стремим, но виждате че вместо това се откриват нови болници и медицински центрове.
- Реши ли се проблемът с някои уникални дейности в педиатрията като детските кардиохирургични операции и костномозъчните трансплантации, където затрудненията идват от липсата на сестри?
- Тези затруднения продължават, директорите на лечебните заведения правят всичко възможно, дори с по-добро заплащане, да привлекат колеги, които да започнат да работят там и да се обучават, защото това са изключително важни и тясно специализирани дейности, за които е нужно предварително обучение. Няма как една току-що завършила сестра да започне да работи без значение дали в Националната кардиологична болница или „Царица Йоанна-ИСУЛ" и да се очаква, че тя ще бъде пълноценна. Затова ние през годните винаги казвахме, че е нужно да има възможност за кариерно израстване, тоест за обучение. За да не се случват такива неща и да се отлагат операции на деца заради липса на медицински сестри, е необходимо политиците да гледат в една посока и да разработят стратегия с ясна времева и финансова рамка.
- БАПЗГ организира курсове за обучение, какви са те?
- Ние сме организацията, на която е възложено да провежда продължаващото обучение по закон и ние го правим. Твърдя, че го правим по възможно най-добрия начин до този момент - ползваме дистанционно обучение, присъствено обучение, участие в семинари, конференции, абонамент за печатни и електронни издания. Сега имаме идея да започнем и специализирано обучение по профили - хирургичен, педиатричен и т.н. Тоест, да има непрекъснато надграждане по типа на специализацията, която сега не е практически възможна при медицинските сестри поради недостига им. Те няма как да прекъснат трудовия си договор, за да учат, а след това да се върнат или не на работа. Затова ние ще направим програми във всички специализирани направления, за да може колегите да се развиват професионално.
- Доколко лекарските асистенти могат да помагат на сестрите?
- Това са колеги, които са подготвени основно да работят в спешно приемно отделение и в спешната помощ. Практиката, наложена от много директори, на места на медицински сестри да назначават фелдшери и лекарски асистенти, е порочна. Всеки трябва да заема такава длъжност, за която има придобита образователно-квалификационна степен и диплома. Професиите от направление „Здравни грижи" не са взаимнозаменяеми. Лекарските асистенти имат компетенции и извършват дейности в спешната помощ, а не в помощ на сестрата. Необходимо е правилно разбиране за ролята на всеки професионалист в медицинския екип, ако искаме да има добър психоклимат и качествени грижи за пациента.