Нивата на корупция у нас остават високи

Докладът разглежда развитията в тази област във всички държави членки на ЕС и обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите. И въпреки че 68% от препоръките, отправени в предишния доклад през 2023 г., са изцяло или частично изпълнени, в някои държави членки продължават да съществуват системни опасения и положението се е влошило. България очевидно е една от тях.

Усещането за независимост на

съдебната система у нас е много ниско сред обществеността и бизнеса, се казва в доклада. Около 24% от обществото и 25% от компаниите смятат, че нивото на независимост на съда и правосъдието е много добро. Това е намаление при обществеността с 6% спрямо 2023 г. и 13% спрямо 2020 г. При бизнеса доверието е паднало още повече, реално то се е стопило с 8% за изминалата година и с 18% спрямо 2020 г. Основните причини за това според хората е в политичесия натиск върху правосъдната система, а според компаниите - в натиска на икономически субекти и лобита.

Нивата на корупция в страната

остават високи в публичния сектор, показва още докладът. През миналата година индексът на корупция за България е бил 45/100, а страната ни е била на 26-то място в ЕС. Тази година изследване на Евробарометър показва, че 85% от хората считат, че корупцията е широко разпространена срещу 68% средно за ЕС, при бизнеса цифрите са съответно 88% и 65%, като 57% смятат, че това явление е проблем за правенето на бизнес. Според доклада няма и напредък в борбата с корупцията по високите етажи. У нас са налице и сектори, които са особено податливи на това явление като обществените поръчки. 36% от компаниите са на мнение, че корупцията им е попречила да спечелят търг. В същото време този сектор остава и не добре регулиран.

Въпреки опитите да се въведат

нужните мерки, все още те липсват - например няма търгове за частните болници, които работят с публичен ресурс на НЗОК, се казва още в доклада. Липсата на търговете в частните болници отново ще е тема и на този парламент. В него вече отлежава проект за промени на ПП-ДБ. Той обаче се очаква да не бъде приет, както това се случва вече години наред, тъй като интересите на частните болници в тази посока са много силни. Един от многото примери, които напоследък станаха публично известни бяха цените на онколекарствата. Заради липсата на търгове, частните болници караха касата да им плаща един и същ медикамент на десетки и понякога дори стотици пъти по-високи цени. Въпреки очебийните пробойни, икономическите интереси там са толкова големи, че политическите партии не успяват да одобрят промени в ЗОП, които да задължат частните болници да правят търгове, поне, когато ползват ресурс по НЗОК. За сметка на това държавата ни търпи наказателни дела от ЕК.