Динята сваля кръвното, пъпешът – холестерола

И семките им са полезни, помагат на бъбреците и стомаха, обяснява д-р Райна Стоянова

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

Родината на динята е Африка. Още от древни времена, на Черния континент я ползвали не само за освежаване през лятото, но и заради лечебните й свойства. Макар да я слагаме в графата „плод“, тя всъщност е от семейството на зеленчуците. При това – съдържа 90% вода. Динята е богата на минерали, сред които най-вече дрениращият калий, фибри, както и на витамините А, В1, В2 и С, а така също и манган, желязо и магнезий. 

Калият засилва диурезата

и така спомага за изхвърлянето на излишните течности от организма и може да намали кръвното налягане по естествен начин“, казва д-р Райна Стоянова. Семките на динята също са много полезни – те са богати на белтъчини, полезни мазнини, витамини и минерали. Маслото им например е пълно с ненаситени мастни киселини и има благотворен ефект върху сърдечно-съдовата система. Червеният пигмент, на който динята дължи цвета си пък – ликопенът, е силен антиоксидант. Той подпомага борбата със свободните радикали и оксидативния стрес. „Редовното хапване на сочния плодов зеленчук може да регулира перисталтиката на червата“, допълва д-р Стоянова. Заради това се препоръчва и при затегнат стомах. Освен нарязана на парчета, динята може да се консумира и под формата на фреш. Той е полезен за сърцето, защото е пълен с фибри и калий. „Когато аз си приготвям фреш от диня, оставям и семките, защото те са богати на веществото кукурбоцитрин, което подобрява бъбречната функция на организма“, казва д-р Стоянова.

Колкото и да е полезна динята обаче има някои препоръки, които трябва да се спазват. За предпочитане е

да не се яде непосредствено преди лягане

защото ще се наруши съня от засилената диуреза и ще се наложи да се будим няколко пъти през нощта. Освен това диабетиците трябва да са много внимателни, защото е източник на захари и може да повиши глюкозата им, съветва лекарката.

Иначе динята е много нискокалоричен зеленчук – съдържа едва 80 калории на стотина грама. Поради воднистото си съдържание, се ползва и като основа за различни диети. Но все пак – не бива да се предприемат драстични мерки в желанието да се отслабва бързо. За начало може да си направете само един разтоварващ ден, като през това време се опитате да изядете 2-3 кг от сладкия зеленчук, разпределен на няколко порции.

Традиционната българска комбинация – със сирене, също е много полезна

„Така се намалява гликемичният индекс на динята, поради по- бавното и усвояване при добавянето на млечния продукт“, уточнява д-р Стоянова.

И ако динята със сирене е много популярна у нас, то в Италия пък пъпешът почти задължително върви с прошуто, шегува се специалистът по хранене. Растението, родственик на тиквата, също е много богато на вода, калий, витамин В и, разбира се – бетакаротин, както във всички оранжеви плодове и зеленчуци. Това допринася за неговото антиоксидантно действие.  Богатството на каротеноиди прави пъпеша полезен още и за зрението и кожата. Фолиевата киселина, която се „крие“ в него, пък може да задоволи дневната нужда от витамина в организма, според д-р Стоянова.

Пъпешът съдържа по-голямо количество витамин С от динята. Разбира се, богат е на растителни влакнини и затова

се препоръчва при запек или хемороиди

За по-добър ефект е препоръчително да се яде самостоятелно, извън другите хранения, а не като десерт. Така ще изчисти по-добре организма от лошия холестерол и други токсини. Разбира се, и тук трябва да се внимава, когато се приема от хора, които страдат от нарушения на въглехидратната обмяна.

Сокът от пъпеш е чудодеен лек за облекчаване на тежък махмурлук и за преборване с умората след тежка и безсънна нощ, показва скорошно проучване във Великобритания. Семките му пък са „заредени“ още с антиоксиданти, витамини А, С и Е, както и с магнезий, фосфор и калий. „Малко са горчиви, но са изключително полезни“, казва д-р Стоянова и цитира проучване, публикувано в сп. „Science”, според което протеиновото им съдържание е сравнимо с това на соевото мляко. И понеже в тях има огромно количество фибри, те, досущ както и сърцевината на пъпеша, са много подходящи при нарушено храносмилане и запек. Народната медицина ги препоръчва и при борба с глисти. Могат да се хапват сурови или препечени във фурната, но могат да се добавят към плодови или зелени смутита. Ако се направи настойка от пъпешовите семена, тя може да се използва за избелване и почистване на кожата на лицето и деколтето.