Поглед

(Не)напразните усилия на властта

23-08-2017 07:28
Управляващите се опитват да спасят болниците, които целенасочено разсипаха(Не)напразните усилия на властта
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Проблемите сред държавните и общинските болници в страната нито са от вчера, нито са малки. Тази година те ескалираха дотолкова, че принудиха властите да започнат поредната спасителна акция. И на централно, и на регионално ниво. Вероятността усилията им да се окажат напразни обаче, е огромна.

Поп, учител и доктор. Това е екзистенц минимумът на всяка малка и голяма населена общност от няколко века насам. Без тях няма нито село, нито град. И това просто знание е достояние на всички управляващи, без оглед на цвят и политически убеждения. Точно поради тази причина неистовото желание на държавата и общините да не затворят болниците си и в този момент изглежда обяснимо. Много по-трудно разбираеми са обаче усилията, които положиха през изминалите двайсетина години, за да ги разсипят. Защото настоящото състояние на тези болници е плод точно на целенасоченото (без)действие на централните и местни власти.


Ст. Загора, Разград, Враца, Шумен, София 

са само част от градовете в страната, където държавните болници са в окаяно положение. Според последния анализ на здравното министерство, 26 от 65 държавни болници не могат да покриват разходите си с приходите, които имат. Може би най-фрапиращият случай за последната година се оказа Ловеч, където се стигна до назначаването на прокурист с невъзможната мисия да спаси държавната болница. За всички е ясно, че в условията на намаляващо население, стагнирано финансиране и липсващи кадри в цялата страна, това няма как да се случи. Абсурдно е да смяташ, че ще намериш медицински сестри и лекари, след като такива няма в цялата страна, а специалистите в пенсия търгуват с дипломите си.

Аналогично и дори по-страшно е положението с общинските болници, които започнаха да губят сили дори в големите градове като София и Пловдив. В столицата общината започна да преструктурира клиниките си и да влива отделения от една болница в друга, а в Пловдив общинарите обсъждат сливането на цели две болници – „Св. Мина" и „Св. Пантелеймон". За първи път у нас стана факт и сливането на две общински болници – тези в Петрич и Сандански, за да оцелеят.


Процесът на сливания, вливания и закривания

на държавни и общински болници е само в началото си. Той е плод на здравната реформа, която властта извърши в страната с очевидно ненапразните си усилия да не променя нищо. Докато чакахме концепция, промяна на здравноосигурителния модел, ограничаване на доплащането и роенето на болници, резултатите се оказаха налице. За последните 20 години в страната се появиха над 100 нови частни болници и изградиха паралелна здравна система, защото обществените с пренебрежимо малки изключения се запазиха. Претеглени през цифрите на Националния център за обществено здраве и анализи, резултатите изглеждат така:

през 2015 г. броят на болниците е 322, а на леглата в тях над 49 хиляди. 108 от клиниките са частни, а леглата в тях са 10 000.

Една трета от близо 2 милиона хоспитализации

са били в частните болници, а 30% от операциите са извършени отново в тези лечебни заведения.

През 2010 г. в страната ни е имало 45 832 легла. Броят на частните болници е бил 88, с 5 420 легла, а в тях са били извършени едва 16% от 1.7 милиона хоспитализации. Цифрите недвусмислено показват, че точно през тези последни пет-шест години бяха изградени основните големи частни структури, които завършиха паралелната болнична мрежа. Ако преди това над 90% от частните клиники бяха малки и тясно специализирани в гинекология, ортопедия, хирургия, кардиология и офталмология, то след 2009 г. се появиха големите многопрофилни болници, както и много онкологии и диализи. На практика, в страната не остана (печелившо) направление, което да не бе дублирано.


Парадоксалното е, че увеличаването на броя болници

и леглата в тях се случи на фона на шумно обявяваните намерения на всеки нов здравен министър да спре нарастването и на двете. Както и на неефективните разходи за здравеопазване. За тези години обаче единствено размерът на средствата за болнична помощ на здравната каса беше леко ограничен. През 2014 г. той достигна 1.6 млрд. лв. и досега продължава да гравитира около тази цифра. Лимитите на финансиране, с които се осигури спазването на тази граница, обаче увеличиха доплащането за пациентите и фаворизираха някои от най-големите частни болници, които се появиха точно в последните пет години. И то с благословията на властта, която услужливо бламираше собствените си идеи за нормализиране на болничния пазар.

Така, съвсем естествено при намаляващите пациенти в държавните и общински болници, почти стагнираните приходи и умишлено незатегнатите кранчета на течове в тях, дълговете им минаха половин милиард. А властта се впусна с нови усилия да ги спасява. За съжаление, и този път, гарантирано, (не)напразни.


Безвластието поражда безвремие и безнадеждност

Безвластието поражда безвремие и безнадеждност

Втора година България се люшка в политическа криза, която рефлектира и върху здравната система. Докога болниците ще се роят, може ли държавата да се справи с незаконния износ на онколекарства, попитахме д-р Нигяр Джафер.

ББР дава до 5 млн. заем на болници

ББР дава до 5 млн. заем на болници

Вече може да се кандидатства по програмата, насочена към лечебни заведения със Спешни отделения, кредитите може да са за погасяване на задължения или за ремонти, ново оборудване
Не е работа на БЛС да променя методиката за леглата

Не е работа на БЛС да променя методиката за леглата

Това право е делегирано на управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения в страната, заявява проф. Красимир Иванов
Облекчиха условията за заема на Александровска

Облекчиха условията за заема на Александровска

Болницата ще получи парите дори, ако не са сключени споразумения за опрощаване на лихвите с всички кредитори

Четирима в надпревара за детската болница

Четирима в надпревара за детската болница

Търсят се представили на държавата в Съвета на директорите в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров"- Смолян и МБАЛ „Рахила Ангелова" – Перник
Искат ново разпределение на леглата по НЗОК

Искат ново разпределение на леглата по НЗОК

То да се прави по специалности на национален, а не на регионален принцип, така че финансирането да следва повечето пациенти, искат мениджъри от частни болници
Един определя правилата, друг карат да плаща

Един определя правилата, друг карат да плаща

Още по-бързо ще ни закрият болниците след ограничаването на лекарите да работят само в областта, казва д-р Неделчо Тотев
Враца е на път да се сдобие с нова болница

Враца е на път да се сдобие с нова болница

МЗ разглежда процедура за разрешаване на частно лечебно заведение с 12 специалности, става ясно от отговор на ресорния министър

Новият НРД е въпрос на преговори

Новият НРД е въпрос на преговори

Важното до тук е, че трайно увеличихме клиничните пътеки още малко, казва д-р Александър Златанов
НЗОК генерира постоянно нови проблеми

НЗОК генерира постоянно нови проблеми

Подходът й е деструктивен и изнервящ, с предложенията й за новия НРД явно искат да отвлекат вниманието от бюджета, казва д-р Светлин Митев
1 2 3 4 5 ... 386 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ