Сладкодумецът от Делиормана

АГ специалистът д-р Хасан Ефраимов дели делника между лекарския кабинет, писателството и трактора

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е на 15 януари 1966 в село Трем, Шуменско. Завършва Медицинския университет във Варна, а по-късно специализира акушерство и гинекология в Медицинския университет в столицата. За разлика от мнозина други, изкусени от перото, той започва да пише доста късно, на 50-годишна възраст, като всяка негова книга се изчерпва за броени месеци. Някои от тях вече претърпяха второ издание. Когато го попитат, повече лекар или повече писател се чувства, отговорът е категоричен: „Не мога да определя. Знам, че съм човек". Точно това негово качество, човечността не го оставя безразличен към участта на деца с увреждания, по-специално с интелектуални затруднения. През 2017 година той се присъединява към екипа на основаната от родители фондация „Свети Николай Чудотворец", разработвайки социалния проект „Чудната градина". „За тях са необходими много неща – рехабилитация, социализация, лечение – все дейности, които изискват средства. Държавата не може да покрие всичките им нужди, още по-малко техните семейства. Целта на стопанството, в което се отглеждат плодове и зеленчуци, е да подпомогне издръжката на неправителствената организация", пояснява д-р Ефраимов.

Към бялата престилка

За едни, произхождащи от семейства на медици, пътят към нея е предопределен. За други е следвана мечта на нечий образ от детството. За нашият герой не е нито едното, нито другото. И тук той се отличава с нестандартност, както и с повечето неща в живота си. Като например това, че не желае да членува в творчески съюз въпреки поканите, нито да прави шумни представяния на книгите си. „Словото е това, което говори най-ясно за човека. Това е литературното ми обяснение. Другото, вероятно е, че комай си падам малко темерут", определя себе си, смеейки се д-р Ефраимов. В рода си той е първо поколение лекар. Родителите му, както сам твърди, са обикновени хора. Покойният му баща Ефраим бил неграмотен, работил и като строител, и като овчар, за да издържа сина си, докато следва във Варна. Майка му – Айше учила до седми клас, сега живее в Турция, където е и сестра му. Тя обаче отказала да бъде в шумния Истанбул при дъщеря си и предпочела да се засели в малко селце, където има градинка със зеленчуци. Всяка есен д-р Ефраимов я взима при себе си в България. Възрастната жена обаче едва дочаква месец февруари, защото по думите й, дошло е време за разсадите и трябва да си върви. „В училище хич ме нямаше с математиката. Военен не можех да стана, защото турци не приемаха. Учител не исках да бъда. Бях добре по химия и биология. Реших, че да съм лекар е добро нещо – ще помагам на хората. Така ме бяха учили мама и татко, разказва без всякаква поза за избора но професията той. А и тази професия тогава в България беше на почит. Сега нещата са много по-различни", въздъхва той, но не иска да се задълбава в проблемите на медиците сега.

Предизвикателствата

В лекарската професия те не са никак малко особено, когато практикуваш в болница и чуждият живот е в ръцете ти. Д-р Хасан Ефраимов е работил дълги години като в болничното здравеопазване. „Тази професия изчерпва много. Преди операция се вълнувах, не можех да спя. След това, вкъщи, мислех по цяла нощ как е пациентката, дали ще се възстанови, какво ще се случи по-нататък с нея. Това е огромна отговорност. Убеден съм, че няма лекар, който да не съпреживява със своите болни, колкото и някои колеги да надяват маската на безразличието и дори на грубостта. Така те просто се предпазват от напрежението, от изпепеляването на делника", убеден е д-р Хасан Ефраимов. След близо две десетилетия в операционната зала, решил, че повече няма да стъпи в нея. Сега той е акушер-гинеколог в доболничната помощ.

Посягането към писането, нашият герой също отнася към предизвикателствата. Започва късно, на 50 години. „Изглежда това се случи в резултат на неизбежната за всеки мъж криза на възрастта. Дъщеря ми вече беше завършила стоматология, не се налагаше да работя много, за да я издържам. Бях си построил къща, имам чудесна съпруга – хирургична акушерка. Накратко, имах всичко, но нямах спокойствие. Усещах се прегорял, дори не ми се работеше с пациенти. Искаше ми се да избягам. И избягах в омайната гора на словото", разказва за творческото си начало лекарят – писател. Започнал да реди изреченията като на шега, последвали страници, после глава след глава. Неусетно през 2016 г. се родил дебютът му в литарутарата, романът „Метаморфози". Изненадващо, за него литературните критици се изказали твърде ласкаво. В него авторът е събрал много биографични моменти от следването си във Варна и животът в болницата.

Душа и образи

Литературният му стил се определя като магически реализъм, преплетен с постмодернизъм. Персонажите на разказите му са реални образи. Някои от тях са живи и досега. За основа на част от описаните събития са послужили случки, разказвани от покойния му баща, който макар и неграмотен бил майстор на устното слово, изпъстрено с колорита и широтата на възгледите, така характерни за хората от Делиормана. Това, твърди лекарят-писател, е и най-голямото му наследство.

Прототипи са и хора, които самият автор е познавал, като учителят по история в „Корона от магарешки бодли", както и преживяванията на прокудения от родината човек, описани в „Джанки в Манхатън". „В тях разказвам участта на прогонените от България след преименуването. Първоначално смятах заглавието да е „Джанки в Истанбул", но впоследствие го смених, защото прокудата в по-ново време се отнася и за хилияди млади хора, потърсили по-добро бъдеще в чужбина след промените", казва д-р Хасан Ефраимов. В българската литература той въвежда образите на караконджула и Шейтана, а също и символа на цъфналата джанка. В неговите произведения ароматът ѝ подлудява тези, които са напуснали родния си край, кара ги да страдат, за да не устоят и някой ден да се завърнат. Колкото до караконджула, при д-р Ефраимов той е противоречив образ - звяр дошъл от тъмните дебри на ада, за да го видим накрая да плаче, седнал точно под една цъфнала джанка в една градина в Манхатън. „Караконджулът стоеше с наведена глава. После изведнъж я вдигна и видях сълзите в очите му. Течаха като две пълноводни реки. И преливаха от мъка. Толкова силна мъка, каквато може да има само в очите на нашенски звяр." Така е олицетворен българинът, напуснал родната си страна и скитащ се бездомен по света. Шейтанът, в произведенията на д-р Ефраимов пък, е първообразът на злото, на онова първично зло, което избуява дори без да е предизвикано по никакъв начин. Такъв е той в разказа му „Шейтаните от тавана на гара Хитрино" и извечната борба между доброто и злото, между човека и Сатаната, който обаче в крайна сметка е сломен, ако творението не отстъпва от заветите на Твореца. А те, според суфистките му възгледи, са да помага, да не причинява зло и да не угодничи на хората на деня. За последното говори и факта, че д-р Ефраимов неведнъж е отказвал да се присъедини и стане лице на политически движения и дори на една голяма партия в България.

Бог, който ни гледа отгоре

„За всички нас – и християни, и мюсюлмани той е един и същ. Изисква от нас едно и също – да обичаме, да помагаме, да не правим зло и да вярваме в Него. Разликата е, че Го наричаме с различни имена и обредите ни се различават", убеден е д-р Хасан Ефраимов. И е напълно искрен. Самият той от 2017-та помага енергично на фондацията „Свети Николай". Когато човек спомене името на светията, той бърза да добави „Чудотворец" и допълва, че едни и същи светци бдят от небето и закрилят всички ни. За пример в сходствата посочва имената на някои от Библейските персонажи. На Адам, когото мюсюлманитне също почитат, като прародителят на човечеството, на турски звучи Адем, Ева е Хава, а свети цар и пророк Давид – Давуд. Колкото до самата фондация, тя е основана преди 26 години от родители на деца с увреждания, предимно за такива с интелектуални затруднения. За да има пари за издръжка на дейностите, които се осъществяват с тях – терапевтични, социални и редица други обаче, трябват пари. Една от грижите му е да ги осигури чрез стопанството „Чудната градина". Стоката от него е търсена в цялата област, защото хората му идат доверие.