Шмиргела

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Фани Цуракова

И друг път сме чакали Шмиргела на гарата. Началник движение върти ръчката на телефона, свързва се с пощата в града, чакаме, телефонът в канцеларията му издрънчава, събужда Бебето и то заплаква. Никой не отговарял от Стопанството е казала Телефонистката от Пощата.

- Неделя е, Бай Владо спи, а Баба Нада полива доматите – дава обяснение Татко.

Шмиргела има неща, които не могат да се видят при друг. Ръцете му са черни като да се е ровил във въглищата, ноктите са изпъкнали, дебели, напукани и не се вижда има ли мръсно под тях, няма ли. Препасва панталона си с лико, а над него и зиме, и лете е ватенката – твърда и блестяща, защото не дава да се пере. Защо, не казва. Шмиргела не носи чорапи, гумените цървули са обути на босо. Стъпва отвисоко, като да не е сигурен какво ще намери под краката си. Снимката му е залепена на картон, заедно с други снимки, до тезгяха на кръчмата в селото. Отгоре пише: „Граждани, на които не се сервира". Шмиргела е от Кошарите, не е от нашето село. Куцата Яна казва, че се пропил от мъка – годеницата му пристанала на друг. Рада Дето Много Й Знае устата разправя, че Шмиргела са напил, набил годеницата си два дни преди сватбата и тя избягала през нощта при друг.

Един ден Шмиргела впряга каруцата с Лишко и Арап и тримата с Татко тръгваме да вземем багажа му от Кошарите. Пътят до там е насечен от порои и суша, подхвърквам като пуканка в тенджера отзад и Татко ме взима на дървената седалка, затиска ме между себе си и Шмиргела. От ватенката му излизат миризми, заравям нос в ризата на Татко и оставам така, докато Шмиргела не дърпа юздите с едно „пъ-р-р" пред изпопадали тараби на започнала да се заравя в земята, скрита в тръни, шипки и коприва къща. Тропаме по земята, за да избягат змиите, макар Пепелянката да не бяга, а се навива като чуе шум и трябва да внимаваш да не я ядосаш като я настъпиш.

В двете стаи има креват с метални табли с изрисувани плуващи, доближили човки лебеди, огледало, което не оглежда и фотография на стената. Подът е от пръст и от него драскат сламки. Шмиргела на излизане не затваря вратата. Татко се връща, притваря я, повдига я, намества я, но като обръща гръб тя плачливо, като бебе, се отваря и от двора се вижда фотографията на мъжа с калпак с връхче и на жената с пендари пред пазвата. Пендарите ги е открадната братовчедката на Шмиргела казва Рада Дето Й Знае Много Устата.

Като се връщаме, слагат кревата под навеса. Баба Нада - жената на Бригадира Бай Владо е ушила кувертюра от старите пердета в канцеларията на стопанството, но Шмиргела казва, че после ще се занимава с кревата. И той си остава под навеса. Пружината изчезва заедно с каруците на циганите, дето скубят лен. Аз понякога клякам с юмруци под брадичката пред изрисуваните лебеди и докато не ми изтръпнат краката, ги гледам. Един ден зад таблите настръхнала и страшна с писукащи около нея пиленца излиза Ризовата Кокошка. Търсиха я из цялото стопанство, когато престана да се прибира вечер, знаеха че мъти някъде, но никой не се сети да погледне зад лебедите. Не им казах, защото щяха да й топят дупето в коритото с вода за конете и да й изхвърлят яйцата.

Шмиргела спи при конете. Сутрин, докато не го напече слънцето и не го накара да прокара ръка през сплъстената си коса, от нея стърчат сламки. В конюшнята някога са отглеждали дванадесет коня – толкова цифри има над яслите. Конете на стопанството са четири и Шмиргела ги завързва от номер едно до номер четири. Застила циментовия под със слама и вечер повдига един по един краката на конете, за да види дали от подковите не е изпаднал клин или някой крак е наранен. Понякога търси опора в хълбока или гърдите на коня, но ако не падне и не заспи, преглежда всички крака. И яслата е циментова, пълна е със сено. Шмиргела прескача и ляга в нея, а конете подръпват край него изсъхналата трева с меките си, с наболи с тук-таме косъмчета бърни, въздишат, изпръхтяват, процвилват. Бригадира Бай Владо му се кара. Татко понякога го пита „Защо не легнеш като човек в стаята си на кревата!". Шмиргела стои прав – висок, слаб, небръснат, със сълзящ нос, който изтрива в ръкава на ватенката и не отронва дума. Той изобщо мълчи. Понякога, само когато дълго го чакаме някъде да дойде с двуколката и Татко му прави забележка, Шмиргела отговаря и не можеш да разбереш, че лъже: „Аз не пия, другарю агроном!". Шмиргела говори само с Баба Нада. Сутрин, докато Бригадира Бай Владо разпределя на двора задачите на жените и те кимат, подпрени на мотиките си, под белите шамии.

Баба Нада и Бай Владо пристигат мокри в една нощ със светкавици и порой, когато реката заля селото. Пият чай от лайка с Татко и Майка в кухнята, плачат, водата е отвлякла шопара им, преобличат се с наши дрехи и преспиват в стаята за гости. След обяд пренасят сандък, обкован с метални ленти, бюфет от Виена и остават в стаите на първия етаж – срещу канцелариите. Баба Нада не работи – сърцето й е болно. Той става бригадир. Казва какво трябва да се прави на полето и отчита коя жена колко е свършила. На обяд Бай Владо тайно се връща от полето, Баба Нада му поднася ракия, сготвено, вино и докато той се храни, стои права – зад и малко встрани от него, за да вижда желанията му. След като изпие виното и отопи с хляб празната чиния, Баба Нада вдига краката му на леглото, на което е седнал и той отпуска глава върху възглавницата, пълна със сено. Баба Нада го покрива с войнишки шинел, кухнята се изпълва с гръмогласно хъркане и тя подрежда върху найлоновата покривка на почистената маса бригадирския тефтер с химически молив между страниците му. Щом се чуе почукване на вратата, а това почукване, знае се, е на Татко, който не го е намерил на полето, Бай Владо скача от леглото и неотворил очи сграбчва между кебапчестите си пръсти молива, плюнчи го, а краката му в черни чорапи висят от кревата. Понякога събуждането на Бай Владо се повтаря по няколко пъти и завършва с разправия. Вечер, ако е имало разправия, Баба Нада идва при нас, извинява се, моли за „снизхождение", сините й очи се насълзяват, а червеното върху бузите й, белег на болестта, се вижда така, че не можеш да откъснеш очи от него и от бялата, тънка, с бръчици, кожа. Бай Владо също се качва горе, но когато се напие. Пее, оглася блока и като повтори „Червени Ружи", тежките му стъпки с неясни думи се чуват запътени към нашата врата. Той влиза, сяда и плаче, защото лекарите казали, че Баба Нада трябва да бъде оперирана „сърдечно".

Когато жената, която работи в канцеларията с Татко забоде в коридора пред канцеларията „ведомостта" с „трудодните" и парите до тях, Баба Нада проследява с пръст „трудодните" пред името на Шмиргела. Нарежда се на опашката за заплатата, вмества красивия си подпис между сините от мастилото в тампона отпечатъци на палци на работничките и взима заплатата на Шмиргела. „Бригадира не знае две неща" - казва Майка. Първо – къде стои „тефтерчето", направено от няколко сгънати листа, в което са парите. Всяка страничка на тефтерчето е разграфена с линийка и е номерирана. В него Баба Нада отбелязва полученото, похарченото и спестеното. Спестеното слага във влог на Шмиргела. Второто, което не знае Бай Владо е къде е ракията. Баба Нада я купува за по-евтино от Дачините - последната къща на селото преди да се стигне до стопанството.

Сутрин работничките се събират в двора на стопанството и го огласят със свикналите си на свобода гласове. Аз се мотая с филия със зехтин и червен пипер, внимавам да не се накапя, да не ми види Червения петел и да намеря скришно място да я изхвърля. Виждам Шмиргела да влиза в блока и тичам след него. Той продрасква с нокът на вратата на Баба Нада. Без да дочака отговор я отваря и се подпира на рамката. Баба Нада е готова, излиза от кухнята с чашата, една и съща, налята догоре. Шмиргела прикляка, все така в рамката на вратата към вестибюла, Баба Нада приближава и без думи поднася прозрачната течност до попуканите, черни, облизани от малиново червен език, устни на Шмиргела. Той вдъхва половината, толкова е отмерила Баба Нада и е отдръпнала стъклото, изправя се, съсредоточен да проследи погалването на тялото от погълнатото и тогава протяга ръка. Погледът му става остър в желанието да спре треперенето, ноздрите му се разширяват, отново прикляка, вените на шията на Баба Нада пулсират изпъкнали пред задачата, тя отстъпва крачка, вече придържа чашата само отдолу, с крайчеца на пръстите си, сребристото съдържание застрашително отива настрани, долната устна на Шмиргела се впива в него, ръката му прави ново усилие да се подчини на желанието да се движи накъдето трябва и почти успява. Като да няма преглъщане, само въздишка изпълва вестибюлчето след като остатъкът е попил в тялото и Баба Нада уловя чашата отдолу. Шмиргела избърсва устни с опакото на ръката си, отлепва се от рамката на врата, доизправя се и нещо се размърдва с жълто-червеното на очите му.

- Хубаво – произнася.

- Толкова – решително предупреждава Баба Нада.

Шмиргела повдига рамене в безразличие ли, в примиреност ли, в надменност ли и протяга ръка. Баба Нада вади от джоба на престилката си стотинки и ги отброява на глас в дланта на Шмиргела. Шмиргела в началото я подпира с другата отдолу, после усеща сила и я освобождава и даже приближава услужливо към Баба Нада.

- Толкова – повтаря тя след като и последното жълто кръгче е прозвънтяло глухо във влагата на протегнатата длан и отстъпва към кухнята.

Шмиргела изоставя подкрепата на касата на вратата и прави крачка към вътрешността на вестибюла. Изсипал е стотинките в джоба на ватенката, прочиства гърло и изрича:

- Пуснали са салам.

Къдриците на баба Нада, прибрани с фиба на слепоочията се размърдват от негодувание.

- Шпеков – продължава Шмиргела и жълточервеното, размърдало се в очите му вече може да се нарече дързост.

Сините очи на Баба Нада бодат сърдито в сумрака на вестибюла, осветяван от немощна крушка с провесена на нея мухоловка.

- Даде ми само за цигари и хляб – повдига брадичка Шмиргела. – Искам и салам! И като събереш яйцата, да дадеш две да си изпържа довечера - той леко губи равновесие и кракът му закача кофата с накиснати трици за прасето.

Баба Нада го наблюдава изпод ореола на светлината, идваща от прозореца на кухнята, понечва да го подкрепи при залитането, но без да откъсва очи го оставя, като да е прохождащо дете и да не е разумно да чу отнема опита.

- Ти не си ял от Нова година. Купоните за хляб ги продаде – произнася тя.

- Нямах апетит, ама днес имам! – Шмиргела помръдва самоуверено рамене.

Баба Нада отпуска празната чаша пред скута си. Тялото й е слабо, краката тънки, само коремът е голям. „Пълни се с вода" – казва Майка.

- И ако имаш някой панталон, да си изпера тоя – Шмиргела навежда глава и избилите капчици пот върху челото му проблясват.

Баба Нада продължава да го наблюдава съсредоточено, нарежда му да стои на място и хлътва в кухнята. Чува се изскърцване на царевичак, с който е запушена дамаджана, кратко гърголене и тя изниква наново в светлината, носеща чашата, пълна до половина. Шмиргела полита напред, взима я, изпъва ръка и я гаврътва.

- Довечера като изпържиш яйцата, ще мина да ги взема – казва след като е изтръскал и последната капка в гърлото си. – Дай пари за сто грама салам, той Магазинера ми е приятел и ми пази.

Баба Нада клати в недоверие глава.

- Сипи още малко, че се нервирах! – продължава Шмиргела и краката му тъпчат на място.

Синьото в очите на Баба Нада помръква.

- Аз ще се оперирам ! – произнася заканително тя и се вижда как вените на шията й нервно барабанят. – Ще видиш ти! Качвам се сега на двуколката и в града пускам телеграма, че съм съгласна!

Шмиргела извръща глава настрани и надолу, ръката му напипва ликото, придържащо панталоните му и той го разглежда като да го вижда за първи път.

- Само една глътка, много се нервирах – произнася смирено след малко.

Баба Нада мълчаливо повтаря операцията в кухнята, появява се, този път чашата е пълна една трета, другата й ръка държи обелено яйце.

- Не! – Шмиргела търси опора в стената на вестибюла.

- Рохко е и съм го посолила – Баба Нада повдига чащата и светлината от кухнята играе в бледозлатистата течност.

Тя приближава, Шмиргела прикляка, замижава пред принудата, отваря уста, отхапва от яйцето, понечва да повърне, прокарва го с глътка ракия, която Баба Нада не изпуска от ръка и пак отхапва.

- Аз искам да живея, пък не мога, ти можеш, пък не искаш – казва Баба Нада след като е натикала и последното парче белтък в устата на Шмиргела и избърсва ръка в престилката си.

Минава още един пътнически влак, той е „бърз" и не спира на гарата, само изсвирва и машинистът с изцапаното си със сажди лице ми маха, облегнат на прозореца без прозорец на локомотива. Минава и влак, натоварен с танкове, един локомотив го тегли, а друг бута, а Шмиргела с двуколката все така не идва. Никой не вдига и телефона в Стопанството. Майка е накърмила Бебето, Татко взима двете чанти и тръгваме към напряко през една пътека. Тя се качва и слиза, Майка мърмори, оплаква се от високите токове на обувките си, обвинява Татко, после се събува и тръгва боса. Не сме излезли още на шосето, изморявам се, разплаквам се, Татко ме качва на рамене, стискам с ръце за главата му, неговите са заети с багажа. Спираме, почиваме и пак тръгваме, докато в далечината, вече излезли на шосето, се появява двуетажното блокче на Стопанството. В края на двора, досами шосето, там където наскоро горя кладата с болни от рак фиданки, са се събрали хора. Подминава ни зелена джипка с надпис „Милиция", спира, разпознали са ни и дава назад. Вътре са четирима мъже – двама от селото – Симо Яйчаря и Димо Милицията.

- Шмиргела се обеси – казва Яйчаря.

Сместваме се в джипката.

- Още не е свален, на крушата е – обяснява Димо Милицията.

Баба Нада и Хубавата Лида измиват Шмиргела с червено вино, дават му „държавни" дочени панталони и куртка и го слагат в спалнята на Баба Нада и Бай Владо. Срещу леглото е бюфета от Виена с порцеланови фигурки на коте, пате, гола жена. Под леглото са кръглите кутии с шапки от Виена. Върху шапките има цветя, панделки, а от едната пред лицето се спуска черна мрежа. Казва се воалетка. Нея харесвам най-много. Седмица след погребението Баба Нада заминава за София.

В двете седмици, в които тя е в болница, Бай Владо вечеря, пие и плаче у нас. Баба Нада се връща, вечерта отдолу кънти „Червени ружи" и когато Татко слиза, заварва Бай Владо да плаче на масата в кухнята, защото жена му е оперирана „сърдечно". Баба Нада стои права зад и малко встрани от него, вперена в следващото му нареждане.