Здравеопазване за $3 трилиона

Обамакеър виси на косъм от $10 млрд., септември ще стане ясно дали реформата ще падне

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

На над 3.2 трилиона долара възлиза бюджетът за здраве на Америка през последните две години. Цифрата е наистина огромна, ако ви е трудно да си я представите, трябва да добавите към милиарда още три нули. Основната част от тези средства – 85%, отиват за плащания за лечението и медикаментите на над 320 милиона американци. Останалите 15% се използват за финансиране на научни изследвания, оборудване и административни разходи. През миналата година например лечението на американците е струвало 2.7 трилиона долара или средно по 8 468 долара на човек. Въпреки това удовлетвореността от системата в страната е ниска, защото много хора са неосигурени, а основният пакет с медицински услуги е малък.

Главната част от средствата за здраве в САЩ идват от четири източника. Най-малко – 12.4%, са парите, които американците вадят кеш. Доплащането за миналата година като абсолютна стойност е било 338.1 млрд. долара. На второ място се нареждат разходите, които покриват частните застрахователни компании – близо 35% от всички. В тях са застраховани около 155 млн. души с по-добри доходи. За 2016 г. частните компании са платили за лечението им 944.7 млрд. долара.

Най-голяма част от разходите за здраве обаче – 40% 

покриват двете правителствени програми Медикеър и Медикед. За миналата година първата е платила над 605 млрд. долара, а втората над 486 млрд. от всички разходи за лечение в САЩ. В тях са осигурени и над една трета от американците – повече от 127 милиона души. По-голямата част от тях – 72.5 млн., са клиенти на Медикед, тъй като нейният обхват е по-голям. На практика, от нея могат да се възползват всички бедни и болни хора до 65 години, както и деца. Медикеър е предназначена за по-възрастните американци – над 65 години. Броят на застрахованите в нея е около 55 милиона.

Въпреки че Обамакеър е далече от панацеята за здравната система в САЩ - и в момента извън системата на осигуряване са около 27 млн. души, а 43 милиона си плащат сметките трудно, тя поне малко помогна. Реформата разшири осигурителния обхват сред бедните американци и вкара в системата още 20 милиона души, както и увеличи портфолиото с медицински услуги и лекарства, на които те имат право. Това стана по два основни начина. От една страна, беше увеличен контингентът на клиенти на Медикед. В нея се даде възможност да се записват и хора с доходи до 133% от линията на бедност - или, на практика, всички. Всеки щат обаче сам решава доколко да имплементира тази възможност. Другият инструмент беше шанса за осигуряване на бедните американци и в частните фондове. В зависимост от доходите си и плановете, за които искат да се застраховат – бронзов, сребърен и златен, разходите за тях са различни, а правителството дава средства, за да ги покрие. Точно част от тези разходи се превърнаха в препъни камъка на здравната реформа.

Около 10 млрд. долара са субсидиите за премиите

на бедните американци, които ще трябва да се дадат за следващата година на компаниите. За тази размерът им е 7 млрд. долара. Администрацията на Тръмп иска да ги спре, тъй като разходите за тях до 2026 г. ще са 118 млрд. долара, а философията на даването им се оказа, че не импонира на републиканските виждания. Според изчисленията на Финансовия департамент на Конгреса, орязването на тези разходи ще отвори дупка от 194 млрд. долара за същия период. Причината е, че премиите на застрахователните компании ще се увеличат като цяло с 20%-25%, а държавата ще трябва да плати разликата в цената под друга форма, тъй като няма да има съществена промяна в броя на неосигурените. Ако субсидиите се орежат, се очаква той да се увеличи с 1 милион в следващата година, но от 2020-а да започне прогресивно да намалява.

Затова на този фон спирането на Обамакеър изглежда лишено от здрав разум, но явно не и от политически. Още повече, че реформата разшири и основния пакет с услуги, на които дори най-бедните американците имат право. Въпреки че за страната той изглежда малък, някои от тях не са достъпни за България. Сред задължителните услуги, на които имат право всички американци, са болничните и извънболнични прегледи, услуги по домовете, сестрински услуги, семейно планиране, раждане, периодични скрининги, медицински услуги до малки населени места, транспорт, лабораторни и рентгенови изследвания. В зависимост от плана и решението на всеки щат, най-бедните пациенти може да имат достъп до безплатни лекарства с рецепта, хоспис, телемедицина, очила, зъболекар, физиотерапия и други.

С оглед на дохода има и строги изисквания за копеймънта

При американците, които са с доход, колкото е линията на бедността, доплащането за болница не може да превишава 75 долара, а за преглед 4. В повечето случаи от копеймънт са освободени децата до 18 години, жени с рак, всички услуги по бременността и семейното плланиране, спешността.

Приоритизирането на медицинските услуги, които се осигуряват най-масово в САЩ, намира отражение и в цялостната структура на разходите за тях. Най-много пари в страната се дава за лечение в болница – малко над 1 трилион долара за 2016 г. или 32% от всички разходи за лечение. На второ място са разходите за прегледи при лекар – около 20% или над 600 млрд. долара, докато за зъболекар те са едва 4% или 117 млрд. долара. В същото време, за сестрински грижи се дават близо 5% или 156 млрд. долара. Перото за лекарства с рецепта през аптеките е едва 10% или 324 млрд. долара.

Цифрите в САЩ изглеждат несъпоставими с тези в България. За сравнение, у нас касата, общините и МЗ дават около 3.5 млрд. лв. за лечение, а хората доплащат още толкова, тоест общо – 7 млрд. лв. на година. Това прави около 1 000 лв. на човек. Разпределението на разходите също е доста различно. Най-голяма част от тях в България отиват за лекарства и медицински изделия, както и за болнична помощ. Извънболничната помощ е на опашката, а сестринските грижи и хосписите са несъществуващ лукс. Удовлетвореността от системата ни обаче също е на критичния минимум, а реформите често започват, за да бъдат отречени от следващия кабинет. Очевидно причината за недоволството на българските пациенти в голяма степен се оказва същата като в САЩ – въпрос на политика.