Живот в сянката на Хънтингтън

32-годишният Димитър сбъдва най-голямата си мечта – става баща на здрава дъщеря

Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg

Часът на истината на Димитър идва преди 4 години. Тогава диагнозата „хорея на Хънтингтън“ влиза в живота му. Поне официално. Преди това е просто „диригент в сянка“. Бабата на Димитър например 12 години е на легло, но докато агонизира, близките й нямат и представа, че за страданията й е виновно именно рядкото заболяване. После в „лапите“ на болестта пада и майка му. Димитър и до днес е гузен, че – заради подвеждащите симптоми, дълго време я подозира в алкохолизъм. „Приличаше на пиянство, постоянно я обвинявах. Полагах много усилия, за да помагам на семейството си. И, като я виждах и си мислех, че е пияна, страдах, че едва ли не борбата ми е напразна“, откровен е младият мъж.

Когато болестта започва да „превзема“ майка му, Димитър работи в чужбина – първо в Испания, после и в Гърция. Идва си рядко, предпочита да изпраща пари, за да са спокойни близките му. Дълго не вижда майка си и, когато се прибира първия път, е шокиран – тя е видимо променена и нестабилна е, макар да е млада.

Младостта обаче не е преграда пред Хънтингтън 

ВИНАГИ ДВАМА Любимата жена е най-голямата опора за Димитър

Напротив – обикновено дегенеративното заболяване се отключва именно между 25 и 40 години. Всеки път, когато Димитър си идва до България, опитва да убеди майка си, че й е нужен лекар. Тя обаче се инати и отказва. „Не приемаше съветите ми като помощ, а като че ли искам да й навредя… Последния път, когато се прибрах, много се беше влошила. Чак тогава, преди 4 години, се съгласи да идем на лекар“, спомня си Димитър. Така идва и диагнозата – хорея на Хънтингтън, която вече се доказва с генетичен тест. Лекарят веднага предупреждава, че и младият мъж трябва да се изследва. Защото шансът детето да наследи болестта е 50 на 50. “Когато чух, че има опасност и аз да съм болен, отворих Интернет да потърся повече информация за заболяването, което буквално ме срина психически. Чувствах се разбит, нямах никакви надежди! Нямам думи да опиша този шок – мога да кажа, че през живота ми не ми се е налагало да плача, но това беше най-тежкото ми преживяване!“, откровен е Димитър. Шокът, че носи генът на болестта, е жесток и за съпругата му, с която тъкмо планират сватбата си.
Димитър не крие, че е травмиран и от отношението на лекарите. „Подобна диагноза трябва

да се съобщава в присъствието на психолог, а не да се поднася “касапската”

Не може хората да се вкарват в зловеща статистика, да влизат в графата „Няма лечение“ и „Ти си безнадежден случай“. В чужбина новината се поднася по съвсем различен начин и много по-лесно се приема”, пали се Христов.  За щастие, той има на кого да се опре, когато го застига диагнозата – на приятелите и любовта си. „Бяха плътно зад гърба ми и ми даваха кураж. Изслушваха ме и не позволяха да се отчая. Ако близките не ме подкрепяха, днес нямаше да съм това, което съм”, благодарен е Димитър. Другият му голям съюзник в битката е Българската Хънтингтън асоциация. За тях първо научава съпругата му. „Тези хора ми помогнаха много да се стабилизирам психически и да погледна на заболяването от друг ъгъл. Дойде ми кураж. Успяха да ме мотивират, че животът е пред мен и най-хубавото предстои. Имам достатъчно време да сбъдвам мечтите си, преди проявата на заболяването“, окрилен е Димитър.

А те наистина се сбъдват. Най-голямата – преди 3 месеца. Тогава се ражда дъщеричката му.

Неслучайно момиченцето е кръстено Вяра

Преди малката красавица да се роди, Димитър е разпънат – между стремежа да има дете от любимата жена и ужаса, че може да предаде болестта на бебето. По време на семинари на Асоциацията младият мъж разбира, че пред семейството има два пътя. Първият е да се направи ин витро процедура и редица тестове преди забременяването. Вторият, бебето да се зачене по естествен път, в третия месец да се изследва и, ако носи гена на Хънтингтън, с жена му да решат дали да го запазят. „Съпругата ми е доста чувствителна и категорично отказа този вариант. Не можа да приеме мисълта за аборт. За щастие, попаднахме на страхотни лекари-професионалисти,  хора със сърца! И цялото това внимание получихме, благодарение на асоциацията“, признава Димитър. Така, преди 3 месеца, се ражда Вяра – абсолютно здрава!

Това беше моята мечта и наистина се случи чудо!

Буквално обърнахме света, за да можем да имаме здраво дете“, на седмото небе е Димитър. От Хънтингтън асоциацията се оказват прави – най-доброто за него наистина предстои. „Една шепа надежда е достатъчна да върне амбицията за живот“, вярва бащата на Вяра.