Ще проследяваме паралелната търговия чрез софтуер

- Г-жо Нейчева, какво наследство заварихте в областта на лекарствената политика в МЗ?
- Заварихме проблемите, които съществуваха и досега – с недостига на лекарства, с болниците и техните задължения, които основно са свързани с разходите за лекарствата и медицински изделия, забавяне на европейски проекти, което трябва да наваксваме, забавяне на обществени поръчки. Но заварихме и положителни неща, които надграждаме. Едно от тях са промените в закона за лекарствата, свързани с реекспорта и клиничните проучвания. Те бяха започнати от екипа на д-р Петър Москов, ние съвсем малко ги променихме, тъй като те са нотифицирани от ЕК и няма да има санкции срещу нас, КС също е прегледал всичко. Другото положително, което наследихме, е организирането на централизирана поръчка за лекарствени продукти по идея на Световна Банка още от 2014 г.
- До каква степен формирането на дълговете на болниците е следствие на недобри практики при лекарствата и медицинските изделия?
- Една от основните причини за задълженията на болниците са разходите за медицински изделия и лекарства. Медицинските изделия нямат регулация в цените за разлика от лекарствата. При проверките, които направихме, установихме разлика от 1000 лв. между референтната цена и тази, на която болница е купувала определен медикамент, което е ощетило болницата с над 600 хил. лв. за срока на договора.
- Как се е стигнало до тази цена, защо не е била коригирана във времето?
- Най-вероятно търгът не е проведен по референтна цена и е допуснато фирмата да даде по-висока. Надвишаване на референтните цени и разхищаване на средства, но не в такава степен, има в нямолко от държавните болници. Има и такива, които са „отличници" и са спазили референтните цени на лекарствата в Приложение 2 на позитивния лекарствен списък. А те са задължителни за болниците, ако искат да не губят пари. Всяко лекарство има и определена цена, но е неоправдано търгът да се проведе по нея, защото така ще се ощетят болниците. Причината е, че здравната каса плаща онкомедикаментите по референтната цена и разликата с пределната остава за сметка на лечебното заведение. Ако Вие с Вашия бюджет трябва да направите търг, дали ще постъпите по този начин!
- Има ли обяснения от страна на ръководствата на тези болници защо са пуснали търговете не по референтни цени?
- Очакваме обясненията, трябваше ни малко време, за да визискаме информацията и да я обработим.
- Обикновено тези нарушения при онколекарствата ли са?
- Не само, има ги и при останалите медикаменти. Но понякога причините за появата им са обективни. Става дума за случаите, когато референтните цени са много ниски и фирмите не могат да доставят лекарствата. Това е така, защото има едно ниво, под което наистина няма как да се падне. Тогава е допустим компромис. В противен случай не е оправдан.
- В тази връзка предвиждате ли някакви промени – въвеждане на единни практики на поведение за държавните болници?
- Предписанията ще станат от само себе си, тъй като при ползването на електронната платформа за купуване на лекарства болниците ще са длъжни да се съобразяват с постигнатите цени и да договарят на своите процедури същите или дори по-ниски.
- Когато тръгне електронния търг - да, а дотогава?
- Търгът ще бъде пуснат съвсем скоро, дотогава болниците имат разписани указания. Не можем да се намесим пряко в работата им, защото те са търговски дружества.
- Натъкнахте ли се на лоши практики при самото достигане на лекарствата до пациентите в областта на онкологията?
- До момента по-скоро не, но предстоят нови проверки. Това, което установихме е, че лекарствата не се разтварят в болничните аптеки, а е важно това да се прави именно там по две основни причини: първо - фармацевтът е лицето, което може да провери дали при приготвянето на дозите се спазват правилата за разтваряне, и второ - болничната аптека е отговорна за количествата, които се изразходват.
- Голямата разлика в стойността на онкотерапията ясно ли е на какво се дължи?
- Все още не. Има значение какви пациенти са лекувани, трябва да се вземе под внимание какъв е болният, какви са стадиите, какви са диагнозите. Прибързани изводи не трябва да се правят, защото зад числата стоят хора. Разходите за лекарства и в Европа растат, но там имаме увеличаване продължителността на живота чрез иновативни терапии.
- Кога ще тръгне електронния търг?
- Все още текат тестове, не можем да рискуваме да има проблеми, тъй като става дума за поръчка за 1.2 млрд. лв. Непрекъснато се срещаме с фирмата изпълнител и продължаваме да тестваме системата. Очакванията ни са платформата да стартира до края на месеца.
- Големите дистрибутори обаче имат доста забележки, ще се съобразите ли с тях, не се ли опасявате, че няма да се явят на търга?
- Ние се видяхме с тях, направихме широк кръг от срещи, за да чуем техните възражения. Голяма част бяха основателни и ги приехме. Ще видите промените, когато ги обявим на сайта на министерството. Едни от тях са свързани, например, с изискванията за срока на годност на медикаментите и неустойките за това – 70% остатъчен срок е прекалено високо изискване. Основната цел за нас е да се оптимизират цените, на които се купуват лекарствата и да има прозрачност.
- Един дистрибутор ли ще сключи договор за доставките в цялата страна, ако даде най-ниска цена?
- Ще се класират първите двама, които са дали най-ниски цени. Оттам-нататък всяка болница ще прави собствена малка процедура за своите нужди, в която ще участват двамата и накрая ще се избере един от тях.
- Не се ли притеснявате, че това ще консолидира още повече пазара?
- Не мисля, че ще се стигне до това.
- А от появата на картелни споразумения?
- Ние не можем да контролираме това, но каква е разликата със сегашните търгове? Просто сега се допуска дистрибуторите да се състезават за по-големи обеми и да се намалят още цените.
- Ще успеете ли да овладеете рекспорта с промените в закона за лекарствата?
- Нямаме друга опция, единственият начин са законодателните промени. Тук не става дума за ограничаване на свободното право на търговия, а за защитаване нуждите на пациентите.
- Въпросът е до каква степен ИАЛ ще има капацитета да се справи с изготвянето на този списък?
- Списъкът ще се прави от експертен съвет до създаването на специален софтуер, ще има един екип, който ще работи само в тази посока.
- Какъв ще бъде този софтуер, с който ще се следят лекарствата?
- Ще качим заданието на сайта на министерството. Чрез него ще може да се прави всичко, което трябва да се извършва на хартия. Чрез софтуера ще се подава необходимата информация от всички участници на пазара.
- Каква ще е философията на работа на електронната система?
- В нея ще се подават заявленията за износ на медикаментите от списъка, в който очаквам да има около 50 лекарства. ИАЛ ще получава информацията за движението на наблюдаваните продукти от производители, търговци и аптеки. Иначе няма как да се контролира системата. Когато пазарът се регулира до един здравословен обем на паралелен износ в рамките на до 7-10 процента, както е в ЕС, на пациентите ще е осигурен достъп до лекарствени продукти.
- Кога ще е готов софтуерът?
- Той е въпрос на обществена поръчка, сепетември смятам да пуснем критериите за нея.
- На базата на какъв нормативен акт ще задължите участниците в пазара да ползват този софтуер?
- На базата на закона за лекарствата и наредба, която ще подготвим.
- Защо към момента от промените в закона е изпуснато мониторирането на износа през аптеките?
- Ние регулираме паралелната търговия на ниво закон и сме завишили санкциите за тези, които искат да работят извън него. Но нелегалната търговия е обект на друга институция.
- Ще търсите ли съдействие в тази посока?
- Да, потърсили сме и сме намерили. Първо ще се правят проверки от нашите контролни органи, а после и от други, които могат да установят какво точно се случва. Последната проверка беше на 7 аптеки, като в една от аптеките в Пловдив открихме, че са продавали лекарства обратно на търговци на едро. И това не е единственият подобен случай.
- Откъде властите ще вземат капацитет, за да контролират всички аптеки?
- Смятаме да увеличим капацитета на ИАЛ и да ѝ вменим още функции. Контролните функции сега са разделени между няколко органа и е по-трудно да се осъществяват. Мисля, че промените в закона ще бъдат успешни и се надявам парламентът да ги подкрепи.
- Основната причина за реекспорта са ниските цени, предвиждате ли на по-късен етап промени в ценообразуването?
- Промени в ценообразуването могат да се направят след много сериозен анализ. В никакъв случай този полтически екип няма да прави резки движения без да има информация как би се отразило това на бюджета на НЗОК. Първо ще направим проверка на реимбурсния статус на лекарствата, крайно време е да се измерва и терапевтчиният им ефект. Това обаче е много дълъг процес, оценката на здравните технологии също е част от него.
- Предвиждате ли промени в реимбурсацията на медикаментите?
- Засега не. Едва след като видим какво би било отражението върху бюджета на НЗОК.
- Имаше предложение от Надзора на НЗОК за финансиране на най-разходоефективната терапия, бихте ли подкрепили подобна философия?
- Ако много точно се види, какво се има предвид под разходоефективна терапия. Прогенеричната политика е много ефективна и би свалила разходите на касата. Има заболявания, при които няма как да се смени терапията с генерик, например при трансплантираните пациенти, в останалите сфери подобна стъпка ще се обмисли много внимателно. В онкологията има фармакотерапевтични ръководства, които трябва да се спазват.
- В програмата на правителството пише, че ще се върви към генерично заместване, кога може да го очакваме и какво е мнението Ви за прогенеричната политика?
- Не трябва да се полазват като синоними „прогенерична политика" и „генерично заместване". Генеричното заместване е само част от прогенеричната политика. То е напълно възможно и е приоритет в много от държавите в ЕС. Подкрепям прогенеричната политика, но и при нея ще се търси и ще се проследява терапевтичният ефект. До края на годината ще сме изчистили тази задача и догодина ще има резултати.
- Какво друго визирате като прогенерична политика?
- По-голямата употреба на генерични продукти, където е възможно. Разбира се, иновативните продукти също имат своето място. В законопроекта сме заложили въвеждането на „състрадателната употреба" на лекарства. Тя засяга най-вече лекарства сираци, иновативни терапии и дава шанс за много пациенти, за които вече няма лечение.
- Кой ще я финансира?
- Тази терапия е безплатна, ще се осигурява и покрива от самите производители.
- Има региони и аптеки, в които се наблюдава много по-висока употреба на скъпи медикаменти, оправдана ли е тя?
- Направихме проверка на подобни сигнали, действително на някои места не открихме нарушения, защото, както се оказва, там само една аптека работи с НЗОК. Но има региони, където предстоят проверки заради неоправдано разходване на средства. В Родопите имаше подобен случай на висока употреба на лекарства за рядко заболяване, оказа се, че наистина има цяла фамилия с тази диагноза и е оправдано. По-строг контрол трябва да има от страна на Касата и регионалните ѝ структури.
- Искате да отделите редките заболявания във фонд, откъде ще идват парите за тях?
- Ще се обсъди. Трябва държавата да вземе политическо решение дали тези пациенти, които са малко на брой, но лечението им е скъпо, да се възползват от средствата от солидарния принцип на здравните вноски на всички или не. Може би във финансирането трябва да се включи и държавата.
- Ще продължите ли мораториума върху цените на лекарствата без рецепта в края на годината?
- Ще го обсъдим. Това беше първото, което направих по време на служебния кабинет през 2013 г. и вече четири години мярката работи. Мисля, че не трябва да се допуска скок на тези цени, защото най-вече възрастни хора купуват подобни лекарства. Не смятам, че тази мярка с нещо е навредила на търговците.
- Ще се промени ли 100% реимбурсация на лекарствата за есенциална хипертония?
- Поискали сме данни от касата доколко са намалели пациентите и са се увеличили разходите. Не би трябвало това да е „разклатило" касата, защото тези лекарства са евтини. Другата област, която ще проверим, е хепатитът, тъй като новата терапия води до пълното излекуване на болните и в един момент броят им трябва да спре да нараства.
- За съжаление, България започва да губи позиции при клиничите проучвания, в тази посока държавата ще се опита ли да види какво би могла да направи?
- Ще намалим административната тежест с промените в закона. Също така Комисията по етика за мнгоцентрови изпитвания ще премине към ИАЛ, а документацията вече ще се подава само на едно място – пред ИАЛ. Мисля, че клиничните проучвания няма да намалеят, но трябва да бъдат добре регламентирани и това е предложено в законопроекта.