Интервю

Нужни са по-малко, но добре оборудвани болници

24-06-2024 06:27
Чуваме, че има лечебни заведения, които са отчитали скъпи операции без да са ги направили, нека касата започне да прави изненадващи проверки, казва Янита АндрееваНужни са по-малко, но добре оборудвани болници
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Новият парламент вече е факт, може би ще има и ново правителство. Какви са очакванията на малките общински болници от властта, как касата да контролира разходите, след като няма лимити, попитахме Янита Андреева. Тя е икономист и управител на МБАЛ – Дулово
- Госпожо Андреева, кои са проблемите на малките общински болници като МБАЛ-Дулово?

- Основен проблем при нас е осигуряването на лекари и професионалисти по здравни грижи. Факт е, че тези кадари изтичат в чужбина, защото тук условията за работа, заплащане и професионално израстване са далече по-скромни, отколкото тези, които им се предоставят там. България е една от държавите с много добро медицинско образовение. Затова и те са толкова търсени. Общинските болници, включително и нашата, трудно можем да привличаме такива кадри, защото заплатите са по-ниски, отколкото в останалите лечебни заведения в страната. Ние сме малки структури и не успяваме да осигурим никакво поле за специализации. Няма как това да не рефлектира и младите хора да се насочват към по-големите градове. В МБАЛ-Дулово, а и на доста други неща, зданието е прекрасно и голямо. Преди промените е строена за голяма болница, но е необходим огромен разход за поддръжката й. Тя се нуждае от много интелигентен контрол на сградните инсталации, медицинската апаратура. Изискванията за такава техника растат, което налага и много сериозни инвестиции. За да бъде болницата актуална в очите на населението в общината, трябва да поддържа ниво.

- Имате ли достатъчно апаратура и обучени за нея хора?

- Апаратура имаме, но поне 50% е произведена преди много години. Това означава, че всеки един момент тя може да излезе извън строя. В това отношение трябва да имаме много сериозна подкрепа от страна на общините. Говоря в множествено число, защото проблемът се отнася и до по-голямата част от другите общински болници. Така е с поддъжката на сградния фонд. Засега, някак си, се справяме. Колкото до кадри, имаме обучени хора за работа с медицинската техника. Човешкият ресурс е гръбнакът на всяка дейност, но той извечно при нас не стига. В малките болници този проблем все повече се задълбочава. Ние все по-трудно намираме хора. Преди много години, когато е имало 3-годишно задължително разпределение, е било по-лесно. Сега нещата стоят по друг начин. Например, за рентгеновото отделение ни трябват двата специалисти, но имаме един, живеещ в общината. Нещата с втория, който трябва да пътува от по-отдалече са трудни. Нивата на компетентност също са проблем. Ако имаме нужната апаратура за второ ниво, но нямаме втори специалист, веднага падаме към по-ниското ниво, а оттам и по-ниско платени клинични пътеки. Няма ли човешки ресурс, не можем да се развиваме.

- Какво очаквате от новата власт, като цяло за здравеопазването, и за общинските болници?

- От всяка една власт съм очаквала и очаквам да приеме веднъж завинаги, че здравеопазането е надполитическо. В него не бива да има политика. То в никакъв случай не бива да се впряга в постигането на нечии интереси. Лобита има навсякъде – нещо, което не бива да бъде така. Първо това трябва да се направи, а след това да се проумее, че добро здравеопазване се постига със сериозни средства и много добре обучен и квалифициран персонал. Няма ли ги, няма как да се случат нещата. Необходимо е финансиране, било то за фондове за допълнителна подкрепа на лечебните заведения, било то за заплати, за да останат хора. Безумно е някой някъде да каже на едно търговско држество, каквито сме общинските болници, какви възнаграждения да дава на персонала, но без посочва как точно да ги обезпечи. Питам тези, които налагат такива и други подобни изисквания, с какво ни помогнаха?! Аз дори не мога да изисквам кой знае колко от работещите, защото те заслужават много повече от това, което получават. Проблем е, че има и лимити.

- Но нали лимитите вече отпаднаха с решение на КС?

- Отпаднаха, но ние продължаваме да сключваме анекси към договорите с касата, които ги включват. Да се надяваме, че от месец юли това няма да се налага и те ще бъдат премахнати на практика. Има малки общини, в които вероятно няма нужда от общинска болница. Има и големи, в които градът може и да не е кой знае колко голям, но селата наоколо да са много и с население, за което лечебното заведение е най-близкото и най-достъпното. Нашата община наброява около 27 000 души, като имаме много възрастни и болни хора, които не могат да пътуват до Силистра заради отнемането на време, средства и трудно придвижване. Ако пациентът е със заболяване и възможно да бъде лекуван на по-близко разстояние, за него е по-добре да бъде хоспитализиран там, отколкото да се налага да търси транспорт, а после близките му трудно да пътуват до лечебното заведение на свиждане.

- Конституционния съд отмени лимитите, но НЗОК обмисля вариант цените на КП да бъдат коригирани, ако се стигне до риск от преразход на бюджета за годината. Как ще коментирате това предложение, бихте ли го приели?

- Недопустимо е намаляване на цената на клиничните пътеки. Ако НЗОК го направи, питам, дали тя има влияние да намали и цената на електроенергията, и на мазута, на храната, на консумативите, на лекарствата, на всичко, с което работим. Питам още, дали би намалила и цената на труда. Една КП, за да струва определини пари, някой би трябвало да е пресметнал, какво струва разходът на едно лечебно заведение, а той е сформиран от всичко, изброено по-горе. Ние имаме случаи и те не са никак малко, в които петте дни хоспитализация по пътека на един пациент са много по-малко от действителните разходи, които сме направили за неговото лечение. Всичко това е за сметка на болницата. Ние сме взели решение, че когато имаме такива случаи, няма да се съобразяваме с това, колко касата ще ни плати, а с това от какво има нужда човекът. Само ще вметна, че лекуваме хора без осигуровки, крайно бедни, както и бебета без ЕГН, родени в чужбина и доведени тук от родителите си. Поемаме и тези рискове.

- Как, според Вас, касата бие трябвало да контролира бюджета си?

- Чуваме, че има болници, които са отчитали скъпи операции, които обаче не са направени. Тя трябва да контролира източването на средствата, единият начин от който е точно описаният. Следва тя да проверява иненадващо, във всеки произволно избран от нея момент дали наистина вписаните пациенти са хоспитализирани към момента. Няма друг начин.

- Как се справяте със заплатите, изпълнихте ли залжените стойности в Колективния трудов договор, който изтече на 12 април?

- Нашата малка общинска болница успя да покрие критериите в него. Заплатите на персонала са изпълнени, тъй като нямаме странични задължения, които да ни принуждават да икономисваме. Успяваме да контролираме разходите си и затова можем да даваме доста добри възнаграждения и на лекарите, и на медицинските сестри.

- Предстои обаче договарянето на новия КТД, като в него синдикатите залагат увеличение на заплатите с поне 20 % спрямо тези в сегашния. Ще се справите ли и с новите стойности?

- Не мисля, че ще се справим. Ще се постараем, но едва ли ще успеем да ги изпълним на 100 процента. В резултат очакваме да има оттичане на кадри към лечебни заведения, където се плаща повече.

- Откъде, според Вас, идва феноменът да се залагат заплати, които на практика лечебните заведения не могат да постигнат?

- Назоваваните от синдикатите заплати не са съобразени нито с финансовото състояние на нито една малка болница, нито със стойността на КП, които ние изпълняваме, тъй като сме с ниски нива на компетентност. Имаме ограничен брой легла, не можем да ги увеличим, за да преизпълняваме, едва ли не, план. Каквото и да се случва, не можем да изработим заплатите, които ни залагат. Вижда се, че тези неща никой не взима предвид. Хвърлят се едни цифри в публичното простраство без повече обяснение. Хора после питат, защо не взимат толкова пари, колкото са чули, че ще им дават.

- Промяна в наредбата за ТЕЛК изисква комисиите в държавните и общинските болници да бъдат увеличени и да станат общо 150. Има ли вече сформирана втора комисия при вас и назначени ли са в състава й и началници на отделения? Забавят ли се решенията, има ли трудности?

- Направихме комисии, според изискванията с малък брой лекари, тъй като хора нямаме. Имаме една сформирана с трима членове и с резерв от още трима. Включили сме и началници на отделения. Това е поредното предизвикателство. Програмата и обученията са безплатни, но на практика болницата трябва да има заделен кабинет за комисията, компютър само за тази цел и технически секретар. Ще се наложи да направим и това. ТЕЛК в малките болници се сформират трудно, тъй като лекарите ни са малко и са твърде много натоварени. Предполагам, че в началото ще имаме сътресения, но нямаме избор. Нещата трябва да тръгнат.

- Как оценявате факта, че в 6-милионна България има 360 болници? Докъде ще стигнем при този им брой?

- Не би трябвало да са толкова много. Освен това, те не бива да са концентрирани в областните градове. Икономически издържано е лечебните заведения за болнична помощ да са по-малко, но пък да са по-добре оборудвани така, както е в чужбина. Ако това бъде постигнато, няма да говорим непрекъснато, че имаме недостиг на персонал.


Джипитата на село на курс по спешна помощ

Джипитата на село на курс по спешна помощ

Ще се обучават още специалисти, медицински сестри и лекарски асистенти, предвижда проект
Няма как НЗОК да издържа 360 болници

Няма как НЗОК да издържа 360 болници

Новият парламент вече е факт, може би ще има и ново правителство. Какви са очакванията на болниците от властта. Това попитахме д-р Георги Гелов. Той е директор на МБАЛ – Хасково.
Продължава набирането на кадри

Продължава набирането на кадри

12 са към момента офертите за работа в специализираната секция „Кариери" на Българския лекарски съюз
Как да видим здравното си досие

Как да видим здравното си досие

В него може да се влезе с електронен подпис, ПИК на НАП или с уникален код за достъп, припомнят от НЗОК
Парламентът ще е с 25 комисии

Парламентът ще е с 25 комисии

Една от тях ще е здравната, независимите депутати няма да могат да сформират свои парламентарни групи
БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

Той бе обещан вчера, днес е депозиран, подкрепен е и от независимия депутат Калоян Методиев

България е първенец по легла в ЕС

България е първенец по легла в ЕС

За втора поредна година страната ни изпреварва дори Германия с феноменалната бройка от 823 на 100 000 души, в същото време половината седят празни
ББР с кредити за публични болници

ББР с кредити за публични болници

Условията са различни в зависимост вида на искането и състоянието на лечебното заведение
Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Както вече clinica писа, на мястото на д-р Владимир Даскалов застъпва д-р Димитър Димитров
Нужен е по-строг контрол на райския газ

Нужен е по-строг контрол на райския газ

От МЗ предлагат той да влезе в списък с опасни вещества, а от МВР - с наркотичните, за да се контролира по-ефективно
1 2 3 4 5 ... 567 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ