Азбуката на кръвта

За българите най-голяма е честотата на група А - около 43%, следвана от О – 32.5%, казва д-р Елисавета Грънчарова от ВМА

Историята

В началото на 20-и век, ако човек е загубил много кръв при нараняване или операция, е бил подлаган на преливане на кръв от друг човек. Понякога пациентът се влошавал, друг път подобрявал, но лекарите нямали никаква представа защо. Те не знаели, че при различните хора кръвта може да е различна. Така започват експерименти, за да се опитат да разберат какво се случва.

През 1901 г. Карл Ландщайнер открива, че има субстанции в кръвта, антигени и антитела, въз основа на които разделя типовете кръвни групи на А, В и С (по-късно С е преименувана на О – от немското Ohne, което означава „без"). Кръвна група АВ е идентифицирана година по-късно от други изследователи. Заради своето откритие Ландщайнер получава Нобеловата награда на физиология и медицина през 1930 г.

Азбуката на кръвта

За повечето от нас е известно, че има общо четири основни кръвни групи, според комбинацията на антигените А, В или тяхното отсъствие, a в зависимост от резус фактора се делят на положителни или отрицателни.

Генът, който определя кръвногруповата принадлежност има 3 алелни форми (А, В и О). АВО групата се определя от наличието на един или на два от трите алела. Именно комбинацията от алели, унаследени от двамата родители, определя АВО-груповата принадлежност. Широко разпространен мит е, че детето взема кръвната група на единия родител. Ако единият родител е А, а другият В, детето може да бъде всяка една от четирите кръвни групи, именно поради комбинацията от алели, коментира д-р Елисавета Грънчарова.

Отделно в плазмата се съдържат естествени имуноглобулини (антитела), когато кореспондиращия антиген липсва върху еритроцитите. Въз основа на това се определят 4 кръвни групи: А, В, АВ и О.

Антигените от АВО-системата не се срещат само върху еритроцитната мембрана, но и върху тромбоцитите и белите кръвни клетки, както и върху епителните клетки на гастроинтестиналния тракт, бъбреци, сперматозоиди, ендотела на съдовете, като количеството им варира. Имено тези различия имат значение при трансплантация на органи и тъкани.

Кръвта на българите

За българското население честотата на А група е около 43%, на В – 16.6%, на О – 32.5% и на АВ – 7.6%. Установени са различни варианти в изявата на А – антигена, като най – често срещаните подгрупи са А1 и А2. За България А1 са 86.77% и А2 - 13.23%.

В някои редки случаи, вследствие на бактериална инфекция, е възможно еритроцитите на индивид от кръвна група А „да придобият" В-антиген, което може да затрудни АВО-типизирането, пояснява специалистът.

Освен АВО, втората кръвногрупова система от огромна клинична важност, е системата Rh. С нейното откриване се обяснява причината за много посттрансфузионни реакции при преливане на АВО-съвместима кръв, както и се изяснява етиопатогенезата на хемолитичната болест на новороденото, както и внедряването на ефективни методи за нейната профилактика, казва още д-р Грънчарова.

Тази система е най-полиморфната, състояща се от на 50 антигена, като най-важните са D, C, c, E, и e.Rh(D)-статуса се определя като /+/положителен или /-/отрицателен, взависимост от наличието само на D-антигена. За българското население честотата на този антиген е 87%. За разлика от системата АВО, където анти-А и анти-В антителата са естествени, при RH-системата антителата са имунни, образувани в резултат на кръвопреливане и бременност. Системата Rh е от първостепенна важност в акушерството, тъй като е основната причина за хемолитичната болест на новороденото, по-специално анти-Rh(D) антителата.

Кръвните групи при преливане

Подборът на АВО и Rh-съвместима кръв между донор и реципиент е задължителен и е в основата на всички претрансфузионни тестове. В спешни ситуации кръв от кръвна група О/-/отр. може да бъде използвана, поради което понякога за индивиди с такава кръвна група се използва термина „универсален дарител" на кръв. По отношение на плазмата такива дарители са от кръвна група АВ (тъй като нямат анти-А и анти-В антитела).

В редки случаи на недостиг на кръв от определена кръвна група е възможно преливане на кръв от друга кръвна група при спазване на определени условия. Така например е възможно пациент от кръвна група А/+/пол. или В/+/пол. да получи кръв с кръвна група О/+/пол. или пациент с кръвна група АВ/+/пол. да получи кръв от кръвна група А/+/пол., В/+/пол. или О/+/пол., поради което този реципиент може да се нарече „универсален приемател".

Кой може да дарява кръв

Кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че е в добро здраве, за да се защити неговото/нейното собствено здраве и да се защити реципиентът от предаване на заболявания или медикаменти, които биха могли да го увредят.

Необходимо е телесното тегло на кандидат – донора да бъде над 50 кг.

Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти. Интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.

Защо да даряваме

Защото кръвта спасява животи. "Даването на кръв е героичен животоспасяващ акт на солидарност за подобряване на качеството на живот на пациенти, страдащи от животозастрашаващи състояния и за подпомагане на медицински и хирургични процедури. Нуждите от кръв и кръвни продукти са ежедневни и затова всеки дарител за нас е горой, независимо от кръвната група", коментира д-р Елисавета Грънчарова. През последните години броят на безвъзмездните кръводарители във ВМА се увеличава. Тази тенденция е изключитено радваща и мотивираща за нас. Защото означава, че ние сме си свършили работата добре, привличайки нови и нови съмишленици, отчита д-р Грънчарова.

Тя благодари на всички, които помагат на нуждаещите се пациенти, дарявайки им частица от себе си. И добавя, че всеки, който желае да стане посланик на живота, може да го направи, дарявайки кръв в центъра на ВМА – изцяло реновиран и приветлив, всеки ден от 8 до 16 часа, независимо дали е делник или празник.