Прегряването при децата често се бърка с вирус

Генетично сме подготвени за подобни горещини, но не и през юни, когато по-високата влажност на въздуха може да доведе до бронхоспазми, предупреждава д-р Рада Прокопова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Ние живеем в умерен континентален климат. За България е характерно лятото да е горещо, а зимата да е студена. Генетично сме подготвени за подобни температурни състояния и промени. Когато обаче преди седмица градусите са били 15 и сме обличали якета, а изведнъж стават 35, оранизмът се натоварва изключително много. За него е неблагоприятно и това, че юнските жеги не са като юлските, в които времето е горещо, но сухо. Сега е и влажно. Почти всеки ден вали дъжд. Това пречи на дишането на голяма част от хората. Водните капчици, навлизащи в организма ни по въздушен път могат да доведат до бронхоспазъм, а той е трудно поносим за страдащите от белодробни заболявания. Циркулацията на кислорода е много по-лоша, което създава чувство за дразнене и желание за кашлица. Може да се стигне и до астматични пристъпи.

- Кои са най-рисковите групи в горещините?

- На първо място са децата. Те имат много несъвършени хомеостазни механизми. Хомеостазата е тази възможност на организма да поддържа системата стабилна в определен период от време. Тези механизми се изграждат у хората с времето, с възрастта. Малките обаче не могат да се охлаждат добре. Освен това, те имат мънички телца, които бързо се нагряват и може да се стигне и до фебрилно състояние, тоест до вдигане на висока температура. Обикновено родителите я бъркат и свързват с вирусно заболяване и започват да я лекуват с лекарства. Застрашени са и бременните жени. При тях съществува централизация на кръвообращението по такъв начин, че да се храни плацентата и бебето, а това е за сметка на периферията. Затова и бъдещите майки са с много ниско кръвно налягане. При горещини кръвоносните съдове се разширяват. Може да се стигне до екстремна хипотония. Жегите са опасни и за възрастните хора независимо дали те са със сърдечносъдови заболявания или са здрави. По време на високите температури кръвоносните съдове се разширяват, обемът в тях намалява, защото хората не се сещат да пият много течности и се стига до обезводняване. Получава се нестабилност в йонното равновесие, тъй като потта извлича огромно количество натрий от организма, както и приеманите лекарства. Така също може да се стигне до екстремни хипотонии, включително до припадък. Възможен е и инсулт при по-възрастните хора. Представителите на тези три групи трябва да са наясно с опасностите и да внимават какво правят и кога излизат в горещите дни.

- Човек обаче не може да стои цял ден у дома, налага се да излезе. Как може да се предпази от неблагоприятото влияние на високите температури?

- Трябва, макар и малко, да е закусил. Да си даде сметка дали е пил течности преди излизане. Дневно в горещините трябва да се приемат минимум два литра вода и още поне половин литър друга течност, съдържаща по-големи молекули, например айран, но без сол за болните и със сол за здравите.

- Къде тук е ролята на така предпочитаната в жегите добре изстудена бира?

- От медицинска гледна точка роля за бирата през горещините няма. Всякакъв алкохол трябва да бъде изключен. При високи температури трябва да бъде спрян, защото в жегите той се резорбира по-бързо в организма. Следва разширяване на съдовете, риск от хипотония и влошаване на състоянието при определени групи болни, приемащи лекарства. Градусовите напитки имат и свойството да причиняват аритмии. Може дори да се стигне до излизане от ритъм, т. нар. пристъпно предсърдно мъждене. Естествено, тук не става дума за една добре изстудена бира, а за повече. Ако обаче при над 30 градуса тя е ледена, ще доведе до шоко в гърлото и вероятност от респираторна инфекцията. Когато лигавицата на въздушните пътища се срещне със студа по време на горещина, се получава благоприятна възможност за вирози, включително ангини както при деца, така и при възрастните. Това се отнася не само за студените напитки, но и за сладоледа. Той следва да се консумира по-внимателно, като не се яде под палещите лъчи на слънцето, а се изчаква малко, докато влезем и се почерпим с него в помещение.

- Обикновено хипертониците споделят, че през лятото кръвното им налягане се понижава дори под стойности на нормалното. Как трябва да се процедира в тези случаи, следва ли лекарствата да бъдат спрени?

- Хипертониците трябва да знаят и да не забравят, че имат зимна и лятна терапия. Те трябва да са добре запознати със своите лекарства и да не правят никакви промени в приема им самоволно, макар и те да се налагат. Пациентите следва да ги предпиремат само след консултация на своя лекуващ кардиолог. Той най-добре ще прецени кои от медикаментите да бъдат намалени, кои евентуално напълно да се премахнат в горещините, ни никога не бива това да става самоволно. Никога не се елиминира цялата антихипертензивна терапия, защото както горещината може да доведе до разширяване на съдовете и екстремен спад на кръвното налягане, така и при определени обстоятелства може да се стигне до съдов спазъм и екстремни хипертонии. Тези две състояния са разпределени поравно сред страдащите от високо кръвно налягане. Обикновено през лятото хипотоничните състояния са около 60%, тоест с ниско кръвно налягане, и около 40% са хипертоничните състояния с много високи стойности. Тези проценти се обръщат през зимата. Голямата грешка е, че хората не се съветват със своя лекар и предприемат промени в лекарствената терапия, според сезона, но на своя глава. Някои дори си позволяват през юли и август въобще да спрат хапчетата, което вече води сериозни рискове от хипертонични кризи.

- Мнозина се оплакват от болки в ставите не само при смяната от топло към студено, но и обратното. Как да си обясним това?

- Ставните болки действително стават по-рязко изразени заради промяната в атмосферното налягане. Променя се и налягането в тях, което се усеща от хората. Същевременно, от разширяването на съдовата мрежа през лятото в краката се появяват и отоци заради налягането, а лините пътища не могат да се справят с притока на течност. Тя излиза извънсъдово, което плаши хората.

- Означава ли това, че трябва течностите да бъдат намалери?

- Не, в никакъв случай. Отоците могат да бъдат предотвратени или намалени, като не се оставят краката продължително време в увиснало положение и без движение. Стъпалата трябва а се раздвижват периодично, включително и на работното място. Ако има възможност, те трябва да се сложат на малко по-високо от пода. Хората с наднормено тегло, сами по себе си, са с предпоставка за подуване на краката, имат многто лош лимфен и венозен отток заради килограмите. Моят съвет към тях е почти на един час – час и половина да вървят пеша, например да слязат или да се изчакат два-три етажа по стълбите пеша. Така те няма да има застояване на кръвообращението. През лятото случаите на венозна недостатъчност са най-много, включително и на тромвофлебитите и флеботромбози точно по описаните вече причини. Те могат да бъда опасни дори за живота, тъй като не е изключен белодробен тромбоемболизъм или друго фатално усложнение.

- Как можем да живеем с минимален риск за здравето по време на горещините?

- Като пием много течности. Трябва да се приемат дневно поне по 2 литра вода, но това количество не е достатъчно особено за хора над 80 килограма. Те стигат за тези с тего до 70 килограма. Пиещите алкохол също трябва да вприемат повече други течности, тъй като той обезводнява организма. Българинът не харесва шапките, но те могат да бъдат елегантен акцент от облеклото. Трябва да си носим. При излизане трябва да вземем бутилка вода със себе си. В най-горещите часове от деня, между 13 и 16 часа, е добре да си пичиваме, да не се излагаме на слънце. Родителите да не забравят, че децата не могат да оценят състоянието си. Когато на тях им стане лошо и те видят това, вече е късно, малките вече ще са прегрели. Нататък следват неприятности с висока температура, колабиране и дори до необходимост от лечебно заведение, за да бъде детето оводнено. Майки и бащите са тези, които трябва да ръководят деня му.