Стандартът за спешна помощ е с по-ниски изисквания

Алгоритмите за поведение и триаж на пациентите са полезни, но мястото им е в правилата за добра медицинска практика, казва д-р Николай Болтаджиев

Нацоналното сдружение атакува предишния стандарт в частта му за болнична помощ, тъй като бяха заложени неизпълними изисквания за площ, отделения и персонал. Освен това всяка болница беше принудена да има спешно приемно отделение, за да може да работи по здравна каса. Ние оспорихмме цялата тази задължителност и ВАС я отмени. В новия проект на стандарт няма толкова големи изисквания. Намалени са критериите за персонал, няма и задължителност за разкриването на спешно отделение.

И занапред всяка болница ще трябва да осигурява 24-часова спешност 

но това не е задължително да става чрез спешно отделение. Противното изискване беше равностойно на това, ако имате апартамент или къща, със закон да ви принудят да имате и гараж без значение дали притежавате или не кола. А от това дали една болница има спешно отделение или не, не зависи дали ще работи денонощно, според законите тя трябва да работи 24 часа. Ако един пациент отиде в нея, веднага му се оказва съответната компетентна помощ и ако трябва се настанява в болницата. Това изискване винаги е работило и ще продължи да се изпълнява с или без спешно отделение.

Но нашето сдружение атакува всички медицински стандарти 

Това е последователна политика, защото смятаме, че те трябва да са стандарти за качество, а не за количество, каквито са сегашните. Те бяха въведени през 2009 г. и оскъпиха неимоверно здравните услуги. Оттогава парите на касата започнаха да не стигат заради оскъпяването на услугата, а качеството й не се подобри. Дълговете на държавните болници също са плод на тези стандарти, въпреки че те бяха създадени, за да се пренасочат пациентите в тях.

Ние смятаме, че административно, с количествени изисквания, качество не може да се наложи. То може да се постигне само с честна конкуренция. Не знам за друг механизъм, който досега да е измислен.
Изискванията за лечебните заведения са описани в Наредба 49.

Ако трябва да се проектира многопрофилна болница

според медицинските стандарти, ще е произведение на изкуството, защото навсякъде има различни изисквания за ширини, квадратури, височини. Докато в наредбата има единни изисквания, така че няма нужда от сегашните медицински стандарти. Един стандарт за качество трябва да има 3-4 направления и да е направен по Закона за стандартизация.

В проекта на стандарт за спешна медицина има нещо полезно – алгоритмите за поведение и триаж на пациентите. Но мястото им не е в там, а в правилата за добра медицинска практика, каквито нямаме.