Обучаваме болногледачи за чужбина

БЧК издава сертификат за оказване на долекарска помощ при ПТП за срок от пет години, но малцина шофьори си го подновяват, казва д-р Надежда Тодоровска

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Напротив, услугата, която предоставяме се развива много добре. Бих казала, отлично. В България вече има стратегия за дългосрочната грижа и план за изпълнението й до 2027 г. Има дефицити на хора за съществяването й предвид нарастващите нужди в резултат на демографската криза, многобройното възрастно население и малкото подготвена работна ръка. Това определено е предизвикателство пред всички организации, които се заемат с такава дейност. Във всички случаи обаче различни правителства на България в последните години взеха необходимите мерки с приемането на Национална стратегия за дългосрочна грижа и плана за нейното прилагане. От своя страна, Българският Червен кръст надгради модела домашна грижа, който правим вече двадесет години, като въведохме и грижа от дистанция. Това позволи повече потребители на 7-те центъра Домашни грижи в Северозападна България да получат повече подкрепа в дома си. Те се намират в общините Враца, Оряхово, Видин, Криводол, Бяла Слатина, Монтана и Белоградчик, което включва и 34 прилежащи към тях села. Там имаме освен посещение по домовете от страна на медицински сестри и домашни помощници, но и 24-часово дистанционно наблюдение на общото състояние на потребителите от медицинските сестри в контролно- комуникационния център, оборудван с необходимите устройства и софтуер. При нужда правим контакт с техните близки и личен лекар. Като се има предвид, че държавата също подкрепя по-ангажирано грижата за възрастните хора, всяка община има възможност да вземе решение, каква услуга ще прилага и осъществява на своя територия. Ние, на практика, дадохме един отличен модел, който те могат да взаимстват. БЧК приключи своя проект към 30 април. С постановление на Министерския съвет обаче бяха отпуснати специално целеви средства към седемте общини, за да продължи дейността. Така хората в тези населени места ще могат да получават грижа в същия обем и от квалифициран персонал така, както досега. По този начин се получава естествено преливане на нашият ноу хау и натрупани активи в изграждането на модела към съответните общини, където те вече могат и самостоятелно да извършват тези дейности. Всичко това отговаря напълно на Националната стратегия за дългосрочна грижа в България и плана за нейното изпълнение до 2027 година.

- Все още обаче няма стандарт за дистанционно оказвана услуга telecare, каквато осъществява БЧК. Работи ли се по него?

- Да, паралелно с всичко това, екипът на БЧК продължава да работи активно с Министертвото на труда и социалната политика, както и с Агенцията за качество на социалните услуги точно за приемането на стандарт за качество за дистанционната грижа telecare. Той ще е част от стандартите за интегрираните здравно-социални услуги. Към края на месец септември очакваме да приключи обсъждането на проекта за тези стандарти. Ние имаме отлични възможности благодарение на съвместните ни усилия с нашите партньори да развием модерния начин на грижа в България, който позволява комбиниране на помощ в домашна среда от мултидисциплинарни екипи и денонощно набюдение в контролно-комуникационния център чрез новите технологии, където работят оператори с медицинско образование. Дейността ни не се ограничава само с възрастните хора. В Пловдив съзадохме и център за психологическа подкрепа с отлично подготвени спеицалисти, които знаят как да се отзоват и каква помощ и подкрепа да окажат при необходимост.

- БЧК осъществява обучението на нови шофьори за оказване на първа долекарска помощ при ПТП, като удостоверението важи за не повече от 5 години. Достатъчно подготвени ли са те за такава дейност и знаят ли, че след този период отново трябва да опреснят знанията си?

- Шофьорите може да са много добре подготвени за известно време, но когато няма прилагане на знанията през годините напред техните знания избледняват. БЧК издава сертификат на обучените за оказване на първа долекарска помощ при ПТП за срок от пет години, но малцина шофьори си го подновяват. Който иска да обнови документа си, трябва отново да премине курса. Малцина са обаче тези, които отиват да го направят, тъй като няма нормативно задължение за това. Ние можем само да напомняме. Не може един човек на 18 години да вземе шофьорска книжка и да мине 8-часовия курс при нас, а след десет или двадесет години да знае същото, което е знаел, когато е издържал изпита след ксурса. Нормативно задължение няма, но е ясно, че всеки един може да помогне както на себе си, така и на други потърпевши в ПТП, ако знае как. За това обаче трябва подготовка. Според мен, такава трябва да има още в училищата, като се предоставя в подходяща форма. Оказване на първа долекарска помощ в Европа се учи още в детските градини на достъпен език. Предлагали сме това да влезе в учебните програми, но те са толкова наситени, че на този етап няма положително развите на инициативата ни. Чрез програми на Младежкия Червен кръст обаче правим всичко възможно тези знания да достигнат до повече ученици като извънкласни занимания. Към тях определено има интерес.

- Има ли достатъчно водни спасители в България – професия, за която БЧК издава международно признати сертификати?

- Спасители има и докато ние сме тези, които обучаваме, нивото на подготовка остава и ще остане високо. Естествено е обаче хората да заминават там, където получават по-добро заплащане. Нашият

сертификат дава възможност за наемане на водните спасители навсякъде по света, тъй като БЧК е член на ILSE – организацията, която следи в международен план тази дейноснт. За последните три – пет години сме подготвили около 6 000 човека. Отдавнашна идея на БЧК е въвеждането на задължителни часове по плуване в българските училища. Проблем обаче е и фактът, че не навсякъде има изградени басейни. Въпреки това, с общи усилия на нашите партньори от различни институции и доброволци осъществяваме обучения и провеждаме кампании за превенция на водния травматизъм.

- БЧК пръв започна да подготвя парамедици още през 2013 г. У нас обаче професията не е застъпена сериозно в практиката. Има ли отлив на желаещи да я изучават?

- Не може да се каже, че няма интерес, но след като правата за работа на тези хора не са добре регламентирани и не ги назначават в лечебните заведения и спешните центрове съобразно техните компетенции, не е никак стимулиращо както за тях, така и за други, които са се насочили към тази професия. БЧК не само, че пръв започна да обучава, но и беше инициаторът за въвеждането на тази нова професия в България. Ние подготвихме всички необходими документи, свързани със създаването и признаването й от Министерството на труда и социалната политика, и включването й в списъка на професиите. С помощта на Германския Червен кръст създадохме обучителен център с идеята да дадем висококачествена подготовка на парамедиците в България и те да имат възможност да работят и в чужбина. У нас дълго време се забавиха държавно-образователните изисквания. Сега вече те са налице, но в страната все още няма болница с щат за парамедици. Това е много смущаващо, защото така се демотивират хората, които искат да имат тази квалификация. Това е професия, доказала се по света със своята необходимост, но в България сякаш все още се чудим дали има нужда от нея или не. В Израел и Великобритания точно такива хора са в линейките, а лекарите са в болниците. Във Франция и Германия е по- различно – там и едните, и другите могат да работят и заедно, и поотделно така, че да бъде спазен златният час за оказване помощ на пациента. Ние виждаме германско-френския модел по-близко до българския манталитет и разбирания, но и с него нещата не се получават. От 2011 до 2016 г. съществуваха различни програми за обучение. След това вече бяха въведени държавните образователни изисквания за трите специалности за професията парамедик от Министерството на науката и образованието и от Министерството на здравеопазването. Формално няма пречки хората да започнат работа, но все още не е факт тяхното истинско реализиране на пазара на труда. България е една от малкото държави в развития свят, в която се позволява зад волана на линейката да е човек, който само шофира и няма подготовка на парамедик, за да подпомага дейностите на лекаря.

- Факт е, че детските градини не достигат и все повече хора са принудени да наемат детегледачки. Има ли интерес от тях за обучение по първа долекарска помощ, каквото осъществява БЧК?

- Интерес има. В нашата страна няма законови изисквания детегледачките да имат удостоверение за първа долекарска помощ, както е например във Великобритания. Там без такъв документ не те наемат на работа, не те назначават и за учител. У нас успяхме на подготвим над 1000 реподаватели в училищата. Ние обучаваме и болногледачи, но повечето хора заминават за чужбина след курса. Лица с такива умения в Европа са много търсени. В него се включват теоритични познания и практически умения за оказване подкрепа на болни хора у дома или да работят в старчески дом, хоспис или болница. Като цяло обаче излиза, че и за тази професия България е донор на кадри за други страни.