Държавата трябва да подкрепи областните болници

Чуваме, че има вторичен пазар при преразпределяне на средства в Надзорния съвет на НЗОК, надяваме се да спре, казва д-р Георги Гелов

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Гелов, какво е състоянието на болницата в Хасково? Справяте ли се при лимитираното финансиране от страна на здравната каса?

- Състоянието на болницата в Хасково в общи линии e стабилно по отношение на кадрите. Финансово стои не лошо, но поради ниските бюджети имаме проблеми, като всички останали болници в България. Имам предвид намалените лимити от предходните месеци – март, април, май и юни. Лимитите, които се определиха, след като влезе в министерството новото ръководство, са малко по-добри, но пак не са това, което трябва да бъдат. Така на нас ни заплащат нещо, но не това, което изработваме - 400-500 хил. лв. са неразплатени за тази година, което за една болница като нашата, е доста и затруднява работата ни. Болницата се намира в отдалечен район, приемаме всякакъв вид пациенти, а това увеличава надлимитната ни дейност. Да, това е системен проблем, не е само за нашата болница, но ни създава финансови трудности.

- С колко ви бяха намалени лимитите?

- По времето на служебното правителство през единия месец лимита ни беше намален с около 100 000 лв., което е много. Тези прословути 7-8%, за които говорят, когато ги вземете от 1.2 млн. бюджет, реално са 100 000 лв. Сваляте ги надолу, не ги заплащате и те остават да висят. Има болници, на които им ги плащат, но на нашата досега не е изплатена нито една стотинка надлимитна дейност. А това са реално лекувани пациенти, по-голямата част от които са били спешни случаи, които не можем да върнем.

- Имате ли намерение да съдите здравната каса за тези средства?

- Някои мениджъри са предприели подобни действия, но когато става въпрос за големи суми, таксите в съда също са високи. Ако ги внесем, това ще утежни още повече нашето финансово състояние. Колеги от други болници са завели частични искове за малки суми с надеждата, че ако се приеме това от съда, впоследствие могат да се заведат дела за по-сериозните неизплатени средства. Засега няма болница, която да е успяла да осъди касата да й заплати дейността. Честно казано, надяваме се да има повече разум и да не се стига до такива неща, а да се седне и да се реши кардинално този проблем.

- При това ограничено финансиране успявате ли да инвестирате в болницата?

- Имаме сериозна инвеститорска програма. Миналата година получихме ултрамодерен скенер за 1 млн. лв., произведен през 2016 г. в Германия. Съвременната апаратура беше монтирана в специална сграда – високоспециализирана лаборатория за образна диагностика. Вече имаме и ядрено-магнитен резонанс. Техниката даде много по-големи възможности на болницата в образната диагностика, защото ако не инвестираме, няма да бъдем конкурентни на пазара на медицински услуги. Нашата болница се съревновава с университетските, а не с общинските лечебни заведения. Имаме и собствена инвазивна кардиология. При нас няма такива договори с частни структури, за които чуваме по телевизиите. Развиваме вътрешните структури – имаме нов ендоскопски център, ехокардиографи за инвазивната кардиология и други модерни апарати. Отделенията са трето ниво на компетентност, като са изравнени с тези на университетските болници. Така че успяваме да поддържаме високо нивото на лечебното заведение.

- Как се справяте с кадровия дефицит?

- Залагаме на младите хора. Имаме около 15-16 колеги, които са с първа специализация и още толкова, които в момента защитават втора специалност.

- Очаквате ли да останат при вас след като завършат?

- По-вероятно е да останат. Повечето са местни деца и ние разчитаме на тях.

- Имате ли проблеми с изискванията в стандартите. Успявате ли да ги покриете?

- Проблемът не е в стандартите. Според мен те са добре написани. Проблемът е, какво може да защити една болница в този стандарт. Дайте да сравняваме дейността на една областна болница с тази в общинската. Те не са длъжни да поддържат много дейности, докато областната задължително трябва да осигури всякакъв вид отделения, дори да работят на загуба. Примерно, инфекциозно отделение. АГ-отделенията също трудно ще ги изкарваме на някаква печалба при тази ниска раждаемост и този демографски срив в държавата. Нашата област е на две граници, в периферията на България. Нали разбирате, че трябва да ги поддържаме тези неща. Не можем да кажем – не, това няма да го правим. А общинските и частните болници могат да откажат ида си подбират дейностите. В един момент обаче всички се състезаваме за парите от клинични пътеки. Според мен проблемът е, че ние получаваме финансиране само от здравната каса по клиничните пътеки. А би трябвало държавата да има някакво виждане по въпроса кой какво върши, как го върши и какво представлява в цялата система на здравеопазването. Статутът на областните болници трябва да бъде по-различен. Всички участници в здравеопазването осъзнават, че на нас се крепи сектора, чуваме го и от всеки министър, но нищо не се променя. Областните болници от социална гледна точка са изключително важни, затова трябва да се подпомагат от държавата. Да имат по-добра перспектива и възможност за развитие.

- Какви са специфичните проблеми на областната болница в Вашия регион?

- От всички проблеми, които сме коментирали с колегите от другите областни болници, основният е остаряването на персонала – и на сестрите, и на лекарите. Млади хора трудно се връщат. Ако успеем да ги привлечем, сме щастливи. Това вече е основният проблем в здравеопазването. Хубавото е, че донякъде се отпушиха специализациите и колегите могат да се обучават не само когато работят в София, а когато работят и в окръжна болница. Защото ако нямате необходимите кадри, колкото и пари за апаратура да дадем, няма да има ефект. Няма кой да работи с нея. Вече има такива случаи в страната.

- Как се обслужват отдалечените населени места?

- Имаме много тясно сътрудничество с Центъра за спешна медицинска помощ и работим в синхрон при спешни случаи. Имаме добре изградено спешно отделение. Денонощтно предоставяме консултации от всякакъв вид, така че всеки пациент, който пристигне по спешност в болницата, веднага получава адекватна консултация.

- Имате ли в момента пациенти от бежанския център в Харманли?

- В момента не, но преди това имахме и то доста. За цялата област има такива отделения само при нас – урология, травматология, инфекциозно отделение.

- Имате ли информация за някакви „екзотични" заболявания сред мигрантите?

- Имаше някакви съмнения, но не успяха да докажат, че са нещо, което не се среща и у нас. През последните месеци броят на хората в центъра е нисък, така че нямаме никакви пациенти от този контингент в болницата.

- Кой плаща тяхното лечение?

- Плаща се през МВР болница по специално финансиране. Ние си получаваме редовно парите за тяхното лечение. Не са ощетили болницата с един лев.

- Предстоят преговори за НРД 2018 г. Какво смятате, че трябва да се промени, за да се улесни работата в областните болници?

- Според мен основното е да има някакво справедливо преразпределение за капитала, който идва от касата. Има много случаи, при които държавна и частна структура с еднакъв брой легла, с едни и същи специалисти, с едни и същи клинични пътеки, по които се работи, в даден момент се оказва, че частната има бюджет 1 млн. лв., а другата 200 - 300 000 лв. Има много такива примери. Ако това нещо се промени и се направи някакво по-справедливо разпределение на болничните финанси, ако държавата обърне малко повече внимание на областните болници и им даде възможност да вземат глътка въздух, нещата ще се подобрят. Очакваме също в новия рамков договор да има увеличение на цените на клиничните пътеки. Те не са променяни от 15 години. За съжаление и там има лобизъм, затова едни пътеки са по-високо платени, а други са недофинансирани. И там има неща, които трябва да се преосмислят, но това са по-генерални решения, които трябва да се вземат на политическо ниво, за да може министерството да получи подкрепа и да ги извърши тези реформи.

- Очаквате ли някаква промяна във взаимоотношенията с касата при новия директор?

- Надяваме се проф. Петров и проф. Плочев да въведат ред. Чуваме, че има вторичен пазар при преразпределяне на средства в Надзорния съвет на НЗОК. Не се изплаща всичко, а след това излишъците, които се натрупват, се преразпределят незнайно как и незнайно къде. Надяваме се това да спре. Министърът обеща пълна прозрачност и вярваме, че ще е така. Подкрепяме го в това отношение.

- Как работите с другите болници във вашата област?

- Работим добре с всички, включително и с областната болница в Кърджали. Смята се, че сме конкуренти, но ние взаимно си помагаме, за да може да оцелеем.

- Има ли в региона закъсала общинска болница?

- При нас – не. Преди години беше закъсала болницата в Ивайловград, но пациентите се насочиха към Свиленград. Това всъщност е лечебното заведение, което обслужва населението по границата. Болницата е добре оборудвана и си върши работата.

- Вярвате ли, че нещо в здравеопазването ще се подобри?

- Надявам се да има някакво движение в цените на клиничните пътеки и да се подобри начина на разпределение на парите от НЗОК. Засега мисля, че ще удържим кораба на повърхността, но има много НО. И това, което коментирахме досега, не е само за нашата болница. То важи за всички областни болници, за които всички твърдят че са гръбнакът на здравеопазването. Добре е да го запазим здрав.